Решение № 204 от 16.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Русе, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520104001 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Ищецът Н. Б. С. твърди, че на 06.06.2023 г. сключил Договор за кредит "Бяла карта" с ответното дружество "Аксес Файнанс" АД, при следните условия: максимален кредитен лимит на картата - 1500 лева; вид на ползвания паричен заем: револвиращ потребителски кредит; фиксиран годишен лихвен процент – 43,2 %; дневен лихвен процент – 0,11 %; годишен процент на разходите: 46,18 %; общо дължима сума в размер на: главница + договорна лихва + такси; срок на кредита - сключва се за неопределен срок. Твърди, че съгласно чл. 15 от договора, Кредитополучателят се задължавал в срок до пет дни, считано от активиране на картата да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер или едно физическо лице - поръчител, отговарящ на договорни критерии. Съгласно чл. 20 от договора в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение в посочения срок по чл. 15 от настоящия договор, дължи неустойка 7 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец. Съгласно чл. 26 от договора, застраховката се 1 определяла като доброволна услуга, но с подписването на договора кредитополучателят автоматично се считал за съгласил се с нея.

Счита подписания между страните договор за кредит „Бяла Карта“ за нищожен на основание чл. 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1, от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и във връзка с чл. 143 от ЗЗП.

Сочи, че в случая не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не било ясно посочено какви точно разходи влизат в ГПР за конкретния договор „Бяла Карта“, а също не били включени възнаграждението дължимо от заемателя по чл. 25 от договора застраховка, както и клаузата за неустойка по чл. 20 от договора, която се начислява на 6-то число до момента на предоставяне на обезпечението, в размер 7 % от усвоения размер на кредитния лимит. ГПР бил посочен бланкетно, а това на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формирал и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. За да бъдела спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, било необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Тоест, налице било пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Заявява, че клаузата на чл. 15, ал. 1 от договора възлагaла в тежест на заемателя в рамките на 5 дена, считано от датата на активиране на предоставената карта да предостави на ответника обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство. Изпълнението на това задължение в петдневен срок на практика било невъзможно с оглед на изискванията към поръчителя. По отношение на втората опция - да се предостави банкова гаранция в рамките на 5 дена, считано от датата на активиране на предоставената карта, счита, че изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, макар и револвиращ (1500 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със 2 съответна възможност да осигури банкова гаранция, която да обезпечава неопределено по своя размер задължение, което да включва главница, лихви, неустойки и пр., и то в петдневен срок. Така договорна клаузата, съпоставена с естеството на договора за потребителски кредит, водела до извод, че тя представлява условие за получаване на кредитното финансиране. На практика не се предоставяла реална възможност за избор от страна на потребителя дали да предостави обезпечение. Освен това, и двете алтернативи, предвидени в договора - поръчителство или банкова гаранция - поставяли изначално условия, които са очевидно били неизпълними за обикновен потребител и служели единствено като средство за обогатяване на кредитора.

Счета, че само на изложените по-горе основания, договорът за потребителски кредит следвало да бъде обявен за нищожен на основание чл.

22 от ЗПК.

Заявява, че посочената в чл. 25 от договора „застрахователна премия“ била неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, като уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като била пряк разход, свързан с кредита, който се дължи независимо от евентуалната отговорност на „Аксес Файнанс“АД като необвързан застрахователен агент на Застрахователно дружество „Инстинкт“ ЕАД при неизпълнение от страна на длъжника. Това възнаграждение създавало неравенство между страните по договора, като предоставяло права единствено на кредитора - икономически по-силната страна, и нарушавало принципа на добросъвестност. В резултат на това заемът се оскъпявал излишно и се създавали условия за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на заемополучателя.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на договор за кредит "Бяла Карта" от 06.06.2023 с платежна карта № 11054677, сключен между Н. Б. С., ЕГН: **********, адрес: гр. Русе, ул. „****************", бл. 4, вх. 5, ет. 4, ап. 9 и Аксес Файнанс" АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1408, район „Триадица", ж.к. „И.н Вазов", ул. „Балша" №1, представлявано от Цветан Петков Кръстев, в качеството му на кредитодател на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК, във вр.с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от 3ЗД евентуално предл.3, 3 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл.

19, ал. 2, във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, както и във вр. с чл 143 от ЗЗП.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че на 06.06.2023 г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за кредит „Бяла Карта“ № 11054677, по силата на който „Аксес Файнанс“ АД е предоставило на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 1700 лева, увеличен до размер от 1900 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.

Оспорва исковата молба като неоснователна. В тази връзка заявява, че твърденията за нищожност на договора като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал.

1, ал. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 22 ЗПК, изложени в исковата молба били напълно неоснователни. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора ГПР бил изчислен при вземане предвид на следните допускания: Кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора;

Пълният размер на кредита е усвоен от кредитополучателя незабавно след актИ.ция на предоставения му платежен инструмент; Лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит. С оглед на това твърденията на ищеца, че в договора не било ясно посочено при какви условия е изчислен ГПР, били неоснователни и неотговаряли на действителното положение. Годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит били изчислени към момента на сключване на договора, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Релевантен за изчислението на ГПР бил моментът на сключване на договора за кредит, а не друг последващ момент, тъй като продуктът бил поспецифичен от повечето на пазара и не бил обикновен кредит с равни погасителни вноски, а револвиращ такъв. ГПР бил изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като бил използвани договорените условия – размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и 4 пр. В тази връзка заявява, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 не вменявала задължение за описване на кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите, каква е неговата структура и как се формира същият.

Годишният процент на разходите бил цифрова стойност, съотношение между разходите по кредита и размера на предоставения кредит, изразено като процент. С оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на ДиректИ. 2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпвало с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. В заключение обобщава, че годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите по договора бил изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Годишният процент на разходите не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ в сила от 30.09.2024 г. е бил в размер на 3,64 %. Размерът на законната лихва от 01.01.2023 г. е бил 13,64 %. Допустимият размер на ГПР е бил в размер на 68,20 %.

На следващо място заявява, че твърденията, че не са спазени изискванията на 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не била включена застрахователна премия, съгласно Раздел Х от Договора и било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, били несъстоятелни. Абсолютно неверни били и твърденията, че при плащане на кредита се удържали суми за сключена застраховка, с която ищецът не разполагал. Не били удържани суми за застрахователна премия и кредитополучателят не бил подписвал документи за присъединяване към застрахователен договор, съответно нямало и как да е получил застрахователен сертификат за присъединяване. Съгласно чл. 25 от Договора, разпоредбите на Раздел X се прилагали единствено, в случай че кредитополучателят е подписал документи за присъединяване.

5

На следващо място, твърденията, че не били спазени изискванията на 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не била включена неустойката за неизпълнение и по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, също били са несъстоятелни. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, ищецът се е съгласил в срок от пет дни след дата на активиране на предоставения платежен инструмент да предостави обезпечение - поръчител.

За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. Още при кандидатстване за отпускане на кредита на ищеца било обяснено изискването за предоставяне на обезпечение, същият е получил Стандартен европейски формуляр, в който ясно било посочено изискването за предоставяне на обезпечение по договора, включително и в договора ясно били разписани условията, при които се изисква обезпечение и условията, на които последното следва да отговаря. Уговорената в договора за кредит „Бяла Карта“ неустойка нито била прекомерна, нито противоречала на принципа на справедливостта. Неустойката се начислявала единствено при неизпълнение на задължение на клиента, т.е. задължението за заплащане на неустойка било условно и възникването му зависело изцяло от действията на потребителя. Уговорената в договора неустойка за неизпълнение на непарично задължение, следвало да се приеме за действителна и незаобикаляща конкретни законови изисквания, отнасящи се единствено за паричните задължения на длъжниците. Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 5-дневен срок от актИ.цията на картата - действие, което било изцяло в негов контрол, той е можел изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника или да организира предоставянето на обезпечението много преди дори да започне да тече срока му по договора за това.