Разпореждане № 6497 от 04.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XX-ти състав в проведеното на 04.08.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3487 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Мая Анд. Миленкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК констатира следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК, по образец от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113, ж.к. „Изгрев“, ул.

„Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от В. Р. П. против длъжника М. И. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес по заявлението: с. ***, за сумите, както следва: главница в размер на 969,97 евро, дължима по договор за кредит с номер № ***г., за периода от 20.10.2024г. до 23.07.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2026г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 506,48 евро, за периода от 20.10.2024г. до 23.07.2026г.; друго /експресно обслужване/ в размер на 747,27 евро; друго /бързо разглеждане/ в размер на 498,18 евро; законна лихва в размер на 61,85 евро, за периода от 20.10.2024г. до 23.07.2026г.; друго /разходи за просрочено вземане/ в размер на 184,14 евро, както и деловодни разноски по производството в размер на 50,45 евро внесена от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 230.00 евро.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за кредит сключен между страните.

Районен съд - Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни.

Съображенията за това са следните: Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави. С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, съдът намира следното: чрез клаузите за заплащане на допълнителни услуги "Бързо разглеждане" по чл.10, ал.1 от договор за кредит *** и "Експресно обслужване" от договор за кредит №****, уговорени съответно за суми от 1230.9 6 лв. /629,38 евро/ и 1846,32 лв. /944.01 евро/, които се претендират от заявителя съответно в размер от 747,27 евро и 498,18 евро, се нарушава императивната норма на чл. 10а ЗПК. Следва да се посочи, че и за двете допълнителни услуги "Бързо разглеждане на искането за кредит" и "Експресно обслужване по кредит" в договора, са начислени такси, платими по погасителния план на кредита, по този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от закона. Допустимата граница е предвидена като петкратния размер на законната лихва, а с включването на таксите за "Бързо разглеждане на искането за кредит" и "Експресно обслужване по кредит", би било надхвърлено това ограничение.

Затова и тези клаузи са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така, таксата за тези услуги прикрива разходи, които по естеството си 1 следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Именно затова посочените клаузи по договора за кредит по см. на чл. 10, ал.1 и ал. 2 от същия във вр. с т. 7.3 и 7.4 от процесните Общи условия, не отговорят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Този пропуск се явява достатъчен, за да се приеме, че клаузите са недействителни, на основание чл. 22 ЗПК. Изложеното по-горе води до извод за това, че е налице неравноправна клауза за дължимост на възнаграждението за допълнителни услуги, наименувани "Бързо разглеждане на искането за кредит" и "Експресно обслужване по кредит", с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП, сумите по таксите са прекомерни и начисляването им води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Поради това и в посочената част заявлението ще бъде отхвърлено. По отношение претенцията в размер на 184,14 евро - разходи за събиране на просрочени вземания, съдът намира, че съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, само ако видът, размерът и действието, за което се събират, са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Всички действия, насочени към извънсъдебно или съдебно събиране на кредита, не могат и не следва да се квалифицират като допълнителна услуга по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, с която на потребителя се предоставя търсена от него услуга. Напротив, действията на служителите на кредитни институции по събиране на просрочен дълг представляват типична за този търговец (кредитодател) дейност по предотвратяване и намаляване на вреди от длъжникова забава. В този смисъл следва да се посочи, че въведените от кредитора „такси“ за събиране на кредита се явяват недължими, тъй като същите не попадат в приложното поле на чл. 10а от ЗПК. Именно и поради тези мотиви не се дължи и сумата от 184,14, представляваща отново разходи за събиране на вземането.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 26,15 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 26,15 евро внесена от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 21,20 евро.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която М. И. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес по заявлението: с. *** да заплати на „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1113, ж.к. Изгрев, ул.

Незабравка № 25, ет.5, парично вземане, както следва: главница в размер на 969,97 евро, дължима по договор за кредит с номер № ***г., за периода от 20.10.2024г. до 23.07.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2026г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 506,48 евро, за периода от 20.10.2024г. до 23.07.2026г.; законна лихва в размер на 61,85 евро, за периода от 20.10.2024г. до 23.07.2026г., както и деловодни разноски по производството в размер на 26,15 евро внесена от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 21,20 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 2

201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1113, ж.к. Изгрев, ул.

Незабравка № 25, ет.5, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: друго /експресно обслужване/ в размер на 747,27 евро; друго /бързо разглеждане/ в размер на 498,18 евро и друго /разходи за просрочено вземане/ в размер на 184,14 евро.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл.415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение, в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса .

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мая Анд. Миленкова )

3