Решение № 4387 от 05.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4387 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110104514 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове, както следва: предявени в условията на евентуалност установителни искове правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД,чл. 146 във вр.с чл. 143, ал.1 ЗЗП, чл.21, ал.1 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Г. М. Д. твърди, че на **** г. между страните е сключен Договор за кредит № **** с „****“ ЕООД, въз основа на който й е отпусната сума в размер на 250 лева. Сочи, че в договора е предвидена такса за бързо разглеждане на документи в размер на 43.04 лева. Заявява, че е погасила изцяло задълженията си по договора за кредит, в т. ч. и за така посочената такса.

Приема, че клаузата от договора за потребителски кредит, с която е предвидено заплащането на „такса бързо разглеждане“ е нищожна поради противоречието й с чл. 10а ЗПК. В условията на евентуалност навежда доводи, че същата е неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП и като такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона, на основание чл.21 ал.1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради 1 накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Излага съображения, че клаузата е нищожна поради противоречие с чл.10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит №****/**** г., поради противоречие със закона, в условията на евентуалност–поради накърняване на добрите нрави, както и за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 43.04 лева, представляваща платена без основание „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит №****/**** г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „****“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове.

Ответникът потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, както и че съгласно същия ищецът е бил задължен да заплати „такса бързо разглеждане“ в размер на 43.04 лева. РазвИ. подробни съображения в подкрепа на позицията си, че при сключване на договора са спазени всички специални изисквания на ЗПК, в т. ч. за предоставяне на преддоговорна информация и за сключване на договора в писмена форма, по ясен и разбираем начин. Излага, че съгласно т. 4 от Общите условия кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от дата на получаването му. Сочи, че по искане на кредитополучателя може да му бъде предоставена услугата бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Заявява, че се касае за допълнителна незадължителна услуга, която гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. За посочената услуга се дължи такса, размерът на която се определя съобразно заемната сума и срока на договора. Същата е посочена в специалните условия на договора и тарифата на кредитора.

Потвърждава, че сумата, предметна предявения осъдителен иск е

2 заплатена от страна на ищеца.

Оспорва доводите за нищожност на процесната договорна клауза поради противоречие с чл.10а ЗПК. Счита, че същата съответства на законовата възможност, уредена в чл.10а, ал.1 ЗПК, доколкото се касае за незадължителна допълнителна услуга, предоставянето на която зависи от волята на кредитополучателя. Същевременно, посочената услуга се предоставя преди сключване на договора, поради което не може да се приеме, че същата е свързана с усвояването и управлението на кредита. Оспорва уговорената такса да накърнява добрите нрави. Поддържа, че с оглед принципа на свободата на договаряне ищецът е изявил волята си да ползва услугата бързо разглеждане при отразената в договора цена. Сочи, че възнаграждението е дължимо за реално извършена услуга, чиято стойност е обусловена от краткото време, в което следва да бъде предоставена. Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на клаузата поради заобикаляне на закона. Счита, че за да попадне една такса в общия разход по кредита, тя трябва да отговаря на две кумулативни условия: да се заплаща във връзка с договора за кредит и ползването на услугата да е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Заявява, че в случая не е налице нито едно от тези условия, тъй като таксата представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставя на кредитополучателя преди сключването на договора, няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит и няма задължителен характер.

Оспорва процесната клауза да е неравноправна. Изтъква, че общите условия на дружеството, в т. ч. регламентираните в тях допълнителни услуги са предварително изпратени и съгласувани с Комисията за защита на потребителите.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и на дружеството да бъдат присъдени разноски. Прави възражение за недължимост на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на 3 облигационно отношение между Г. М. Д.и „****“ ЕООД по Договор за кредит №****/**** г., че в същия е предвидена такса за бързо разглеждане в размер н а 43.04 лева, както и че претендираната такса е надлежно заплатена от ищцата в полза на ответното дружество на 23.05.2023 г., на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК.

В хода на производството като доказателства бяха приложените, представените от страните: договор за кредит № ****/**** г., ОУ за кредит, платежно нареждане за погасяване на договор № ****/****г., представените с отговора на исковата молба писмени доказателства в заверен вид: стандартен европейски формуляр.

Съдът приема, че процесния договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон. Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като съгласно императивната норма, съдържаща се в ал. 2 на същата разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Процесната такса е уговорена за „бързо разглеждане“ на искането за предоставяне на кредит. Безспорно дейността по разглеждане на искането за отпускане на кредит е неразривно свързана с усвояването му. Касае се за дейност, която се извършва във всички случаи при сключването на договор за потребителски кредит и в този смисъл съставлява присъщ на основния предмет на договора разход. Поради изложеното не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че тъй като разглеждането на искането предхожда сключването на договора, то не касае усвояването на кредита. ЗПК допуска събирането на такси единствено за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но не и за основните дейности на кредитора, изразяващи се в отпускане и управление на кредита. В този смисъл, договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата от договора, в която същата е предвидена, е нищожна поради противоречие със закона.

Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира за основателен предявения иск за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № ****/****г.

4 поради противоречието й със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Предвид извода за основателност на този иск не следва да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност искове. Предвид извода за основателност на предявения иск за нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение на потребителя за заплащане на „такса бързо разглеждане“, всички суми, заплатени за погасяване на това задължение, биха подлежали на връщане като недължимо платени.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е престирал процесната сума в полза на ответника без основание и в претендирания размер. В тежест на ответника е било възложено да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца - да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.

За да се произнесе съдът по същество по предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД съдът съобразява представените и приложени по делото платежно нареждане от 23.05.2023г., с което ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 296,95лв. за погасяване на договорното задължение по договора за кредит. Приложеното по делото е извлечение от задължение по договор за кредит от ****г., издадено от ответното дружество и адресирано до ищцата, съгласно което общия размер на задължението й по договора за кредит е 296,95лв., в които е включена сумата от 43,04лв. – описана като допълнителна услуга с отстъпка.

Съдът приема за безспорно доказано и неотречено от ответната страна, заплащането от страна на ищцата на исковата сума от 43.04 лева, представляваща платена „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № ****/**** г.

Изложените по-горе мотиви относно недействителността на клаузата касаеща процесната такса, въз основа на която е начислена сумите от 43,04 лв., плащането на сумата от ищеца към ответника, налага и извода за основателност и доказаност и на исковата претенция с правно осн. чл. 55 , ал.1 ЗЗД - за връщане на даденото - недължимо платено по недействителни клаузи - при първоначална липса на основание. В подкрепа на възраженията си за 5 неоснователност и недоказаност на иска с правно осн. чл. 55 ЗЗД ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се изведе извод, че платената сума от 43,04 лв. е била престирана на годно правно основание, което обосновава уважаването и на този иск. Предвид основателността на иска с правно осн. чл.55 ЗЗД, основателно е и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 12.04.2024 г., съгласно нормата на чл. 86, ал.1 ЗЗД , поради което съдът уважава и това искане.

По разноските:

Основателността на предявените искове обуславя и приложението на нормата на чл. 78, ал.1 ГПК. Видно от списъка по чл. 80 ГПК, представен от ищеца се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. и заплатена такса в размер на 85 лв. От ответника е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът счита за частично основателно, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и обемът на осъществената защита. Съобразно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение е в размер на 400 лева по всеки от предявените искове. Съдът намира, че претендираното такова е прекомерно, поради което следва да се намали в размер от 400 лева. С оглед гореизложените мотиви в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 485 лева.

Воден от горното, съдът