Решение № 2046 от 29.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12203/2023
- Вид
- Решение № 2046
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 23.05.2026
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 50 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.51 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 2046 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330112203 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от С. П. П., ЕГН ********** против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, с която са предявени обективно съединени установителни искове в условията на евентуалност с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, , т. 10 ЗПК и чл. 19, ал 4 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски микрокредит от разстояние на ***, по силата на който била предоставена сума в размер на 1500 лева, при фиксиран лихвен процент – 45,6 % и ГПР – 56,45 %, като общата сума за погасяване била 2098.26 лева. Ищцата била погасила по договора сумата от 208 лева.
Твърди се, че била постигната договореност съобразно чл. 6 от договора в срок от 3 дни от подписване на същия да бъде представено едно от следните обезпечения – поръчителство на едно или две физичеко лице, което да отговаря на определени, предваритело зададени условия. В чл. 7 от Договора било посочено, че при непредставяне на някое от обезпеченията в параграф 6, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1616.12 лева, платима на 18 равни вноски, заедно със съответната погасителна вноска, като общия размер на месечните плащания бил 206.91 лева.
Ищецът поддържа договорът да е недействителен на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че с изискването на за осигуряване на обезпечение при посочените по-горе изисквания поставяло условия, които изначално били неизпълними. В ГПР не била включена дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение. Излага аргументи, че предвидената в договора 1 неустойка представлявала всъщност скрито възнаграждение за кредитора по договора за кредит. Записването на ГПР, който не е реално прилагания, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2,т.1 от ЗЗП. В договора не било посочено които точно разходи формират ГПР.
Относно предявени в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка, счита, че клаузата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С оглед на изложеното се моли за прогласяване на договора за недействителен, а в условията на евентуалност - за прогласяване на клаузата в пар. 7, касаеща неустойка за нищожна. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД е постъпил писмен отговор, с който счита предявените искове за неоснователни.
Оспорват се всички твърдения на ищеца, сочещи основания за недействителност на процесния договор и нищожност на клаузата за неустойка. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендирани са разноски.
В срокът за отговор на исковата молба от ответника е предявен насрещен иск. Не се оспорва, че между страните е сключен процесния договор за микрокредит от разстояние. Посочва, че кредитополучателят е получил заемна сума в размер на 1500 лева. Следвало е съгласно пар.1 от Договора да върне сумата от 2098.26 лева на 18 вноски, като е върната такава в размер на 414 лева. Погасени били три анюитетни вноски и частично четвъртата, чиято изискуемост настъпила на 07.07.2023 год. Поради факта, че ответницата не била заплатила пета и шеста вноска обявявава кредита за предсрочно изискуем. Иска се от съда да осъди ответницата по насрещния иск да заплати на ищцовото дружество сумата от 1300.07 – главница и 92.20 лева договорна лихва за периода 07.08.2023 год. до 07.09.2023 год, както и законната лихва върху вземанията от датата на предявяване на насрещната искова претенция.
Претендира разноски.
По делото е постъпило становище по отговора на исковата претенция и отговор на насрещния иск. Поддържа, че процесният договор е недействител на изложените в исковата молба съображения. Счита, че са налице предпоставките на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв, като цитира съдебна практика. По насрещния иск счита, че доколкото договорът е недействителен, то се дължи само чистата стойност на кредита, като предвид плащането на сумата от 414 лева, то искът следва да бъде отхвърлен за горницата над 1086 лева, а искът за договорна лихва да бъде отхвърлен изцяло. Счита, че не се дължи лихва върху главницата. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
От приобщените по делото доказателствени материали се установява, а и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване 2 обстоятелството, че между страните „София Комерс Кредит Груп” АД и С. П.
П. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ***, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1500 лева.
Видно от съдържанието на приобщения по делото договор да кредит от *** /л.39,40/ отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 45.6%, годишният процент на разходите е 56.45%, а задължението следва да се погаси на 18 равни месечнивноски. В параграф 6 от договора е предвидено, че в тридневен срок от подписване на договора потребителят се задължава да осигури на кредитора едно от следните обезпечения: а) поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудово възнаграждение в размер, предвиждащ 90 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по – нисък от 1,5 минимални работни заплати, или б) поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудово възнаграждение в размер, надвишаващ 50 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по – нисък от 1,5 минимални работни заплати. В параграф 7 е предвидено, че ако потребителят не представи някое от обезпеченията по параграф 6 от договора и не упражни правото си на отказ, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск и се съгласяват, че същият заплаща обезщетителна неустойка в размер на 1626.12 лева, платима на 18 равни части всяка в размер на 206.91 лева на падежните дати, заедно с погасителната вноска.
По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника П. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза /л.164-168/ по договора за кредит е заплатена сума от общ размер на 414 лева. Разходът за неустойка не е в включен в ГПР по договора за кредит, като при включването му, ГПР е в размер на 289.61%.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "София Комерс Кредит Груп" АД като заемодател и С. П. П. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на 3 специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В процесния случай, разпоредбата на пар. 6 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: един или двама поръчители- физически лица ( които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания в зависимост от това дали са осигурени едно или две лица- поръчители ). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка в пар. 7 от Договора). Изискванията, които клаузата на пар. 6 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер ( 1500 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчители, отговарящи на множеството посочени изисквания. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в пар. 7 от Договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на анюитетната вноска добавя сумата от 65.93 лв. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 4 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 56.45 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повечекакто вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в пар. 7 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Видно от заключението на вещото лице този разход не е включен в ГПР и при включването му размерът би се увеличил на 289.61%. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той не би сключил договора.
Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8cfbdf6b-540b-495e-b085-f202afba62b2