Решение № 256 от 09.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Сливен, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200365 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Сити кейс“ ЕООД, с ЕИК 204294941, представлявано от управителя М. А. М. против Наказателно постановление № 876892-F871792/09.03.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 550 евро, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя, който поддържа жалбата и моли съда да приеме, че извършеното нарушение представлява маловажен случай.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли НП да бъди потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РП – Сливен, надлежно уведомена не изпраща представител.

1

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.02.2026г. в 17.10 часа инспектори по приходите от ТД на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – Магазин за продажба на мобилни апарати и аксесоари, находящ се в гр. Сливен, кв. „Българка“ № 65, стопанисван от „Сити кейс“ ЕООД, с ЕИК 204294941. Преди легитимиране от органите по приходите била извършена контролна покупка на 1 бр. USB кабел за зарядно на телефона на стойност 7,67 евро, заплатени в брой от ОП-Д. П., за която покупка бил издаден фискален касов бон с № 0005976/06.02.2026г., като установили че издадената ФКБ не съдържала всички изискуеми реквизити, конкретно – точно наименование на стоката и количество.

В издадената ФКБ се съдържало общо наименование на стоката, „GSM аксесоари“ и обща сума. В търговския обект се предлагали много и различни по вид аксесоари за GSM и на различни цени. В обекта имало работещо, монтирано, въведено в експлоатация фискално устройство модел „ELTRADE B1 KL“ с рег. № на ФУ в НАП- 4288771, ИН на ФУ № ED274329, ИН на фискалната памет № 44363976 с необходимите документи – свидетелство за регистрация, договор за поддръжка и паспорт. Като доказателства за резултатите от проверката и направените констатации бил съставен Протокол за извършена проверка обр. Кд. 184 сер. АА № 0208164/06.02.2026г., в който била отразена констатацията, че били установени нарушения на чл. 26, ал. 1, т.

7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Въз основа на извършената проверка на 16.02.2026г. и установеното нарушение на „Сити кейс“ ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F871792 като актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. В АУАН било посочено, че към момента на съставянето на акта нарушението било отстранено, видно от представените от дружеството департаменти от ФКБ № 0005989/09.02.2026г. АУАН бил връчен на управителя на дружеството на датата на съставянето му, като в законоустановения срок против него не е постъпило възражение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 876892-F871792/09.03.2026г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на дружеството 2 е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 550 евро, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Наказателното постановление било връчено лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 11.03.2026г. като същото било обжалвано в законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля, присъствал при извършване на проверката, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Освен това показанията им кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени доказателствения материал по съответния процесуален ред. към

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. Както акта, така и НП съдържат всички изискуеми по ЗАНН реквизити. Точно, ясно и конкретно е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено и срещу какво да се защитава, правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Налице е единство между фактическото и юридическото обвинение. Така правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, която предвижда че фискалната касова бележка от ФУ 3 трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.

118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лева, а в ал. 2 е регламентирано, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лева.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение. Не се спори, че е в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект е била извършена контролна продажба на артикула, посочен в АУАН и в НП, а именно: 1 бр. USB кабел за зарядно на телефон на стойност 7,67 евро, за което е бил издаден фискален касов бон № 0005976/06.02.2026г. Същият е четим, съответства на образеца съгласно приложение № 1, но не съдържа изискуеми реквизити, изброени в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, а именно точно наименование на стоката и количество, а в него се съдържа общо наименование на стоката „G S M аксесоари“ и е посочена сумата 7.67 евро. Отразеното във фискалния касов бон, че е извършена продажба на „GSM аксесоари“ не дава никаква конкретика относно продадената стока и не само, че не изпълва изискването да съдържа наименование на стоката и количество, но и не позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката, т.к. не става ясно вида и количеството на продадения артикул/и.

Липсата на изискуем реквизит по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ в приложения по делото фискален бон обосновава извод за извършване на нарушение по смисъла на цитираната 4 разпоредба. Законодателят не допуска изключения от изискването за посочване на наименованието на стоката, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки, а тази информация безспорно липсва в процесния фискален бон. Нормата на чл. 26 от Наредбата има императивен характер и предписанията й са задължителни. Доколкото Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС , по този начин от обективна страна е извършено нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , която санкционна норма правилно е приложена от административнонаказващия орган, с определяне на размер на санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е установено, че в случая нарушението не води до неотразяване на приходи. Доколкото собственикът на обекта в който е извършено нарушението е юридическо лице, отговорността му е безвиновна.

Жалбоподателят пледира, че е налице „маловажен случай“, но съдът не споделя доводите му в тази насока. В НП административнонаказващият орган е посочил, че при определяне на административното наказание е взел предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за "маловажен случай", поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и правилно административнонаказващият орган не е приложил същата. От данните по делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Процесното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, е отчетено от административнонаказващия орган, който при определяне на вида и размера на административното наказание е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС , съгласно която когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите, предвидени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС , а именно за юридическите лица и едноличните търговци, се предвижда имуществена санкция в размер от 1000 лева до 4000 лева. Конкретният случай е именно такъв. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, а именно, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Следователно обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, е било отчетено от административнонаказващия орган при определянето на приложимата санкционната разпоредба, поради 5 което не може да бъде взето повторно и при индивидуализацията на наказанието. Размерът на наложеното административно наказание „имуществената санкция“ в размер на 550 евро е определен към минимално предвиденото за такова нарушение. (В гореизложения смисъл са Решение № 1408/14.07.2026г., постановено по КАНД № 281/2026г. по описа на Административен съд – Сливен; Решение № 1080/10.03.2026г., постановено по КАНД № 7/2026г. по описа на Административен съд – Стара Загора;