Акт № 1408 от 06.11.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 1408

Силистра, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - III състав, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20267210700068 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят (С. С. К., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Силистра, [улица]) оспорва заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1886-000018 / 09.02.2026 г., издадена от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра. Доводите на жалбоподателя се отнасят до нарушения на материалния и процесуалния закон. Исканията му са за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът (началникът на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра) оспорва жалбата, изтъквайки, че заповедта е законосъобразна, тъй като към момента на издаването ѝ употребата на наркотични вещества е била установена с годно техническо средство, а мярката има превантивен характер и органът е длъжен да я приложи незабавно.

Съдът прие за установено следното:

На 07.02.2026 г., около 15,04 ч., в [населено място], на [улица], жалбоподателят управлявал лек автомобил ***. При проверка с техническо средство „Drug Test 5000“, фабр.№ ARRC-0044, уредът отчел положителен резултат за бензодиазепини. За нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4248063 / 07.02.2026 г., издаден му е талон за медицинско изследване № 273837, а свидетелството за регистрация на автомобила и табелите с регистрационния номер са иззети. В 16,10 ч. на същия ден жалбоподателят е дал кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване.

Въз основа на гореописания акт ответникът издал оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с рег.№ за срок от 6 месеца, считано от 07.02.2026 г.

Видно от съдебна химико-токсикологична експертиза № Е-790 / 05.10.2026 г. на Лабораторията по химико-токсикологични изследвания към Военномедицинска академия – МБАЛ – Варна, в пробите, взети от жалбоподателя на 07.02.2026 г., не е установено наличие на наркотични вещества (включително бензодиазепини) или техни метаболити, поради което показанието на техническото средство остава непотвърдено. По повод на това, с постановление изх.№ 347/26 / 15.10.2026 г., прокурор от Районна прокуратура – Силистра е прекратил наказателното производство по ДП № 1886-ЗМ-57/2026 г. по описа на Районно управление – Силистра, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – длъжностно лице, оправомощено със заповед № 342з-607 / 22.05.2025 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра (т. 1.3, б. „б“), на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП, да прилага мерките по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Спазена е законоустановената форма – заповедта е писмена и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактическо и правно основание. Доводите за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за несъответствие с целта на закона по същество се свеждат до твърдението, че мярката е приложена при липса на нейната материалноправна предпоставка, поради което се обхващат от преценката по чл. 146, т. 4 АПК.

Основателен е аргументът на жалбоподателя, че не са налице условията за прилагане на принудителната административна мярка. Процесната хипотеза от чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП се отнася до управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Юридическият факт, който обуславя мярката, е самата употреба, а не показанието на теста, с който тя се проверява; тестът е само доказателствено средство за този факт. При това законодателят изрично е отдал предимство на резултата от изследването на кръвна проба пред показанието на теста (арг. от последната част на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП).

В тежест на ответника е да докаже съществуването на фактическото основание на заповедта (чл. 170, ал. 1 АПК). В случая се доказва обратното – от химико-токсикологичната експертиза е видно, че в кръвта и урината на жалбоподателя, взети около час след проверката, не са налице наркотични вещества. Следователно юридическият факт, обуславящ мярката, не е осъществен, а заповедта противоречи на материалния закон – основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК.

Неоснователен е доводът на ответника, че заповедта е законосъобразна, защото към момента на издаването ѝ употребата на наркотични вещества е била установена с годно техническо средство. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК определя момента, към който се преценява съответствието на акта с материалния закон, но не ограничава доказателствата, с които съдът установява фактите, съществували към този момент. Тези факти се изясняват с всички допустими доказателства, събрани до приключването на устните състезания, включително с новите доказателства, събрани пред съда (чл. 171, ал. 1 и 2 АПК). Експертизата не установява нов факт, настъпил след издаването на заповедта – тя е извършена върху проби, взети преди издаването ѝ, и опровергава именно факта, на който заповедта се основава. Щом този факт не е съществувал, заповедта е била незаконосъобразна още към момента на издаването ѝ. Обстоятелството, че тогава органът е разполагал само с показанието на теста, обяснява защо е издал заповедта, но не я прави законосъобразна. Противното би означавало едно доказателствено средство, чиито данни са се оказали неверни, да има по-голяма сила от самия факт, който средството е предназначено да установи, а съдебният контрол да се сведе до проверка дали органът е имал основание да предполага наличието на предпоставките на мярката.

Законосъобразността на обжалваната заповед не може да бъде защитена посредством съждението, че мярката е задължителна за органа и има превантивен характер. Обвързаната компетентност и изпълнението на заповедта независимо от обжалването ѝ (чл. 172, ал. 6 ЗДвП) позволяват на административния орган да приложи мярката въз основа на теста, без да изчаква лабораторния резултат, но не изключват последиците от последващото опровергаване на теста. Превантивната цел на мярката може да бъде законосъобразно преследвана само спрямо лице, което действително е осъществило предвиденото в закона неправомерно поведение; рискът, предварителните данни да се окажат неверни, е за административния орган, а не за адресата на акта.

Гореизложените съображения обуславят унищожаемостта на оспорената заповед и нейната отмяна, поради което обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя е безпредметно.

С оглед на изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, учреждението на ответника дължи на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 220,00 € (5,00 € държавна такса за жалбата срещу административния акт, 200,00 € адвокатско възнаграждение и 15,00 € държавна такса за частната жалба срещу определение № 464 / 08.04.2026 г.).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1886-000018 / 09.02.2026 г., издадена от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на С. С. К., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Силистра, [улица], сумата 220,00 € (двеста и двадесет евро), представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�