Определение № 739 от 10.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739 гр. Пазарджик, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500699 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С определение № 104/27.02.2026 г., постановено по гр.д. № 20255240101016 по описа за 2025 година Пещерският районен съд е оставил без уважение молба вх. № 641/27.01.2026 г., подадена от ищеца Е. С. Х., чрез адв. П. П. с искане за изменение на постановеното по гр.д. № 1016/2025 г. по описа на Пещерския районен съд Решение № 523/27.11.2025 г. в частта за разноските.

С определение № 144/16.03.2026 г., постановено по същото дело, Пещерският районен съд е оставил без уважение молба с вх. 7798/22.12.2025 г. по гр.д. № 1016/2025 г. по описа на РС-Пещера, подадена от процесуалния представител на ответника СИТИ КЕШ ООД - адв. Хр. М. за изменение на решението в частта за разноските.

Против първото от двете определения е постъпила въззивна частна жалба от Е. С. Х., чрез адв. П. П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че мотивите на обжалваното определение съдът е направил неверен извода, че не са налице основания за преразглеждане на изложените в решението мотиви. Съдът бил уважил изцяло наведените доводи и бил възприел изтъкнатите основания за нищожност на клаузи от процесния договор за потребителски кредит, поради което при този изход на спора в тежест на ответника следвало да бъдат възложени разноските, направени от ищцата по водене на делото произтичащи и от 1 адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд неправилно бил възприел бланкетните възражения на кредитора за прекомерност и редуцирал неоснователно едно напълно справедливо адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят се позована на тълкувателните разяснения по решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕ, постановено по преюдициално запитване, съгласно което чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл било и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024 г. подело С-714/22 на СЕС, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителя да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.

Жалбоподателят твърди, че в настоящия случай предявените от потребителя кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове по реда на чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД са уважени изцяло, поради което сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, които не надвишават значително определените по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, трябвало изцяло да му бъдат възстановени.

Искането е определение № 104/27.02.2026 г. да бъде отменено, вместо което постановеното решение да бъде изменено, като заплатеното адвокатско възнаграждение бъде присъдено в пълен размер.

Против определение № 144/16.03.2026 г. е постъпила въззивна частна 2 жалба от "СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5. чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Н., У., М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. - САК, с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба се твърди, че ищцата е злоупотребила с права, като е образувала пет дела пред РС-Пещера по идентични договори с искане за прогласяване нищожността на две договорни клаузи.

Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на СГС и ОС-Смолян, които в подобни случаи присъждали такси и разноски само по едно от идентични дела. Поискал е да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби, с които са образувани описаните в частната жалба дела, както и представените по всяко от тях списъци по чл. 80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност.

Твърди се още, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22. Поддържа се, че без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела с номера: гр.д. № 1015/25 г.; гр.д. № 1018/25 г.; гр.д. № 1017/25 г., гр.д. № 1016/25 и гр.д. № 1087/25 г. по описа на РС-Пещера. Всичко това в своята съвкупност налагало извода, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следвало да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.).

Искането е определение № 144/16.03.2026 г. да бъде отменено, вместо което първоинстанционното решение да бъде изменено, като в полза на ищеца не се присъждат разноски или бъдат значително намалени.

Страните са депозирали и писмени отговори с изразено несъгласие спрямо доводите, изложени в частните жалби.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частните жалби и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото 3 доказателства, намира обжалваните съдебни актове за валидни и допустими, тъй като не страдат от пороци, обосноваващи тяхната нищожност или недопустимост.

Разгледани по същество и двете частни жалби са неоснователни по следните съображения:

По частната жалба на Е. С. Х., чрез адв. П. П. против определение № 104/27.02.2026 г.:

Частната жалба е неоснователна. РС-Пещера е бил сезиран с един иск от Е. С. Х., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б., ул. „3-ти март" № 31, чрез адвокат П.

П. АК Х., срещу „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, представлявано от Н.П.П., с правно основание: чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за паричен заем № 748515 от 12.10.2022 г и чл. 11 ал. 1 от Договор за паричен заем № 748515 от 12.10.2022 г. Делото е приключило в едно съдебно заседание, в което адв. П. не се е явил въпреки редовното призоваване на страната, която представлява. Съдът е докладвал молби, постъпили от ищеца и ответника, обявил е за окончателен доклада по делото на основание чл.146 от ГПК, приел е представените писмени доказателства и е дал ход на устните състезания. Адв. П. е взел кратко становище по съществото на спора в депозираната от него молбастановище на 19.11.2025 г., а на 27.11.2025 г. РС-Пещера е постановил решение по спора.

При тези данни следва да се приеме, че районният съд правилно е редуцирал заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, като е отчел липсата на правна сложност на спора и факта, че делото е приключило само в едно съдебно заседание, в което упълномощеният процесуален представител на ищцата не се е явил. Въпреки това той е представил писмени доказателства, които са били приети по делото и е взел становище по съществото на спора в писмена молба, а спорът е бил решен в полза на ищцата, поради което на основание чл.78, ал.1 от ГПК в нейна полза са присъдени деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение за един адвокат.

4

Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕ, постановено по преюдициално запитване, съгласно което чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, в случая няма отношение, тъй като на частната жалбоподателка не е възлагано заплащането на разноски, сторени от "СИТИ КЕШ” ООД.

По частната жалба на "СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5.

Частната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в частната жалба, относно твърденията за злоупотреба с права от страна на ищцата. Фактът, че дружеството - ответник е сключило с ищцата Е. С. Х. два, три или пет договора за паричен заем означава, че между тези страни съществуват в правния мир две, три или пет правоотношения, по всяко от които всяка от страните е поела задължения спрямо своя съконтрахент и едновременно с това е придобила права. Дори и договорите да са с идентично съдържание (а това не би било възможно, ако са сключени на различни дати, за различни суми и с различен срок за погасяване на заема, различен лихвен процент и ГПР и пр.), неудовлетворената страна има право да се защитава по всеки от сключените договори по начин, по който правата й могат да бъдат защитени в най-пълна степен. Съдът по своя преценка може да приеме, че между делата има връзка и да ги съедини за общо разглеждане в едно съдебно производство, но не е длъжен да го направи, ако това би затруднило разглеждането на делото.

Така или иначе, след като са образувани, разгледани и решени две, три, 5 пет или повече дела между едни и същи страни и по всяко от тях са направени разноски, с оглед изхода на спора по делата тези разноски следва да бъдат присъдени съгласно хипотезите на чл.78 от ГПК. Самото образуване на пет дела между едни и същи страни все още не означава, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца. Това е твърдение, което следва да бъде доказано от страната, която го твърди, а доказателства за това по настоящото дело липсват. Извод в подкрепа на твърдението за злоупотреба с права не би могъл да бъде направен дори и се представят исковите молби, поради което е и неоснователно искането за събиране на тези доказателства.

Както беше посочено по-горе, определяйки размера на дължимото адвокатско възнаграждение, районният съд е взел предвид, че е предявен само един иск, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило само в едно съдебно заседание, поради което въззивният съд приема, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение е правилно определен. Правилно е определил и размера на дължимата държавна такса по вече изложените съображения, а и поради съответствието й с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 104/27.02.2026 г. и определение № 104/27.02.2026 г., постановени по гр.д. № 20255240101016 по описа за 2025 година на Пещерския районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6