Решение № 4170 от 19.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4170 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110202330 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С електронен фиш (ЕФ), серия К, № 5658873 от 12.07.2021 г., издаден от СДВР на Т. П. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), изразяващо се в това, че на 15.06.2021 г. в 19:55 часа в гр. София, на бул. „Ал. Малинов“ срещу номер 491, с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, е управлявал МПС „***“ с рег. № *** със скорост на движение от 76 км/ч., като нарушението е заснето от преносима автоматизирана система АТСС ARH CAM S1.

Срещу електронния фиш е подадена жалба от административнонаказаното лице – Т. П. П., с която се иска неговата отмяна, поради изтекла давност, липса на посочен толеранс за скоростта към датата на връчване и липса на съответствие между действителната фактическа обстановка и посочената във фиша.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, допълва, че според него е изтекла и абсолютната давност. С тези аргументи пледира за отмяна на електронния фиш. Отправя и претенция за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно уведомена, не се представлява.

По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен представител, в които са изразени становище по съществото на делото. Поддържа се, че електронният фиш е законосъобразен и правилен, поради което пледира за неговото потвърждаване, като излага подробни аргументи за това. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания фиш, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 15.06.2021 г. МПС, с което е извършено нарушението, е било собственост на П.О. П.. На 17.02.2022 г., собственикът на МПС подал декларация пред органите на МВР с правно основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която декларирал, че на датата посочена в ЕФ автомобилът е управляван от сина му – жалбоподателят Т. П. П.. На 15.06.2021 г. в 19:55 часа, посоченият по-горе лек автомобил се движел със скорост 76 км/ч. (изчислена след приспаднат толеранс от действително измерената – 79 км/ч.), в гр. София по бул. „Ал. Малинов“ срещу номер 491, с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към Околовръстен път.

2

Това обстоятелство било установено и заснето с преносима автоматизирана система АТСС ARH CAM S1, № 11743F0. Системата за видеоконтрол е вписана под № 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове и средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол, бил издаден процесният ЕФ, с който на Т. П. П. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на максимално допустимата скорост в населено място с 26 км/ч.

Към датата на извършване на нарушението (15.06.2021 г.) преносима автоматизирана система АТСС ARH CAM S1, № 11743F0 е преминала последваща периодична техническа проверка на 08.03.2021 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към ЕФ, серия К, № 5658873 от 12.07.2021 г.; Заповед № 81281з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, касаещо преносима автоматизирана система АТСС ARH CAM S1, № 11743F0; протокол за проверка от 08.03.2021 г.;

Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта и писмо в ОПП-СДВР, ведно със снимков материал.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна автоматизирана система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са 3 веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 79 км/ч.

От приложените по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал към нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението – 15.06.2021 г., няма данни мястото на извършване на нарушението да е било регулирано със съответен пътен знак за видеонаблюдение непосредствено преди началото на обхвата на автоматизирано техническо средство и система (АТСС).

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Обжалваният електронен фиш съдържа всички нормативно установени формални реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с оглед на което съдът намира, че същият е процесуално законосъобразен.

Съдът намира, че жалбоподателят с описаното моторно превозно средство е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По изложените съображения, съдът приема, че в процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в нормативната уредба.

Видно от справката на БИМ и техническата спецификация на стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч. (допустимата техническа грешка при измерване 4 на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч.), като е посочена скорост на движение от 76 км/ч., което е с 26 км/ч. повече от позволеното в случая за населено място ограничение от 50 км/ч. В тази връзка не е налице съществено противоречие между съдържанието на електронния фиш и действително измерената скорост на движение. С оглед на това се явява неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че не е посочен толеранс, доколкото такъв е бил приспаднат. Този извод се подкрепят и от приложения снимков материал, от който е видно, че действително измерената скорост на МПС в момента на констатиране на нарушението е 79 км/ч.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, която предвижда наказание „глоба“ в размер на 100 лева, при превишаване на максимално разрешената скорост за населеното място със стойност, попадаща в амплитудата между 21 и 30 км/ч. Доколкото размерът на санкцията е абсолютно определен, същата се явява правилно индивидуализирана и законосъобразно наложена.

Не е основателно възражението на процесуалния представител за изтекла абсолютна давност. По отношение на абсолютната давност, по силата на чл. 11 ЗАНН, са приложим правилата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, съгласно които същата е 4 години и 6 месеца. Нарушението, описано в ЕФ, е извършено на 15.06.2021 г., което означава, че абсолютната давност изтича на 16.12.2025 г.

Неоснователно и недоказано се явява твърдението, че фактическата обстановка, посочена в ЕФ не отговаря на действителната. Това твърдение на жалбоподателя не е подкрепено с никакви доказателства, а от приложените по делото доказателство еднопосочно и категорично се установява описаната в ЕФ фактическа обстановка.

С оглед подадената декларация с правно основание от собственика на МПС, в която е посочено, че жалбоподателят Т. П. П. е управлявал МПС на посоченото в ЕФ място и в посоченото време, съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Обобщавайки гореизложеното, съдът приема, че е осъществен от обективна страна състава на вмененото административно нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП с оглед управлението на процесния лек автомобил със 5 скорост от 76 км/ч. при ограничение на скоростта, въведено за населено място от 50 км/ч.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като е извършено при форма на вина пряк умисъл – водачът е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние (знаел е, че има задължение да спазва ограниченията на скоростта, но не го е направил), предвиждал е настъпилите общественоопасни последици, като пряко е целял настъпването на този резултат.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна.

По разноските:

Предвид изхода на делото, направеното искане за заплащане на направените деловодни разноски от страна на жалбоподателя се явява неоснователно. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на въззиваемата страна. Съдът отчете и това, че в открито съдебно заседание, процесуален представител не се е явил, а са представено единствено писмени бележки и с оглед осъществения обем представителство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во от ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5658873 от 12.07.2021 г., 6 с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя Т. П. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. П. П., чрез адв. К.И., за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Т. П. П., с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сума в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7