Решение № 2518 от 18.03.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2518

Пловдив, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АДРИАН

ЯНЕВ

При секретар НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР П. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия АДРИАН ЯНЕВ административно дело № 2205 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал. 3 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба на Н.Н.А., с която се иска осъждане на Административен съд – Пазарджик да заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, унижение, малоценност, главоболие, нервност, безсъние и чувства за отхвърляне от правосъдието) за периода от 30.09.2021 г. до 29.08.2023 г., причинени от правораздавателна дейност на съда, както и сумата от 2 000 лева – лихва за забава, считано от 30.09.2021 г. до 29.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че по адм. д. № 878/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е постановен съдебен акт, с който е отказано на Н.Н.А. да се предостави правна помощ по делото и да бъде освободен от внасянето на държавна такса във връзка с подадена от него жалба. Твърди, че съдебният акт е оставен в сила с постановяване на определение по адм. д. № 1095/2021 г. от Административен съд – Пазарджик - тричленен състав. В последствие производството по адм. д. № 878/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е прекратено поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. Счита, че правораздавателната дейност на АС – Пазарджик противоречи на чл. 47 и чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Ответникът

Административен съд – Пазарджик не е подал отговор на исковата молба.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че ищецът Н.Н.А. изтърпява наказание лишаване от свобода „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик.

Приложено е адм. д. № 878/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, от което се установява, че Н.Н.А. е подал жалба срещу Заповед № Л-1075/27.07.2021 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик.

Установява се, че по адм. д. № 878/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е подадена молба от Н.Н.А. за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по делото. В тази връзка е приложена декларация, с която ищецът декларира за липсата на доходи и имущество, добро здравословно състояние и неосъществяване на трудова дейност. Посочено е, че съдебен изпълнил е наложил запор върху сметката му в Затвора гр. Пазарджик, както и че е сключил договор за прехвърляне на свои вземания.

С определение № 1369/16.08.2021 г. е изискана информация от Затвора гр. Пазарджик за имущественото състояние на ищеца. В тази връзка е представено писмо на началника на Затвора гр. Пазарджик, според което ищецът не работи и не получава трудови доходи, както и че през 2016 г. е получил четири парични превода от майка си в общ размер на 180 лева. През 2016 г. е сключил два договора за цесия с майка си, с които е прехвърлил две вземания в общ размер на 3 029,37 лева.

Отразено е, че от съдебни изпълнители са наложени запори върху паричните средства, постъпващи по личната партида на ищеца.

Постановено е определение № 1431/27.08.2021 г. по адм. д. № 878/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на Н.Н.А. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. В мотивите на акта е прието, че ищецът е сключил два договора за цесия, с които е прехвърлил в полза на майка си свои вземания в размер на 3300 лева, поради което е направен извод, че внасянето на такса от 10 лева е във възможностите на ищеца.

Н.Н.А. се е възползвал от правото да обжалва съдебния акт за отказа да бъде освободен от внасянето на държавна такса. В тази връзка е постановено определение № 1634 от 30.09.2021 г. по ч.к.адм. д. № 1095/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик – тричленен състав, с което е оставено в сила определение № 1431/27.08.2021 г. по адм. д. № 878/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Касационният състав е приел, че размерът на таксата от 10 лева има символичен характер и същата има функция да индицира основателно намерение на страната да търси защита на своите права. Прието е, че Н.Н.А. сам се е разпоредил със своите вземания в полза на трето лице, което изключва извод за изпадане в затруднено финансово състояние по независещи от него причини и по – конкретно за заплащане на такса от 10 лева и адвокатски хонорар.

С разпореждане от 11.10.2021 г. по адм. д. № 878/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик са дадени указания на Н.Н.А. в 7- дневен срок да внесе държавна такса от 10 лева, като е предупреден за неблагоприятните последствия при неизпълнението им. В указания срок Н.Н.А. не е изпълнил указанията за внасяне на държавна такса. Последвало е постановяване на определение № 1735/25.10.2021 г., с което жалбата му е оставена без разглеждане и е прекратено производството по адм. д. № 878/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Същото е влязло в сила, доколкото не е обжалвано в предвидения срок за това (с разпореждане № 11 от 13.01.2022 г. е върната частната жалба срещу прекратителното определение, което е оставено в сила с определение № 438/08.03.2022 г. по адм. д. 3 149/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик).

В настоящото производство е представено писмо рег. № 790/05.02.2024 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик, от което е видно, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. ищецът е получил по личната си партида парични средства в общ размер на 1280,28 лева, които са запорирани и събрани от съдебен изпълнител.

Представена е справка, изготвена от съдебния статистик към Административен съд – Пазарджик, от която става ясно за образувани 38 бр. дела от Н.Н.А. за периода 2020 г. – 2021 г.

От ищеца са представени 5 броя съдебни актове за периода от 2019 г. – 2021 г., постановени от Административен съд – Пазарджик, с които Н.Н.А. е бил освободен от заплащането на държавна такса.

По делото са разпитани свидетелите Д.Г. и И.С., които заявяват, че ищецът се интересува от правна литература и помага на други лишени от свобода да защитават правата си пред съда. Посочват, че съдът не разглежда образуваните от ищеца съдебни производства, тъй като не заплаща дължимата държавна такса.

Твърдят, че в резултат на това ищецът се ядосва, вика по коридорите, не може да спи и приема лекарства за главоболие. Допълнително посочват, че ищецът се чувствал тъжен и потиснат, за което не излизал на разходки в карето на затвора.

Допълнително посочват, че Н.Н.А. има желание да се образова, тъй като имал завършен 8-ми клас.

Втрият свидетел допълнително уточнява, че ищецът „постоянно пише жалби“, които не му се разглеждат от съда, тъй като му се отказва освобождаване от внасяне на държавна такса.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са непротиворечиви и последователни. При преценката им се отчете субективна преценка на двамата свидетели относно интензитета на емоциите на ищеца и това, че същите са получавали от него правни съвети.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Разпоредба на чл. 2в

ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал.

1, т.1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Фактическият състав за ангажиране на отговорност се осъществява, когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализиран. В тази връзка в тежест на ищеца е да докаже следното: 1. Осъществено нарушение (чрез постановен съдебен акт) от ответника на правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца (сочените в исковата молба нарушение норми - чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и по

– конкретно правото на достъп до правосъдие); 2.

Нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; 3. Наличие на сочените вреди; 4. Съществуването на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца вреда.

Конкретните оплаквания на ищеца са свързани с ограничаване на правото на достъп до правосъдието, тъй като производството е прекратено поради неизпълнение на дадени указание за внасяне на държавна такса. В тази връзка оплакването е свързано с това, че съдът, нарушавайки правото на ЕС, е отказал освобождаване на ищеца от внасянето на държавна такса и разноски, въпреки че няма средства за заплащането им. Същите са и оплакванията за отказа за предоставяне на безплатна правна помощ, което също ограничавало правото на достъп до правосъдие.

В случая отговорността на съд за нарушение на правото на ЕС може да се ангажира само от съдебен акт, постановен в последна инстанция (в този смисъл решение от 30.09.2003 г., Kobler, C-224/01, EU:C:2003:513, точки 32-36 и 59; решение от 13.06.2006 г., Tragheti del Mediterraneo, C-173/03, EU:C:2006:391, точка 31; решение от 09.09.2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C-160/14, EU:C:2015:565, точки 47 и решение от

28.07.2016, Tomasova, C-168/15,EU:C:2016:602). Това е така, тъй като съдът, произнасяйки се с окончателен съдебен акт, по дефиниция е последната инстанция, пред която могат да се предявяват правата, предоставени им от съответните съюзни норми.

Следователно само решенията на последната инстанция, а не необжалваемите съдебни актове, могат да ангажират отговорност на съда. Това правило намира своето основание в идеята, че засегнатото лице трябва да положи необходимите грижи, за да предотврати вредата. Ако то не се е възползвало от средствата за защита, които са му били на разположение, следва да се счита, че не е положило дължимата грижа.

Тук е мястото да се посочи, че не е обжалвано определение № 1735/25.10.2021 г. по адм. д. № 878/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което жалбата на Н.Н.А. оставена без разглеждане и е прекратено производството. В тази връзка от съдебния акт по прекратяването на производството не може да се ангажира отговорност, доколкото ищецът не го е обжалвал, респ. не е положил дължимата грижа.

Следва да се разгледа правораздавателната дейност във връзка с постановяване на определение № 1634 от 30.09.2021 г. по ч.к.адм. д. № 1095/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик – тричленен състав, с което е оставено в сила съдебният акт на първата инстанция, с който е отказано освобождаване от внасянето на държавна такса. Това е така, тъй като съдебният акт по косвен начин е дал отражение на последващото развитие на производството, а именно неговото прекратяване.