Решение № 19587 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19587 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20261110112419 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците М. И. К., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, и Д. Г. С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. И. К., адрес гр. София, ............, са предявили срещу "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ....., Аерогара София, искове за признаване за установено, че ответникът им дължи по 250.00 евро обезщетение на основание чл.7, пар. 1, б. “а” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет ..... от 12.09.2025г. с направление Енфида – международно летище Хамамет, Тунис - София, България, ведно със законната лихва за период от 08.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 111/26 г. на Районен съд Бяла Слатина, срещу която ответникът възразил. Твърди се в исковата молба валидно сключен договор с ответника за въздушен превоз и закъснение на полета по причина в рамките на компетентността на превозвача за отстраняването й, което ангажира отговорността му за заплащане на обезщетенията. Конкретно се сочи, че полетът следвало да излети в 18.20 ч. и да кацне в 22.30 ч. на летище София, но кацнал в 01.33 ч. на 13.09.25 г. Въпреки отправените молби, ответникът не извършил плащане на дължимите обезщетения, тъй като закъснението се дължало на лоша метеорологична обстановка. Ищците молят да се признае дължимостта на вземанията им срещу ответника. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Не отрича, че ищците са били част от пасажерите на процесния полет, както и че полетът е закъснял, но твърди, че закъснението се дължи на извънредно обстоятелство, което изключва отговорността му – лоши метеорологични условия, несъвместими с 1 експлоатацията на полета. Твърди и липса на предпоставките за възникване правото на обезщетение поради неявяване на пътниците 45 минути преди часа на полета. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета.

Не е спорно по делото и се установява от представените бордни карти наличието на сключени между страните договори за въздушен превоз за полет ..... от 12.09.2025г. с направление Енфида – международно летище Хамамет, Тунис - София, България, разстоянието между които е 1333.667 км. Видно от бордните карти, планираният час на излитане е 18.20 ч. местно време, а на кацане – 22.30 /според историята на полета/.

Не се спори и че самолетът излетял от летище Енфида в 21.40 ч. и кацнал в София в 01.31 ч., което е отразено в историята на полета.

Представена е справка от система Нетлайн съдържаща данни за процесния полет с посочени за него кодове 93/0230 и 87/0020. Според извадката от Сборник с кодове за закъснения във въздушния транспорт в Европа, код 87 означава летищни съоръжения, стоянки, задръстване на перона, осветление, сгради, ограничения на врати за отвеждане, а код 93 – смяна на въздухоплавателно средство, късно пристигане на средството от друг полет или от предишен сектор.

С оглед сключения между страните договор за въздушен превоз между летища, които са на територията на държави-членки на ЕС, приложение намира Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91.

В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно § 1, б. "а", при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, при закъснение на полет с два или повече часа за полетите до 1500 км., възлизащо на 250 евро. Ищците носят доказателствената тежест да установят пълно и главно наличието на облигационно правоотношение с ответника, закъснение на полета и полетно разстояние.

По делото се установи възникнало между страните облигационно правоотношение по сключен договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който за ответника – превозвач е възникнало задължение да осигури превоза на пътниците за посочения полет, както и че полетът е закъснял с три часа, т.е. повече от предвидените два часа за полети до 1500 км., което ангажира отговорността на превозвача да обезщети пътниците.

Спорът по делото се съсредоточава до въпроса налице ли са обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност предвид релевираното от него правоизключващо възражение за наличието на извънредни обстоятелства. Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на „извънредни обстоятелства“, като установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже извънредни обстоятелства, които не са могли да 2 бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т. е. обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата следва следва да се тълкува стриктно. В доказателствена тежест на ответника съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже пълно и главно както наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за закъснението на полета, така и че е взел всички необходими мерки за избягване на закъснението.

Извънредните обстоятелства са събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, намират се извън ефективния му контрол и са причинили закъснението на полета.

В настоящия случай не се установи да е налице извънредно обстоятелство, което е направило невъзможно изпълнението на процесния полет по разписание въпреки взетите от превозвача мерки.

Липсват доказателства по делото за настъпило конкретно извънредно събитие, тъй като от представената справка не става ясно каква точно е причината за закъснение на полета, защото посочените кодове съдържат различни хипотези. Отделно, не са представени доказателства за наличието на която и да е от тях. Съответно не се установи, че се касае до събитие, извън контрола на превозвача, което не е могъл да избегне. Лошите метеорологични условия не винаги имат характера на извънредни обстоятелства, а дори и да са такива, не водят автоматично до освобождаване на превозвача от отговорност, тъй като трябва да е предприел необходимите мерки за избягване закъснението на полета.

С оглед изложеното се налага извод, че заявеното правоизключващо възражение се явява неоснователно и отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004, в размера, определен в б.“а“, а именно 250 евро.

Неоснователно е и възражението на ответника за недоказаност на обстоятелството пътникът да се е явил на гишето за регистрация поне 45 минути преди обявения час на полета. Само по себе си това обстоятелство не е от естество да обоснове извод за неоснователност на претенцията, тъй като съгласно практиката на СЕС доказването на този факт не следва да бъде вменяван в тежест на пътника, претендиращ обезщетение, доколкото е от значение единствено в случай, че ответникът поддържа пътникът изобщо да не е бил превозен с процесния полет, каквито твърдения в настоящия случай не са изложени. При положение, че въздушният превозвач е качил на борда на самолета си пътници с потвърдена резервация за въпросния полет и ги е превозил със самолета, то следва да се приеме, че тези пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди този полет.

Предявените искове следва да бъдат уважени изцяло ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците имат право на направените разноски по делото в цялост, в размер на по 12.78 евро за държавна такса. За безплатно осъществената правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА съгласно представените договори за правна защити и 3 съдействие, на адвокат В. В. Ч.-М. се дължи адвокатско възнаграждение, което съдът определя 240 евро за двамата ищци, тъй като защитата е обща, като се присъди и ДДС, или общо 288 евро с ДДС. В заповедното производство дължими са присъдените 10.86 евро за държавна такса и 245.42 евро за адвокатско възнаграждение, за което няма релевирано възражение от длъжника във възражението по чл. 414 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. К., ЕГН **********, адрес гр.

София, ............, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета, че „България Еър“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, дължи сумата 250.00 евро обезщетение за закъснение на полет ..... от 12.09.2025г. с направление Енфида – международно летище Хамамет, Тунис - София, България, ведно със законнаа лихва считано от 08.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 111/26 г. на Районен съд Бяла Слатина.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Г. С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. И. К., адрес гр. София, ............, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета, че „България Еър“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, дължи сумата 250.00 евро обезщетение закъснение на полет ..... от 12.09.2025г. с направление Енфида – международно летище Хамамет, Тунис - София, България, ведно със законнаа лихва считано от 08.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 111/26 г. на Районен съд Бяла Слатина.

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, да заплати в полза на М. И. К., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 12.78 евро разноски в исковото производство и сумата от 5.43 евро разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, да заплати в полза на Д. Г. С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. И. К., адрес гр. София, ............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 12.78 евро разноски в исковото производство и сумата от 5.43 евро разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, да заплати в полза на адвокат В. В. Ч.-М. от ВАК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 245.42 евро с ДДС възнаграждение за заповедното производство и сумата от 288.00 евро с ДДС възнаграждение за исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски

4 съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5