Решение № 43 от 14.02.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Червен бряг, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. П.а като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20234440101501 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Х.

Д., гр. Червен бряг, община Червен бряг чрез адв. И. М. против „***, ЕИК ***, представлявано от ***, с която ищецът е предявил иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

Моли съда да постанови решение като признае за незаконно и отмени наложеното му наказание „Уволнение“ със Заповед от 16.11.2023 г., издадена от управителя на ***, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 194 във вр. с чл. 187, т. 3 и т. 8 КТ.

Твърди, че Заповед от 16.11.2023 г., с която е наложено диспиплинарното наказание, е издадена в нарушение на чл. 195 КТ. Ищецът поддържа, че в процесната заповед липсват изрично изброени конкретни бездействия относими към поведението му, няма данни за времето и мястото, които да обосновават възприетите дисциплинарни нарушения. Навежда оплаквания, че работодателят не е конкретизирал в какво се изразява поведението на работника довело до налагане на наказанието. Ищецът излага твърдения, че няма доказателства относно обстоятелството дали ответникът е изпълнил задължението си регламентирано в чл. 1, ал.2 Наредба №5/28.04.1987 г. вр. чл.

333 КТ.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва предявения иск. „*** посочва, че на 18.10.2022 г. е сключен трудов договор между страните. Твърди, че последно ищецът е престирал труд в ответното дружество от 30.08.2023 г. до 18.10.2023 г. като на 18.10.2023 г. техническият ръководител на дружеството Г. Л. ***му е заплатил авансово възнаграждение за положен труд считано от 01.10.2023 г. до 18.10.2023 г. без трудовия договор на работника да е бил прекратен. Излага становище, че на 19.10.2023 г. Д. Х. Д. е подал молба за прекратяване на трудовото отношение. Позовава се на изпратено уведомление по реда на чл.

1

193 КТ, претендирайки че следва да се счита за връчено при отказ. Излага аргументи, че задължението на работодателя да изследва здравословното състояние на работник, за който е образувано дисциплинарно производство, се прилага по отношение на работници, за които дружеството е било уведомено, че страдат от определена болест или са трудоустроени. Моли да бъде привлечено като трето лице-помагач по делото „***

В законоустановения срок ответникът е предявил насрещен иск, с който претендира да се признае заповедта за законосъобразна и на основание чл. 221, ал.2 КТ (искът е неточно квалифициран в насрещната искова молба с правно основание по чл. 220, ал.2 КТ) да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът-работник по този насрещен иск да му заплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от 390 лева (л.125), ведно с дължимата лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, моли съда да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326 ал. 1 от КТ – едностранно от работника при неспазено предизвестие като датата на прекратяване се определи по правилата на чл.

335, ал.2 КТ, с произтичащите от това законни последици за осъждане на работника да заплати обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение от 390 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С насрещния иск е направено искане с правно основание чл.219, ал.1 от ГПК за привличане на трето лице помагач – „*** с ЕИК ***, представлявано от управител ***, което с Определение № 223/22.05.2024 г. е уважено от съда.

Постъпил е отговор от третото лице помагач „***чрез адв. А., в който се изразява подробно становище относно липсата на правен интерес от участие в производството.

В срока по чл.131 ГПК по насрещния иск, е постъпил писмен отговор от Д. Х. Д. чрез адв. И. М., в който оспорва същия и моли да бъде отхвърлен.

Постъпила е допълнителна молба от ответника по главния иск чрез адв. Хр. Г., в която се представят писмени доказателства и излага становище за наличието на правен интерес от привличането на третото лице-помагач.

В съдебно заседание – ищецът по главния иск Д. Х. Д., се явява лично и с адв. М., поддържа исковата молба. Моли съда да отхвърли насрещния иск като неоснователен. Претендира съдебни разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът по главния иск „***, в съдебно заседание, чрез адв. Хр.

Г. – оспорва исковата молба. Поддържа, че заповед от 16.11.2023 г. е издадена в съответствие със закона. Моли съда да уважи предявените насрещни искове.

Претендира съдебни разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Представя писмени бележки.

Третото лице-помагач „*** представлявано от управител ***, не се явява в съдебно заседание, а чрез адв. А. депозира писмено становище по хода на делото. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Съдът, съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, насрещния иск и възраженията на ответника, намира за 2 установено следното:

По делото не се спори, че ищецът и ответникът по главния иск са били в трудови правоотношения съгласно трудов договор № 00000029/18.10.2022 г., (л.116), по силата на който работникът се е задължил да изпълнява длъжността „работник в строителството“ с място на работа седалището на работодателя „***, гр. Червен бряг, ул. *** и икономическа дейност на заетост 4120-строителство на жилищни и нежилищни сгради, при уговорено месечно възнаграждение в размер на 355,00 лева, актуализирано в размер на 390 лева с допълнително споразумение №19/04.01.2023 г. (л.125).

Трудовият договор е бил в сила от 18.10.2022 г., от когато и се приема, че работникът е започнал да престира фактически труд при ответника. Подадени са изискуемите уведомления по чл.62, ал.5 КТ (л.122, л.126). Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика НКПД:93120003 – „Работник строителство“(л.123) работата, която извършва изпълнителят на длъжността е по изграждане и поддръжка на сгради и строителни обекти.

Трудовите задачи и задължения при изпълнението на длъжността са свързани с разчитане на работни чертежи, планове, скици, схеми; подготвяне и отводняване на строителни насипи и изкопи, на строителни разтвори и смеси, на бетонови смеси и грижи за бетона след полагането му; изработване, монтиране, демонтиране и укрепване на различни видове кофражи и др.

Длъжността е на пряко подчинение на управителя, като в процеса на работа взаимодейства с ръководителите на обекти и останалите работници и служители на строителния обект.

Работодателят „***, гр. Червен бряг осъществява дейност в сферата на строително-монтажните дейности от 2018 г. Тогава управител е бил ***, който е починал през юни 2023 г. Търговското дружество е наследила неговата съпруга ***, която досежно извършваните строителни дейности се е доверила изцяло на свекър си – свидетеля Г.Л. ***

*** в качеството си на управител на дружеството работодател е делегирала ръководството на свидетеля *** Л. ***на обект „Заведение за бързо хранене – ***“, гр. Червен бряг, с инвеститор „***, на който за процесния период - месеци октомври-ноември 2023 г. приоритетно са полагали труд работниците от „***.

Със заповед от 16.11.2023 г. управителят на „***, гр. Червен бряг (л.4) е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д. Х. Д., за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.3 и т.8 от КТ. Работодателят е изложил, че „считано от 19.10.2023 г. служителят системно не се е явявал на работа и не е изпълнявал служебните си задължения, системно не е полагал необходимата грижа, която е трябвало и е бил длъжен да полага до 20.11.2023 г. когато изтича едномесечното му предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения, системно не е изпълнявал от 19.10.2023 г. до момента точно и добросъвестно трудовите си функции, вследствие на което е нанесена вреда на дружеството – работодател в размери, които предстои да се оценят и определят от назначено вещо лице и в рамките на ч. гр. дело № 20234440101272 по описа на Районен съд – Червен бряг за 2023 г.“ Горните обстоятелства, са установени от дружеството работодател въз основа на писмено уведомление вх. № 13 от 30.10.2023 г., от техническия ръководител *** ***и от устно изявление на ***, управител на „***, гр.

3

Червен бряг, направено в телефонен разговор, както и на изявление на ***, представител на „***“, отправено по имейл на 13.11.2023 г. до адвокат д-р Х.

Р. Г., че не може да осъществи контакт с работника.

На 19.10.2023 г. е постъпила молба вх.№ 00000004 от 19.10.2023 г. на основание чл. 325, ал.1 КТ от ищеца Д. Д. (л.34) до дружеството работодател, в която моли считано от 19.10.2023 г. трудовите отношения между страните да се считат за прекратени или молбата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ.

С уведомление вх.№ 00000013/30.10.2023 г., техническият ръководител на дружеството работодател е подал писмено информация до управителя, че считано от 19.10.2023 г. до момента, служителите от ръководения от него екип, не са се явявали на работа, а при опит за комуникация с тях, са заявили, че не желаят да полага труд и управителят е уведомен за това обстоятелство чрез подадено предизвестие за освобождаване от работа.

От страна на „*** е изпратено искане за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал.1 КТ до Д. Х. Д., като пратката по него е приета от съпругата му на 07.11.2023 г. (л.117).

Няма спор между страните, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, в качеството му на работодател на ищеца.

В съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК, ищецът е дал обяснения по въпроси, изложени в отговора на исковата молба от дружеството ответник. От тях се установява, че Д. Х. Д. лично е подал своята молба за напускане в „*** като същият е получил предварително възнаграждение за месец октомври 2023 г. от техническия му ръководител. Ищецът посочва, че е полагал труд по време на предизвестието си, тъй като базата на дружествотоработодател е била заключена.

В хода на производството е разпитан свидетелят *** Л. *** От показанията му се установява, че след подаване на заявлението по чл. 326, ал.1 КТ ищецът се е явявал в базата на работодателя, от която са тръгвали всчики работници към строителните обекти и в която са били съхранявани инструментите за осъществяване на трудовата дейност, но същата е била заключена и той както и всички други работници в „*** не са имали възможността да вземат необходимите инструменти, които са им били необходими за престиране на труд на строителния обект. Свидетелят *** който е бил технически ръководител на обекта, посочва че между него и управителя са възникнали недоразумения, които са се отразили негативно върху изпълнението на планираните строителни дейности и са препятствали нормалния трудов процес на строителната бригада поради лишаването на работниците от достъп до инструментите за работа и необходимата строителна техника. Влошаването на отношенията е било предпоставено от лични причини, а в служебен план преустановяването на комуникацията е била обусловена от това, че *** ***като технически ръководител е изплатил самоволно, без да съгласува тези свои действия с управителя, неполучени от работниците трудови възнаграждения за последните месеци. Г. Л. ***заявява, че ищецът в продължение на десет дни е ходил всекидневно на работа, но е 4 бил в невъзможност да упражнява такава.

Свидетелят Г. Л. ***е категоричен, че подписаното от него уведомление от 30.10.2023 г. (л. 39-40) не касае ищеца Д. Х. Д..

При преценка достоверността на гласните доказателства съдът счита, че следва да съобрази заинтересоваността на свидетеля, който имат трудови спорове със същия работодател за същите обстоятелства. Показанията му следва да се ценят с оглед всички останали доказателства по делото.