Решение № 133 от 18.11.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500262 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260063 от 19.04.2021 г. по гр.д. № 514/2020 г. Окръжен съд Ловеч е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Н.

А. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 37/2016 г. на ОСлО Ловеч, по което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 831/2018 г. на РС Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния му предявен размер от 35000 лв. , ведно със законна лихва върху тази разлика като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. Н. А. в частта, в която е отхвърлен иска за горницата над 5000 лв. до пълния претендиран размер от 35000 лв. Наведени са доводи за неправилна оценъчна 1 преценка относно причинените вреди и справедливия размер на дължимото обезщетение, като не е съобразил фрапантно необоснованото обвинение на прокуратурата, тъй като от от началото на образуване на делото е било ясно, че се касае за негодно оръжие. Не е отчетено, че ищецът е бил задържан осем месеца, а наказателното преследване е продължило повече от три години. Не е отчетена и съдебната практика по сходни случаи.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде увеличен размера на претендираното обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заявява, че оспорва същата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Н. А. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за това, че на 28.09.2016 г. около 13 часа, в землището на с. Тепава, Ловешка област, в съучастие като помагач, е улеснил Р. И. Р. и Н. С. К. да придобият чрез закупуване огнестрелно оръжие – противотанков гранатомет РПГ-2, без да има за това надлежно разрешение по чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията. С повдигането на обвинението ищецът бил задържан в следствения арест на 2

Затвора Ловеч за времето от 30.09.2016 г. до 02.06.2017 г., т.е. престоял в ареста осем месеца. На 31.08.2018 г. Районна прокуратура Ловеч внесла обвинителен акт в Районен съд Ловеч, като по образуваното НОХД № 831/2018 г. на РС Ловеч била постановена оправдателна присъда. По подадения протест било образувано ВНОХД № 250/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, който с решение потвърдил оправдателната присъда. В резултат на повдигнатото обвинение и наложената мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се във влошено психическо състояние, нервност, безсъние, рязко повишаване на кръвното налягане. Бил иззет автомобилът, с който пътувал .

Форд Фокус, върнат му изцяло повреден. Бил иззет фирмения компютър, на който работел, и с това претърпял големи загуби. Останал дълго време без работа. Обвинението в такова тежко престъпление се разчуло и това навредило на престижа и доброто му име в обществото. Прокуратурата упорито поддържала обвинението и задържането на ищеца под стража, въпреки че още след назначаването на съдебно балистична експертиза се установило, че оръжието е музеен експонат и негодно, което прави деянието несъставомерно. Причинените вреди А. оценява на 35000 лв., която сума претендира, ведно със законната лихва от датата на задържането до окончателното изплащане, като в съдебно заседание уточнява началния момент на лихвата – от датата на оправдателната присъда.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е оспорила размера на предявената претенция, като несъответна на представените доказателства.

С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, извършил е анализ на правно значимите към определяне размера на обезщетението факти, като е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 5000 лв., за която предявеният иск е уважен, ведно със законна лихва от 18.11.2019 г. до окончателното изплащане, а за разликата до 35000 лв. претенцията е отхвърлена.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.

3

На 29.09.2016 г. по сл.д. № 37/2016 г. по описа на ОСлО гр. Ловеч Д.

Н. А. е привлечен като обвиняем за това, че на 28.09.2016 г. в землището на с.

Тепава, Ловешка област, по пътя Йоглав – Тепава, в съучастие, като съизвършител с Р. И. Р. и Н. С. К. държал огнестрелно оръжие – гранатомет, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

С постановление от същата дата на прокурор при Районна прокуратура Ловеч е разпоредено задържането на А. за 72 часа, с оглед внасяне на искане до Районен съд Ловеч за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”.

С Определение № 638/30.09.2016 г. по ЧНД № 1129/2016 г. на Районен съд Ловеч е оставено без уважение искането на РП Ловеч за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо А. и е взета мярка за неотклонение „подписка” за извършеното престъпление. С Определение № 274/06.10.2016 г. по ВНЧД № 289/2016 г. на Окръжен съд Ловеч е отменено определението на първостепенния съд и е постановено вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Д.А..

Ищецът е искал изменение на мярката за неотклонение, като това искане е оставено без уважение от съда – Определение № 843/02.12.2016 г. по ЧНД № 1402/2016 г. на ЛРС, потвърдено с Определение № 364/06.12.2016 г. по ВЧНД № 353/2016 г. на ЛОС.

На 25.04.2017 г. с постановление за привличане на обвиняем е прецизирано обвинението за това, че на 28.09.2016 г. около 13 часа в с.

Тепава, Ловешка област, в съучастие, като помагач с Р. И. Р. и Н. С. К., като извършители, улеснил последните двама да придобият чрез закупуване огнестрелно оръжие – противотанков гранатомет РПГ – 2 и боеприпас о типа противотанков изстрел ПГ-7В, без да има за това надлежно разрешение по чл.

50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като ги придружавал с л.а. Форд Фокус до с.

Тепава, Ловешка област, за да прехвърли гранатомета в посочения автомобил, управляван от него, след което да ги скрие в свои помещения в Пловдив, докато се прехвърли през граница – престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 4 НК.

С постановление на Прокурор в РП Ловеч от 02.06.2017 г. е изменена наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на 4

Д.А. в по-лека, а именно „Подписка“.

На 23.11.2017 г. и на 14.03.2018 г. на А. е предявявано разследването, видно от приложените към следственото дело протоколи.

На 30.07.2018 г. Районна прокуратура Ловеч внася обвинителен акт срещу А. и Крумов, за което е образувано НОХД № 831/2018 г. на Районен съд Ловеч.

По съдебното производство са проведени 4 съдебни заседания, едно от които отложено заради нередовно призоваване на единия подсъдим, останалите - за събиране на доказателства.

С Присъда № 3/04.02.2019 г. по НОХД № 831/2018 г. на Районен съд Ловеч А. е признат за невиновен в извършване на престъпното деяние.

Постановената присъда е протестирана от Районна прокуратура Ловеч, за което е образувано ВНОХД № 250/2019 г. на Окръжен съд Ловеч.

Проведени са три съдебни заседания. С Решение № 79/18.11.2019 г. по ВНОХД № 250/2019 г. на Окръжен съд Ловеч присъдата е потвърдена.

Според показанията на разпитаната свидетелка М. А., съпруга на ищеца, която го посещавала редовно в ареста в гр. Ловеч, същият бил стресиран в началото, споделял, че има натиск и притеснение. Бил добър човек, не е имал разправии с органите на реда, не бил осъждан. След 2 – 3 месеца споделил, че има проблеми с очите и не може да вижда, тъй като светлината светела денонощно. След като излязъл от ареста, проблемите станали по-сложни. Започнал да има някакво безпокойство, притеснение.

Нямал работа. Занимавал се с горива, но при обиска прибрали всички компютри, документи. След като излязъл започнал да не спи, по цели нощи ставал, свидетелката му давала валериан и валидол, за да се успокои. Не са ползвали консултации с лекар. Много напълнял, имало период, в който казвал, че не е добре. Правили изследвания при невролог, при кардиолог за високо кръвно, искали да му слагат стенд, но финансово не били добре и се отказали. Имали проблеми вкъщи – избухвания, караници, не се чувствал добре, защото хората го отбягвали. Скарал се със сина си заради финансови проблеми, фирмата не работела. Обискът от 20 и няколко човека по стълбището на кооперацията било в присъствието на родителите и на сина на ищеца.

5

Св. Г. К. познава ищеца от 7 – 8 години, били обща компания и се събирали в събота в едно кафене. М. идвал там, бил весел, с чувство за хумор, ползвали го събота и неделя като автомонтьор. Преди около две години спрял да идва, свидетелят разбрал, че бил задържан с някакъв гранатомет. Нямало го половин една година в това кафене и когато се завърнал го попитали какво се е случило, а той отговорил, че бил задържан. Голяма част от хората започнали да странят от него, казвали, че не им било приятно този човек да идва там, тъй като се занимава с нещо. Впоследствие М. спрял да идва в тази компания. След задържането му бил унил, не бил така усмихнат и весел.

Свидетелят знае, че е в тежко финансово състояние. Няколко пъти споделил, че има високо кръвно, бил напълнял.

Вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза дава заключение, че на база медицинската и анамнестичната информация и след проведеното с ищеца интервю приема, че при А. в периода 30.09.2016 г. – 02.06.2017 г. е било налице разстройство в адаптацията, което психично разстройство е включено в раздела: реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията. Всички разстройства в този раздел се развиват като пряк резултат на остър стрес или продължителна травма, и могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес, поради това, че пречат на механизмите на справяне и по този начин водят до нарушение на социалното функциониране. Клиничната картина на заболяването включва депресивно настроение, тревожност, безсъние, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, както и за планиране на бъдещето.

Заболяването обикновено настъпва до един месец след стресогенното събитие или жизнената промяна, като продължителността на симптомите не надхвърля шест месеца. А. не е преглеждан при психиатър нито по време на престоя му в арестните помещения, нито след това, няма данни да е приемал медикаменти с психотропен характер. Вещото лице прави извода, че състоянието му не е било тежко и се касае именно за адаптационна реакция, а не за клинично изразено състояние на тежък стрес, депресивно състояние или тревожно-депресивно разстройство. Вероятно в периода до приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда все още са персистирали тревожност и опасения относно изхода на наказателното дело, но същите нямат характеристиката на психиатрична клинична диагноза. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че оплакванията за повишено кръвно 6 налягане, затлъстяване касаят един метаболитен синдром, който е обусловен от начина на живот, типа хранене, физическата активност на индивида, като не може да се отрече и ролята на стреса при появата на повишени нива на глюкозата в кръвта или при повишаване на кръвното налягане. Ищецът не е ходил на прегледи, не е приемал лекарства.