Определение № 389 от 21.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от СЛАВКА Д.А Въззивно частно наказателно дело № 20264000600326 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.65 ал.8 от НПК.

С Определение №523 от 16.10.2026г.,постановено по ЧНД№920/26г.

Русенският окръжен съд е оставил без уважение искането на обвиняемия Л. С.

Л. за изменение на взетата мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в друга по-лека такава по д.п.№1303/2026г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе.

Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от обвиняемия Л. Л., подадена чрез защитника му адв.Е. М., в която се правят оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност.Изтъкват се доводи, че към настоящия момент от събраните по делото доказателства не може да се направи обосновано предположение за причастността на обвиняемия в инкриминираната престъпна дейност.Оспорват се изводите на първия съд,с които е приел наличието на опасност Л. да извърши престъпление при мярка за неотклонение различна от „задържане под стража“.Прави се искане съдебният акт да бъде отменен като въззивният съд вземе друга по-лека мярка за неотклонение.

В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново счита 1 обжалваното определение за правилно, законосъобразно и обосновано, а подадената частна жалба за неоснователна.Пледира съдебният акт да бъде потвърден от въззивния съд.

Адв.Е. М.,защитник на обвиняемия,поддържа подадената частна жалба с наведените в нея доводи и искане.Излага доводи в подкрепа на виждането,че събраните по делото доказателства не обосновават в необходимата степен обоснованото предположение за авторството на деянията, в които е обвинен неговия подзащитен.Счита, че няма опасност обвиняемият да извърши престъпление и да се укрие, предвид чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни,наличие на малолетни деца и постоянен адрес,на който живее.Пледира мярката за неотклонение да бъде изменена от въззивния съд в „домашен арест“.

Обвиняемият Л. Л. се присъединява към пледоарията на защитника си и моли мярката му за неотклонение да бъде изменена в „домашен арест“.

Великотърновският Апелативен съд,след като се запозна със събраните по делото доказателства,обсъди доводите и съображенията на страните и като извърши служебна проверка на атакуваното определение,намира жалбата на обвиняемия Л. Л.,подадена чрез адв.М.,за неоснователна,по следните съображения :

Обвиняемият Л. Л. е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 от НК за това, че от началото на месец април 2026г. до 04.08.2026г. на територията на Република България е участвал в ОПГ с ръководител В. В. М. и с участници С.

С., И. С., С. Т. и Л. Л., създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл.354а ал.2 вр. ал.1 от НК като групата е създадена да върши такива престъпления и с користна цел – получаване на парични средства от продажба на наркотични вещества.На Л. е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл.354а ал.2 вр. ал.1 чл.20 ал.2 от НК за държане в съучастие като извършител с обвиняемите В. М., С. С., И.С. с цел разпространение на високорисково наркотично вещество – около 6кг. фентанил на стойност 157 682 400евро и неустановени по вид, количество и стойност високорискови наркотични вещества, прекурсори, материали и съоръжения за производството на наркотични вещества.И двете престъпления, 2 за които е привлечен към наказателна отговорност обвиняемия са наказуеми с лишаване от свобода и са тежки умишлени по смисъла на закона.

Въззивният съд намира, че обоснованото подозрение за причастността на обвиняемия Л. Л. в престъпленията,в които е обвинена е било налично както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, в производството по реда на чл.64 от НПК, така и към настоящия момент.В подкрепа на този извод, както правилно е приел и окръжният съд, са показанията на множеството разпитани по делото свидетели и по-конкретно тези на Н. Л., К. Д., А. Л., извършените действия по разследване – претърсване и изземване, при които са били иззети и приобщени като веществени доказателства по делото инкриминираните наркотични вещества, предмет на обвинението, прекурсори, материали и съоръжения за производството на наркотични вещества,както и значителна сума пари, протоколите за оглед на веществени доказателства и изготвените към тях фотоалбуми, заключенията на назначените технически, физико химически и фармакологични експертизи, приложените разпечатки от мобилни комуникации,протоколи за доброволно предаване,както и множеството писмени доказателства относими към предмета на делото.В подкрепа на подозрението за авторството на престъпленията,в които е обвинен Л., са и подробните обяснения на обвиняемия С. С, в които е разказал за ролята и участието на обвиняемия в инкриминираната престъпна дейност и механизма на осъществяване на деянията,както и придобитата информация чрез използваните СРС.Правилно окръжният съд е приел, че тези обяснения са изключително детайлни, подкрепят се и от обективно установения по делото факт,че обвиняемият Л. е бил задържан в помещенията пригодени за лаборатория за производство на фентанил и метамфетамин, която е била в работен режим, заедно с обвиняемите С. С и И. С..Информация за причастността на обвиняемия в твърдяната от обвинението престъпна дейност се съдържа и в доказателствата събрани след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“,а именно показанията на свидетеля М. Г. .

В контекста на изложеното законосъобразно окръжният съд е приел,че предположението за причастността на обвиняемия в престъпленията,в които е обвинен продължава да съществува и към настоящия момент,същото е 3 надградено от събраните в хода на разследването множество доказателства, като въззивният съд намира за нужно да подчертае,че за същото не се изисква такава сила на доказателствена обезпеченост необходима при постановяване на осъдителна присъда.В тази връзка доводите на защитата в обратния смисъл за липсата на тази предпоставка към настоящия момент се явяват лишени от основание, тъй като обоснованото подозрение за участието на този обвиняем в разследваната престъпна дейност не е изводимо единствено и само от физическото му присъствие в лабораторията,от която са иззети огромни количества наркотични вещества.

Законосъобразни са изводите на първия съд, че и към момента опасността обвиняемият да извърши престъпление продължава да съществува и не е с намалял интензитет, независимо от изминалия период от време,през който търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“.Правилно е акцентирано на изключително завишената степен на обществена опасност на престъпленията, в които е обвинен Л. и тяхната наказуемост като същите не са били единствена предпоставка,както при първоначалното вземане на мярка за неотклонение,така и при осъществения съдебен контрол в производството по реда на чл.65 от НПК.Данните по делото разкриват една интензивна, широкомащабна и добре организирана конспиративна престъпна дейност по производство и разпространение на големи количества наркотични вещества, на внушителна стойност.Очертаната,според обвинението,престъпна дейност се твърди да е осъществявана в значителен период от време, предметът на престъпните посегателства са различни по вид високорискови наркотични вещества, едното сред които особено опасно за живота – фентанил.От пригодената лаборатория са иззети и множество прекурсори, материали и съоръжения за производство на високорискови наркотични вещества.Броят на привлечените в престъпното сдружение участници, тяхната роля и съгласуваност на действията очертават също в достатъчна степен реалната опасност от извършване на престъпление от обвиняемия при мярка за неотклонение различна от задържане под стража.Тези обективно установени по делото обстоятелства,тежестта на престъпленията, в които е обвинен обвиняемия и неговия каузален принос в разследваната престъпна дейност дават достатъчно основание да се приеме, че и към настоящия момент съществува съвсем реален риск при по-лека мярка за неотклонение да извърши престъпление.На тази плоскост изтъкнатите доводи от защитата за 4 чистото съдебно минало на Л., наличието на две малолетни деца, за които полага грижи и постоянен адрес не могат да оборят горния извод.

В настоящото производство не се сочат, а и не са настъпили нови обстоятелства свързани с промяна в здравословното, социалното или семейното положение на обвиняемия,след първоначалното му задържане,налагащи ревизия на взетата най-тежка мярка за процесуална принуда.

По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че след първоначалното вземане на мярката за неотклонение спрямо обвиняемия са събрани от разследващите органи допълнителни убедителни доказателства за наличието на визираната в чл.63 ал.1 от НПК опасност и към настоящия момент,което е и основание за продължаване на мярката „задържане под стража“.

Изминалият двумесечен период от време, през който обвиняемият е с мярка „задържане под стража“, е разумен и съобразен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, спецификата на разследваната престъпна дейност и броя на привлечените към наказателна отговорност лица.От материалите по досъдебното производство е видно,че същото е водено ритмично, полагани са необходимите процесуални усилия за събиране на доказателства насочени към разкриване на обективната истина.Разпитани са свидетели, приобщени са множество веществени доказателства, които са били обект на експертно обследване по назначените експертизи,събрани са и други доказателства от значение за разследването.В тази връзка доводите на защитата, че след първоначалното задържане на обвиняемия не са събирани други доказателства не могат да бъдат споделени.

С оглед на изложеното съдът намира, че към настоящия момент чрез мярката за неотклонение „задържане под стража“, не се нарушава баланса между обществения интерес при осъществяване целите на наказателното преследване и основното право на свобода и неприкосновеност на обвиняемия.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира,че събраните доказателства по делото,данните за личността на обвиняемия,както и характера на разследваната престъпна дейност, обосновават законосъобразния извод,че взетата мярка за неотклонение „задържане под 5 стража“ се явява напълно съответна на критериите по чл.56 ал.3 от НПК и най-адекватна на целите визирани в чл.57 от НПК.

Това налага атакуваният съдебен акт,като правилен, законосъобразен и обоснован, да бъде потвърден.

Водим от горното Великотърновският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №523 от 16.10.2026г.,постановено по ЧНД№920/26г. по описа на Русенския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6