Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6807 от 24.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1170/2026
Вид
Определение № 6807
Подписан
24.03.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Венета Цветкова, Атанас Маджев, Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6807 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501170 по описа за 2026 година

Производството е по реда 274 и сл., във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 380823 от 20.11.2025 г. на „АБИСКОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК 200252341, чрез упълномощения адвокат – Н.Д. срещу определение № 42748/15.10.2025 г., по гр. дело № 40151/2024 г. на СРС, 144 състав, с което е оставена без уважение молба с входящ № 304597/17.09.2025 г. на „АБИСКОНСУЛТ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 15358/11.08.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения, че в обжалваното определение няма изложени самостоятелни мотиви относно поисканото изменение на присъдените с решението разноски, а се препраща към тези поместени в самото решение.

Жалбоподателят мотивира искането си за промяна в присъдените на ищеца разноски, за чието плащане е отговорен той, в частност тези за дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Настоява се, че в случая трябва да се съобрази обстоятелството, че всеки един от тримата ответника е ползвал самостоятелна безплатна правна помощ оказана им от адвокати работещи в една и съща кантора. И трите договора за оказване на правната помощ са еднотипни по своето съдържание, като отликата се свежда само до имената на страните /клиент и адвокат/. Това показва хипотеза на извършвана злоупотреба с право. Освен това извършеното присъждане на възнаграждения за оказана в полза на всеки един от тримата ответника безплатна адвокатска помощ и то поотделно за заповедното и за исковото производства в размери на сумите от по 400 лв. е ниво значително над минималните стандарти за адвокатските възнаграждения разписани в НМРАВ.

Напомня се, че следва да се държи сметка за размера на материалния интерес защитаван по делото, както и неговата сложност, като възнаграждения от по 400 лв. за всяко производство определено излизат извън пределите на тези стандарти според жалбоподателя. Нарушени са принципите на пропорционалност, ефективност и достъпност на правосъдието. Последният пункт от оплакванията в жалбата е концентриран над доводите, че когато се касае до възмездяване на адвокатски труд 1 предоставен на плоскостта на уредената безплатна адвокатска защита, то установените в НМРАВ минимални граници на възнагражденията не са приложими, като определянето на размера според сложността на спора и адекватността на възмездяването на положения реално адвокатски труд няма пречка да бъде и по-нисък.

При тези съображения от частния жалбоподател се иска обжалваното определение да бъде отменено, като вместо това съдът да ревизира размера на присъдените с решението на СРС в полза на всеки от тримата ответника разноски, като изцяло изключи отговорността за тяхното заплащане, или пък ги намали отчитайки критериите за формиране на адвокатското възнаграждение при оказване на безплатна правна помощ.

Няма постъпили отговори от ответните страни по частната жалба, като същата им е била връчена надлежно, чрез техните адвокати все на датата – 05.01.2026 г.

Софийски градски съд, след като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 15358/11.08.2025 г., постановено по гр. д. № 40151/2024г. по описа на СРС, 144-ти състав, съдът е отхвърлил изцяло предявените от „АБИС- КОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК 200252341 срещу В.И.В., с ЕГН **********, Ц.К.В., с ЕГН ********** и Е.К.В., с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 280 ЗЗД и е осъдил „АБИС- КОНСУЛТ“ ЕООД да заплати на процесуалните представители по оказана безплатна правна помощ по чл.

38, ал. 2 ЗАдв. на всеки от тримата ответника – възнаграждения за процесуално представителство в размер на по 400 лв. за всеки един адвокат, както по ч.гр.д. № 16720/2024 г. /заповедното производство/, така и по гр.д. № 40151/2024 г. и двете по описа на СРС, ГО, 144 с-в.

На 17.09.2025 г. с молба упражнена по реда на чл. 248 ГПК от ищеца – „АБИСКОНСУЛТ“ ЕООД е поискано от СРС да постанови изменение на решението си в частта по присъдените в полза на адвокатите оказали безплатна правна помощ на тримата ответника адвокатски възнаграждения, като приеме, че такива изобщо не им се полагат, евентуално им се полагат в по-ниски от присъдените с решението размери.

По тази молба са депозирани три отговора от процесуалните представители на ответните страни, като с тях са наведени възражения, че същата е неоснователна и е поискано тя да се остави без уважение.

С определение от 15.10.2025 г. СРС е разгледал това искане по чл. 248, ал. 1 ГПК и се е произнесъл, като е оставил без уважение молбата с входящ № 304597/17.09.2025 г. на „АБИС- КОНСУЛТ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 15358/11.08.2025 г. в частта за разноските.

Софийски градски съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, намира следното:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна, в рамките на предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по гр. д. № 40151/2024 г., по описа на СРС, 144 състав, с решението, по което са присъдени оспорваните от ищеца разноски в полза на адвокатите оказали безплатна правна помощ на всяка една от трите ответни страни, е образувано по искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които са предхождани от провеждане на 2 заповедно производство, което е приключило с подаване на възражения от тримата длъжника, чрез пълномощник действащ при оказвана безплатна адвокатска защита, а именно адвокатите : П.В., К.Б. и С.Б.. След подаване на възраженията съдът е дал указания на заявителя за предявяване на установителни искове по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, с което заповедното производство се е трансформирало в спорно исково.

Не е спорно, че в рамките на заповедното и в исковото производства – тримата длъжника, респективно ответни страни : В.И.В., с ЕГН **********, Ц.К.В., с ЕГН ********** и Е.К.В., с ЕГН ********** са били представлявани от адвокатите - П.В., К.Б. и С.Б.. Така ангажираните от тримата длъжника /ответника/ адвокати са им предоставили правна помощ и съдействие безплатно в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА както в заповедното, така и в исковото производства. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА и с оглед изхода на делото, което е завършило с пълно отхвърляне на предявените от заявителя /ищеца/ искове, в полза на всеки един от адвокатките защитавали интересите на отделен длъжника/ответник, трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер, съответен на правната и фактическа сложност на спора, тъй като наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА - Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет, установяваща задължителни за националния съд минимуми, е нищожна, съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз. Не следва да се присъжда отделно възнаграждение на упълномощения от всеки един длъжник адвокат за действията по подаване на възражение в заповедното производство, което е единственото извършено от тези адвокати в неговия ход действие, тъй като веднага след подаване на възражението, това производство се е трансформирало в исково, в рамките на което е разрешен възникналият между страните правен спор.

Възражението по чл. 414 ГПК е част от общата защита на длъжника срещу претендираното вземане, като то е само предпоставка за започване на спорното исково производство, в което вече длъжникът е длъжен да заяви и изчерпи всички свои възражения, за да отблъсне предявената срещу него претенция. Законът изрично освобождава длъжника от задължението му да мотивира възражението си, което означава, че неговата основателност не се преценява от съда. От значение за отхвърляне на претенцията срещу длъжника са единствено процесуалните му действия по заявяване на правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, по тяхното мотивиране и доказване, които той извършва в пределите на исковото производство по чл. 422 ГПК, поради което няма основание длъжникът, съответно адвокатът, осъществил неговата безплатна зашита, да бъде възмездяван двукратно за осъществяване на една защита, която реално се реализира само в исковото производство. Това се приема и в практиката на ВКС – определение № 45 от 23.01.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3074/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. На длъжника ще се дължи адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство само в хипотезата, в която то е приключило в полза на тази страна, без да бъде образувано исково производство по чл. 422 ГПК. Тя би била налице, когато заповедта за изпълнение е обезсилена поради подаване на възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и непредявяване от заявителя на иск за съществуване на вземането му по чл. 422 ГПК. Това е така, тъй като в тази хипотеза цялостната защита на длъжника срещу предявеното от заявителя вземане е осъществена единствено в заповедното производство и тя е довела до благоприятен за него правен резултат.

С решението си в исковото производство СРС е присъдил възнаграждения за 3 адвокатска защита ползвана от В.И.В., с ЕГН **********, Ц.К.В., с ЕГН ********** и Е.К.В., с ЕГН **********, както в заповедното, така и в исковото производства, което противоречи на изложените по-горе разсъждения за пределите на отговорността за разноски, която следва да търпи насрещната страна участвала в исков процес по чл.

422 ГПК. Разноските за адвокатска защита следва да бъдат едни, както за заповедното, така и за исковото производства, като в случая с оглед фактическата и правна сложност на делото те следва да се определят на сумата от 400,00 лв., която е дължима на всеки един от тримата процесуални представители оказвали безплатна адвокатска помощ на всеки от тримата ответника. В този смисъл обжалваното определение на СРС по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което молбата на „АБИС-КОНСУЛТ“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение се явява неправилно и като такова подлежи на отмяна, а решението на изменение, като размерът на следващото се в полза на всеки един процесуален представител адвокатско възнаграждение за оказаната на ответник безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. бъде редуциран до сумата от общо 400 лв. дължима за дейността по процесуално представителство на всеки ответник, както в заповедното, така и в исковото производство.

Съображенията за пълно освобождаване на частния жалбоподател от понасянето на разноски за адвокатски възнаграждения дължими на процесуалните представители на всяка от ответните страни не се споделя от съда. Процесуалният закон предвижда, че всяка страна в процеса разполага с правото да ползва самостоятелна правна помощ за защитата на нейните интереси, като ангажира за целта адвокат, а възнаграждението му /било платено от страната, било дължимо с оглед оказана безплатна адвокатска помощ/ се понася от страната, която е изгубила делото.

Аргумент за различен извод не може да се обоснове от обстоятелството, че тримата процесуални представили на ответните страни практикуват в една и съща кантора, като отделното им ангажиране от всяка от трите ответни страни е автономен техен избор, но не и злоупотреба с процесуални права. Трябва да се има предвид и това, че в случая не се търси ангажиране на солидарната отговорност на ответните страни за едно общо вземане срещу тях, а се касае до отделни вземания предявени чрез самостоятелни искове.

При тези си мотиви Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частната жалба с вх. № 380823 от 20.11.2025 г. подадена от „АБИСКОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК 200252341, чрез упълномощения адвокат – Н.Д., определение № 42748/15.10.2025 г., по гр. дело № 40151/2024 г. на СРС, 144 състав, с което е оставена без уважение молба с входящ № 304597/17.09.2025 г. на „АБИСКОНСУЛТ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 15358/11.08.2025 г. в частта за разноските, и ПОСТАНОВЯВА ИЗМЕНЯ решение № 15358 от 11.08.2025 г. по гр. д. № 40151/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 144 с-в в частта за разноските, като ОСЪЖДА „АБИСКОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК 200252341, със седалище и адрес на управление – гр. Банкя, ул. „****“ № 23 да заплати, както следва : в полза на адвокат С.С.Б. – вписан в Софийска адвокатска колегия с личен номер 1500628310 на основание чл. 38, ал. 2 от 4