Решение № 299 от 14.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000503366 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 2178/09.08.2022 г. по гр.д. № 7854/2021 г. на СГС, I -14 състав е осъден Д. З. Д. да заплати на В. Т. П., на осн. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД сума в размер на 2230.22 евро, както и сума в размер на 1720 лв., платени по договор за кредит № 310798 от 11.08.2008 г., за периода от 14.07.2016 г. до 16.08.2019 г., както и сума в размер на 2561.49 евро, платени за периода от 16.08.2019 г. до 19.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Със същото решение е осъден Д. З. Д. да заплати на Е. М. П., на осн. чл. 155, ал.

2 от ЗЗД сума в размер на 3141.46 евро, както и сума в размер на 2150.35 лв., платени по договор за кредит № 310-798 от 11.08.2008 г., за периода от 14.07.2016 г. до 16.08.2019 г., както и сума в размер на 1410.52 евро, платени за периода от 16.08.2019 г. до 19.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането като

Исковите претенции са отхвърлени за разликата над посочените суми до общо предявен размер от 25800 лв. като неоснователни.

Ответникът Д. З. Д. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с която го обжалва изцяло. Поддържа, че решението на СГС е неправилно и необосновано. На първо място се поддържа, че съдът неправилно не кредитирал показанията на свидетелката Б. Е., която установявала, че Д. Д. е предавал парични суми на ищците. В условия на евентуалност се поддържа, че съдът неправилно е определил размера на сумите, които ответникът следва да възстанови на всеки от ищците. Съдът допуснал и процесуално нарушение, като делото останало неизяснено 1 от фактическа страна, а фактическите изводи на съда били необосновани. Съдът правилно определил, че исковият период се дели на два подпериода: до смъртта на А.

Д. и след нейната смърт, доколкото смъртта й поражда наследствени правоотношения.

Неправилна обаче била калкулацията на дължимата от ответника част. Излагат се вижданията на жалбоподателя за това, какви са правилните калкулации. На следващо място се твърди, че съдът не взел предвид твърденията за необходимост от приспадане на сумата, която ищците считат платена от свое име, но за сметка на сина си М. М..

Тази сума, в размер на 25 800 лева, следвало да се приспадне от общо платения размер или по 12 900 лева от сумите, платени от всеки ищец. Така на Е. П. се дължали не повече от 7 212.69 лева, а на В. П. не повече от 8 191.32 лева. На следващо място се твърди, че до смъртта на А. Д. и тъй като тя дължала солидарно със съпруга си Д. Д., то всеки от тримата А., Д. и М. дължали по 1/3 от кредита, следователно за този период претенциите на ищците били основателни за не повече от 1/3 от платените суми, което било задължението на Д..

Въз основа на изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно. Прави се искане, ако съдът счете, че с изслушаната пред първата инстанция експертиза не е изяснен размера на дълга, съдът евентуално служебно да назначи експертиза.

Ответниците Е. и В. П.и са депозирали отговор на въззивната жалба на ищцата, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред СГС е образувано по предявен от В. Т. П. и Е. М. П. иск срещу Д. З. Д. иск с правна квалификация чл.155, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД, за заплащане при условията на активна солидарност на сумата от 25800 лв., представляваща ½ от платени общо 51600 лв. за погасяване на задължения на ответника по договор за предоставяне на кредит от 11.08.2008 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 21.06.2021 г до окончателното изплащане на вземането. Ищците са сочили, че ответникът бил съпруг на дъщерята на ищците – А. Д. до смъртта й, настъпила през 2019 г. Ответникът сключил договор за предоставяне на ипотечен кредит „Улеснение“ от 11.08.2008 г. с ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД (сегашно наименование „ПИБ“ АД), в размер на 42 000 евро, като съдлъжник по него бил и М.

Е. М. – син на ищците. Освен са сочили, че била учредена договорна ипотека като обезпечение на банковия кредит върху собствен на ищците недвижим имот.

Ответникът спрял да погасява кредита поради финансови затруднения, което създало опасност банката да насочи изпълнение върху имота на ищците. По тази причина те започнали да погасяват вноските по кредита, като за периода от 14.07.2016 г. – 19.06.2021 г. направили плащания в общ размер на 51 600 лв. За половината от тази сума, отговаряща на задълженията на сина им М. М., те постигнали уговорка с него.

2

Претендират от ответника заплащане на останалата половина от 25 800 лв.

Ответникът Д. З. Д. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който е изложил становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорвал е иска по размер, като е твърдял, че лично е погасявал вноски по кредита. Навел е доводи, че твърдените от ищците погашения само формално са извършвани от тях, като в действителност са ставали за негова сметка. Твърдял е, че всеки месец е предоставял на В. Т. П. пари в брой, представляващи ½ от месечната вноска по кредита. Не е оспорвал, че заедно с М. Е. М. са сключили договор за кредит, както и че е бил в брак с дъщерята на ответниците до смъртта й. Изложил е съображения, че решението за изтегляне на процесния кредит е взето заедно с покойната му съпруга и средствата са използвани за довършителни работи и обзавеждане на семейното им жилище. По този начин кредитът обезпечавал семейни нужди и двамата съпрузи отговаряли солидарно за погасяването му. Доколкото ищците били наследници на починалата му съпруга, те наследявали и част от задълженията във връзка с процесния договор за кредит.

Ответникът е твърдял, че по този начин не следва да отговаря за повече от 1/3 от задълженията по договора за кредит. Съобразно изложеното е поискал исковата претенция да бъде отхвърлена.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетели и заключения на ССЕ, от които се установява следното:

С договор за предоставяне на юнионкредит „Улеснение“ (ипотечен банков кредит за текущи нужди) от 11.08.2008 г, ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД /с правоприемник - „ПИБ“АД/, в качеството на кредитодател се е задължила да предостави на ответника Д. З. Д., в качеството на кредитополучател сумата от 42000 евро. Като солидарен длъжник по кредита се е задължил М. Е. М.. Съгласно чл. 1.3. от договора, кредитът се предоставя с цел „задоволяване на текущи нужди“. По делото не се спори, че средствата по кредита са усвоени. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №109, том I, рег. № 3661, дело № 106/2008 г. от 13,05,2008 г. /л. 108/, В. С. С. е продал на Д. З. Д. и Б. Р. И. недвижим имот, находящ се в гр.***, кв.***, ул.ул. „***“ **, представляващ втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, със застроена площ от 180 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, трапезария с бокс, антре, баня с тоалетна и тоалетна, заедно с 1/3ид.част от общите части на сградата от правото на строеж върху мястото и от УПИ, съставляващ парцел 8-380, в кв.32 по плана на гр.София, м.Филиповци, с площ от 720кв.м., в който е построена сградата при съседи описани в нотариалния акт.

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 199, том V, рег. № 14495, дело № 916/2008г. от 13.08.2008 г., ищците В. Т. П. и Е. М. П. са учредили договорна ипотека върху техен собствен недвижим имот в обезпечение на задължението на ответника Д. З. Д. и М. Е. М. по договора за кредит от 11.08.2008 г.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че Д. Д. и А. Д. са били в брак към датата на сключване на договора за банков кредит 11.08.2008 г., както и че В. П. и Е. П. са родители на А. Д..

От представеното решение от 08.01.2021 г. по гр.д. № 31527/2019 г. на СРС, с което е отхвърлен поддържания от Е. и В. П. иск за установяване спрямо Д. Д., че бракът му с починалата по време на процеса А. Д., прекратен със смъртта й, е бил трайно и непоправимо разстроен по негова изключителна вина, се установява, че бракът между Д. и А. е сключен на 23.08.2003 г. и е прекратен със смъртта й на 16.08.2019 г.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, изслушано пред СГС, неоспорено от страните, се установява, че средствата по кредита се предоставят и отчитат по заемна сметка, открита на името на Кредитополучателя в 3

ТБ„МКБ Юнионбанк” АД, клон „Национален център”, Финансов център „Сердика“.

Усвояването на средства от кредита се извършва еднократно по разплащателна сметка.

В „ПИБ“ АД са открити еврова сметка и разплащателна сметка левова с титуляр Д. З.

Д.. Кредитът се погасява чрез осигуряване на наличност по евровата разплащателна сметка с титуляр Д. Д.. Месечните вноски, в размер на 438.24 лв., са погасявани от Банката, чрез прехвърляне към кредитната сметка по договора на главница и лихва от вноската на 19-то число от съответния месец. От прегледа на движението по евровата разплащателна сметка се установява, че кредитът е погасяван редовно в посочения период от 14.07.2016 г. до 19.06.2021 г., като редовно са осигурявани наличности по сметката.

Общо направените плащания от Е. П. и В. П. по евровата разплащателна сметка с титуляр Д. Д., за периода от 14.07.2016 г. до 19.06.2021 г., са в размер на 20 276.16 евро, с левова равностойност по обменен курс на ПИБ АД - 39 683,52 лв. /разяснения на вещото лице в о.с.з. от 20.06.2022 г./. Видно от таблицата, инкорпорирана в заключението на вещото лице, плащанията са правени на каса и чрез банкова сметка на Е. П. и банкова сметка на В. П.. Пак от същата таблица се установява, че внесени от Е.

П. до смъртта на А. Д. са 6063.37 евро с левова равностойност 11 858.92 лева, а след смъртта й от него са внесени 3385.25 евро с левова равностойност6620.97 лева. До смъртта на А. Д. В. П. е внесла 4460.44 евро с левова равностойност 8723.86 лева, а след смъртта й – 6 147.57 евро с левова равностойност 12 023.57 лева.

Вноските по евровата разплащателна сметка с титуляр Д. Д., извършени от Д. Д. за посочения период са общо 7515,33 евро, в това число вноски на каса общо 3581.27 евро и 3934.06 евро - вътрешно банков превод от левовата разплащателна сметка на Д.

Д.. Левовата равностойност на вноските от Д. Д. по евровата сметка е 14718.77 лв., от които вноски на каса с левова равностойност 7013.93 лв. и превод от левовата разплащателна сметка – 7704.86 лв.

Е. П. и В. П. са извършили вноски и преводи и по левовата разплащателна сметка на Д. Д., по дати както и суми представени в Таблица № 2. Общо вноските по левовата разплащателна сметка с титуляр Д. Д., направени от Е. П. и В. П., в периода от 14.07.2016 г. до 19.06.2021 г. са в размер на 7740.70лв., в това число преводи, наредени от В. П. общо в размер на 3440 лв. и наредени суми от Е. П. – 4300.70 лв.

Левовите вноски са извършени само в периода преди смъртта на А. Д..

Общо вноските с наредители Е. П. и В. П., в периода от 14.07.2016 г. до 19.06.2021 г. по двете разплащателни сметки в ПИБ АД с титуляр Д. Д. са в размер на 47 424.22лв. /с оглед уточнение на вещото лице, направено в о.с.з. от 20.06.2022 г./.

Разпечатката съдържа 46 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8cfa7264-5b49-4843-8088-ea09a7219ab4