Решение № 520 от 19.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1961/2022
- Вид
- Решение № 520
- Подписан
- 19.04.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Весела Трайкова Живкова Офицерска
Цитирани разпоредби
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 520 гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Таня Б. Стоянова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20221100901961 по описа за 2022 година
Предявени са от „К.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявано от управителя И.Н.К., чрез упълномощен адвокат, обективно съединени осъдителни искове против „Б.с.м.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** с правно основание 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за сумата от 65 000 лв., представляваща неплатено възнаграждение за доставена телевизионна техника по Договор от 13.11.2018г. и сумата от 60 000 лв., частичен от 122 688.48 лв. – неустойка за забава за периода 27.10.2019г.-27.10.2022г., както и евентуален иск – в случай на отхвърляне на иска по чл. 92 ЗЗД – за сумата от 19 806.95 лв. мораторна лихва върху главница от 65 000 лв. за периода 27.10.2019г.-27.10.2022г., ведно със законна лихва върху главниците за неплатено възнаграждение и неустойка, считано от предявяване на иска – 27.10.2022г. до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с договор от 13.11.2018г. „Б.с.м.“ ЕООД, в качеството на Възложител възложило, а „К.“ЕООД, в качеството на Изпълнител приело да извърши доставка на телевизионна техника, съгласно приложение № 1 към договора. Договорената цена била 571 830 евро с ДДС, с левова равностойност от 1 118 402.27 лв. с ДДС, платима по следния начин: - аванс в размер на 50% или сумата от 559 201.14 лв. с ДДС; - второ плащане в размер на 40% или сумата от 447 360.91 лв. с ДДС, платимо след писмено уведомление от Изпълнителя, че техниката е готова за доставка, но не по-късно от 5 дни; окончателно плащане в размер на 10% или сумата от 111 840.23 лв. с ДДС, платимо след инсталация и оживяване на техниката и подписване на двустранен приемо-предавателен протокол. Предаването от ищеца и приемането от ответника на договорената техника било оформено в двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от 28.02.2019г., без забележки, в които е посочено приетото оборудване по вид, модел, производител и количество. На 14.06.2021г. между страните било подписано Споразумение за разсрочено плащане, в което страните изразили съгласие остатъкът от дължимата сума по договора в размер на 65 000 лв. да бъде изплатена разсрочено на ежемесечни вноски до 5 000 лв. до окончателно издължаване. Ответникът не изпълнил уговореното в споразумението. На 15.01.2019г. бил сключен анекс с приложение № 2 за промяна на част от оборудването.
Съгласно този анекс ответникът се задължил да доплати на ищеца сумата от 19 568.08 лв.
1 без ДДС. С приложение № 2 - Проформа фактура № 3996А от 27.03.2019г. била договорена нова промяна на оборудването, като цената за доплащане е редуцирана от 19 568.08 лв. без ДДС /съгласно анекса от 15.01.19г./ на 7 825.28 лв. без ДДС, или 9390.34 лв. с ДДС. С преводно нареждане от 03.04.2019г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 9 390.34 лв. с основание „проф.ф-ра 3996А/27.03.19г.“. За платената сума по анекса ищецът издал данъчна фактура № 0000002210/03.04.2019г. В Приемо-предавателен протокол от 28.02.2019г. било посочено, че са настьпили промени в програмната схема и с цел обезпечаването им с производствени мощности, както и за оптимизиране на технологичния процес са се наложили промени в някои позиции за доставка, като замяна с по-висок клас, отпадане от спецификацията и доставка на допълнително оборудване по приложения списък (количествено-стойностна сметка и баланс). В този протокол, в графа заплащане/замяна/за връщане е посочен статута на доставката/поръчката на конкретно определена техника. В последна колона „количествено-стойностна сметка и баланс (кредит-дебит)“ са посочени сумите, които ответникът няма да дължи, както и сумите, които се задължава да заплати. В графа Кредит са посочени сумите, които отпадат като задължение за плащане на ответника, а в графа Дебит са сумите, които ответникът се е задължил да заплати на ищеца. Балансът по този протокол е 1 335 евро, които ответникът се е задължил да заплати на ищеца. Ищецът допълнително е доставил 1 бр. микрофон на стойност 3 500 евро, с което стойността за доплащане станала 9 456.44 лв., за която сума ищецът издал фактура №0000002211/03.05.2019Г с основание „Плащане по Приемо-предавателен протокол от 28.02.2019г“. Ответникът заплатил тази фактура с преводно нареждане от 17.05.2019г.
Твърди се, че ответникът „Б.с.м.“ ЕООД е заплатило по сметка на „К.“ЕООД следните суми:
A) за аванса по договора ищецът е издал данъчна фактура №0000002201/21.11.2018г. на стойност 559 201.14 лв. с ДДС, която била заплатена от ответника на 22.11.2018г.; Б)за второто плащане по договора в размер на 40% ищецът издал проформа фактура №2205/07.01.2019г. на стойност 447 360.91 лв. с ДДС. Тази сума е платена от ответника на 09.01.2019г. B) за окончателното плащане по договора ищецът е издал проформа фактура №4008/20.05.2019г. на стойност 103 625.75 лв. с ДДС, като тази стойност е формирана след приспадане на сумата от 6 845.40 лв. без ДДС по рекламация, посочена в позиция № 2 на цитираната проформа фактура. Неизплатеният остатък е в размер на 65 000 лв, формиран след извършени от ответника 5 броя частични плащания, както следва: - 10 000 лв., платени на 20.06.2019г., за които е издадена данъчна фактура №0000002216/20.06.19г. - 5 000 лв., платени на 10.07.2019г., за които е издадена данъчна фактура №0000002218/10.07.2019г.; - 5 000 лв, платени на 01.08.2019г., за които е издадена данъчна фактура №**********/01.08.19г.; - 5 000 лв, платени на 13.08.2019г., за които е издадена данъчна фактура №0000002221/13.08.19г. и 13 625.75 лв., платени на 05.09.2019г., за които е издадена данъчна фактура №0000002223/05.09.19г. Съгласно т.7.2 от договора, „при забава в изпълнение на задълженията по настоящия договор Възложителят дължи неустойка в размер на 0,01% от стойността на договора за всеки просрочен ден“. Ищецът поддържа, че техниката била приета с двустранно подписания приемо-предавателен протокол от 28.02.2019г., след което извършил инсталация и инструктаж за работа, с което техниката „оживяла“. Претендира неплатената част от уговорената цена в размер на 65 000 лв., както и неустойка за забава в плащанията по договора с период на забава от 27.10.2019г. 27.10.2022г., или 1097 просрочени дни. Неустойката за забава по т.7.2. за 1 просрочен ден е в размер на 111.84 лв. Полагаемата се неустойка за забава е в размер на 122 688.48 лв., от които претендира частично сумата от 60 000 лв. В условията на евентуалност – в случай, че искът по чл. 92 ЗЗД бъде отхвърлен, претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 65 000 лв. за периода 27.10.2019г.-27.10.2022г. в размер на 19 806.95 лв.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника не е постъпил писмен такъв.
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД. Евентуалният иск е с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
2
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието на определени процесуални предпоставки, а именно – ответникът да не е депозирал в срок отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото открито заседание, като същевременно от негова страна да не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В настоящия случай са налице предвидените в цитираната процесуалноправна норма предпоставки, доколкото видно от материалите по делото, ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на предявените срещу него искове, като не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото редовно проведено открито съдебно заседание на 07.04.2023 г. За последиците от това му процесуално поведение ответникът е бил уведомен с връчване на исковата молба и приложенията, видно от съобщението, получено от ответника на 17.11.2022 г.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и обсъди изложените в исковата молба твърдения намира, че предявените искове се явяват вероятно основателни.
Същевременно ищецът, чрез процесуалния си представител, в проведеното по делото открито съдебно заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, без да бъдат излагани допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
С оглед несбъдване на процесуалното условие за това, евентуалният иск не подлежи на разглеждане.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, които съобразно представените доказателства в тази насока възлизат на сумата от 5 000 лв. – платена държавна такса и 4 836 лв. – платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.с.м.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на „К.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД сумата от 65 000 лв., представляваща неплатено възнаграждение за доставена телевизионна техника по Договор от 13.11.2018г. и сумата от 60 000 лв., частичен от 122 688.48 лв. – неустойка за забава за периода 27.10.2019г.-27.10.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за платена държавна такса в производството в размер на 5 000 лв. и разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 836 лв. с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3