Решение № 160 от 16.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Перник, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500811 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 198 от 18.10.2023 г. по гр.д. № 3/2023 г. Районен съд Радомир е признал за установено по отношение на Л. С. Д. и А. Ц. Н., че Ц. А. Н. – П. е собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в *** с площ от 500 кв.м, а по скица – 525 кв.м, при съседи: път, имот № ***, имот № ***, имот № ***, заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 61 кв.м, паянтова постройка с площ от 24 кв.м и още една паянтова постройка с площ от 15 кв.м.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Л. С. Д., с която жалбоподателят иска неговата отмяна. Сочи, че са неправилни изводите, че ищцата е владяла имота за себе си от *** г. до подаването на исковата молба през 2023 г. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон районният съд не е допуснал събирането на ангажирани от нея доказателства. Навежда доводи, че в обжалваното решение не е обсъден характерът на договора за покупко-продажба, по силата на който ищцата твърди, че С. К. е придобил имота през *** г. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Ц. А. Н. – П., не е подала отговор. В открито заседание моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е допустимо в обжалваната част – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.

Владението, от друга страна, е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя – чл. 68, ал. 1 ЗС.

В правната теория и практиката на ВКС се приема, че съществените признаци на владението са два – упражняване на фактическа власт (обективен) и намерение за своене (субективен). Другите признаци на владението, които не са посочени в чл. 68 ЗС, но са логическо следствие от посочените два признака, се извеждат чрез историческото тълкуване на института и уредбата по отменения ЗИСС, който в чл. 302 определя за законно владение това, което е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Тези допълнителни признаци се съобразяват в съдебната практика при преценката за квалифициране на фактическата власт върху един имот като владение и наличието на предпоставките за придобиване на чужд недвижим имот на основание придобивна давност – Р. № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015 г. на ВКС, II ГО, Р. № 50121 от 16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/2021 г. на ВКС, I ГО.

Не е спорно между страните в настоящото въззивно производство, че по силата на писмен договор за продажба от *** г. С. Н. К. е придобил описания в исковата молба недвижим имот, находящ се в *** с площ от 500 кв.м, а по скица – 525 кв.м, при съседи: път, имот № ***, имот № ***, имот № ***. Впоследствие, през *** г., той заедно със съпругата си Р. Г. К., изгражда в този незастроен тогава имот двуетажна жилищна сграда с площ от 61 кв.м, паянтова постройка с площ от 24 кв.м и още една паянтова постройка с площ от 15 кв.м. Не се спори също, че приживе двамата съпрузи са упражнявали продължила повече от 10 години постоянна, непрекъсната, спокойна, явна и несъмнена фактическа власт за себе си върху така посочените имоти – както върху недвижимия имот от 500 кв.м, така и върху 2 построените в него сгради. Предвид това, независимо от обстоятелството, че договорът за покупко-продажба на незастроения имот не е бил сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма, въз основа на него С. Н. К. е получил владението върху този имот. Ето защо, и предвид наличието на горепосочените утвърдени в съдебната практика необходими характеристики на упражняваната фактическа власт, след изтичане на 10 години, той заедно със съпругата си е придобил по силата на дългата придобивна давност по чл. 79 ЗС собствеността върху имота, а по силата на приращението (чл. 92 ЗС) и собствеността върху построените сгради в имота.

С. Н. К. умира на *** г., като оставя за свои законни наследници съпругата си Р. Г. К. и двете си деца – Л. С. Д. и А. С. Н.. Преживялата съпруга е останала собственик на ½ от процесните имоти, тъй като същите са били съпружеска имуществена общност, а останалата ½ се е разпределила поравно за всеки наследник – по 1/6 (чл. 27 СК от 1985 г. – отм.; чл. 5, ал. 1 ЗН; чл. 9, ал. 1 ЗН). По този начин след смъртта на С. Н. К. собствеността върху имотите е била разпределена, както следва: 4/6 за Р. Г. К., 1/6 за Л. С. Д. и 1/6 за А. С. Н..

А. С. Н. умира на *** г., като оставя за свои законни наследници А. Ц. Н. (съпруга) и Ц. А. Н. – П. (дъщеря). Собствената на А. С. Н. 1/6 се е разпределила между двамата му наследници, които са придобили по 1/12 от имота по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. По този начин след смъртта на А. С. Н. собствеността върху имотите е била разпределена, както следва: 4/6 за Р. Г. К., 1/6 за Л. С. Д., 1/12 за А. Ц. Н. и 1/12 за Ц. А. Н. – П..

Р. Г. К. умира на *** г., като оставя за свои законни наследници Л. С. Д. (дъщеря) и Ц.

А. Н. – П. (внучка, наследник по заместване на починалия преди наследодателя низходящ А.

С. Н. – чл. 10 ЗН). Нейните 4/6 идеални части от имотите са били наследени поравно (чл. 5, ал. 1 ЗН вр. чл. 10 ЗН) от посочените двама наследници и всеки съответно е получил по 4/12 идеални части. По този начин след смъртта на Р. Гр. К. собствеността върху процесните имоти е била разпределена, както следва: 6/12 (=1/6+4/12) за Л. С. Д., 1/12 за А. Ц. Н. и 5/12 за Ц. А. Н. – П..

Въз основа на показанията на доведените от ищцата и разпитани от първия съд свидетели – А. И. Ш., Л. П. Ш. и А. Й. В. (л. 80-81 от делото на ПРС) се установява, че след смъртта на Р. Г. К. (*** г.) за поддръжката на имота се грижи ищцата.

Между страните не е спорно, че въззивницата още преди този момент живее в ***.

Същата обаче е посещавала имота след *** г., макар и рядко, както се установява от показанията на свидетеля Л. С. Р. (л. 81 от делото на ПРС). След извършена преценка по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира и показанията на свидетеля Б. Д. Д., син на въззивницата, от които се установява, че през *** г. в телефонен разговор въззиваемата П. е предложила на въззивницата Д. да изкупи нейната идеална част от имотите за 3000 лв., на което предложение получила отказ.

Представено е пред районния съд писмо от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, съгласно което за процесния имот е налице договор за доставка на електрическа енергия с ищцата П. считано от *** г., като преди това договорът е бил с починалата К. (л. 99 от делото на ПРС).

От въззивницата Д. са представени, от друга страна, квитанции за плащане на данъци и такси относно процесния имот за част от годините след смъртта на К. (л. 72-75 от делото на ПРС).

3

Спорен между страните е въпросът дали след смъртта на Р. Г. К. (*** г.) Ц. А. Н. – П. е придобила чрез давностно владение собствените на другите сънаследници идеални части от процесните имоти.

Обитаващият имот сънаследник се явява владелец за собствените си идеални части и държател за идеалните части на другите сънаследници. Това е така, защото при наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението, преминава по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършат от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази на чл. 309, ал. 1 от отменения Закон за имуществата, собствеността и сервитутите /ЗИСС/. В резултат на това сънаследникът, който влиза във владение на наследствен имот, придобива качеството на съвладелец не поради това негово действие, а по силата на наследяването, съответно той се явява държател на идеалните части на другите сънаследници. Последните и без да държат имота са негови съвладелци като по отношение на техните идеални части, положението на този, който упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот, е аналогично на това на наемателя или заемателя за послужване на чужд имот (П., Б., „Приложимост на презумпцията на чл. 69 Закона за собствеността при съсобственост – владение и държане на общата вещ само от един от съсобствениците“, публикувано на 07.06.2019 г. в онлайн изданието „Грамада“ – gramada.org).

Преодоляването на това положение, при което упражняващият фактическа власт сънаследник държи чуждите идеални части, може да бъде постигнато по два начина – чрез доброволно отстъпване на владението от другите сънаследници или чрез едностранни, ясни и недвусмислени действия на държащия чуждите идеални части сънаследник – т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/.

В случая по делото не са ангажирани, нито събрани доказателства за верността на изложените в исковата молба твърдения, че след смъртта на Р. Г. К. въззивницата Д. е отстъпила владението върху собствената си ½ идеална част от имотите в полза на въззиваемата П.. Нещо повече, установи се дори, че въззиваемата П. е имала съзнанието, че ½ от имотите се притежава от Д., тъй като през *** г. е предложила да изкупи въпросната идеална част.

На следващо място, не са ангажирани, нито събрани доказателства П. да е отрекла по недвусмислен начин собственическите права на Д. – няма данни преди предявяване на исковата молба П. да е заявявала на Д., че счита имота за изцяло и само свой, нито Д. да е посетила имота, а достъпът ѝ до него да се е оказал ограничен.

Сключеният от П. договор за доставка на електрическа енергия не представлява манифестация на намерение за цялостното му своене. Дори пред доставчика на електрическа енергия П. да е декларирала, че имотът е изцяло неин, няма данни такава декларация да е била доведена до знанието на въззивницата, чиито идеални части се претендира да са били завладяни. Тоест този документ е имал за единствен адресат доставчика на електрическа енергия и подаването му не е било от естество да постави началото на придобивна давност.

Същото впрочем се отнася и до представените от въззивницата квитанции за заплащане на 4 данъци и такси – те не са от естество да докажат упражняването на владение.

На следващо място, едностранното поддържане на имота и едностранното извършване на необходими или полезни разноски в имота след *** г. от П. също няма характер на манифестация на намерение за своене на чуждите идеални части. Касае се за действия, които биха могли да породят единствено регресно вземане за припадаща се част от тези разноски с оглед общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.