Решение № 229 от 21.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. София, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Михаела П. Михова при участието на секретаря Катя Г. Драганова в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605820 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 329/02.06.2025 год. по НОХД № 9312/2024 год. по описа на Софийския районен съд, НО, 114 състав подсъдимият по делото А. Н. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като на основание чл. 54, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.57, ал. 1, т. 2 , б. „Б“ от ЗИНЗС. С присъдата, на А. е наложено и наказание ЛПУМПС на основание чл.343г от НК за срок от 2 години, считано от фактическото отнемане на СУМПС със заповед за прилагане на ПАМ № 693/01.03.2024 год. Приведено е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието, наложено с Присъда №126/16.06.2023 год. по НОХД №381/2023 год. по описа на Софийски районен съд в размер на 11 месеца. Постановено е вещественото доказателство Drug Test на л. 39 от делото да остане на съхранение до унищожаването му по надлежния ред и разноските от досъдебното производство в размер на 167,94 лева са оставени в тежест на подсъдимото лице.

Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. К. П. от САК.

С депозираната въззивна жалба се атакува изцяло постановеният първоинстанционен акт, като се сочи, че същия е неправилен и 1 незаконосъобразен.

След изготвяне на мотивите към присъдата е била предоставена възможност защитата да допълни въззивната си жалба, което е сторено. В допълнението са изложени аргументи, които навеждат, че Софийският районен съд е стигнал до неправилен извод досежно наличието на умисъл за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. Сочи се, че подсъдимият не е знаел, че в организма си има наркотик, тъй като приема е бил достатъчно отдалечен във времето назад и не е съзнавал общественоопасния характер на постъпката си – управление на моторно превозно средство с наркотик в кръвта си. Акцентира се на факта, че А. е изявил доброволно желание да бъде изследван и е предоставил кръвна проба, тъй като е изразил несъгласие с установеното от теста.

В заключение се иска отмЯ. на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият А. Н. А. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Атакуваното решение е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК.

С въззивната жалба и допълнението към нея, не са направени искания за допускане на нови доказателства.

В хода на въззивното производство е проведено въззивно съдебно следствие, тъй като е била констатирана необходимост от събиране на допълнителни доказателства за разкриване на обективната истина.

Приобщени са били писмени доказателства: заверен препис от амбулаторния журнал от ВМА, ведно с отразеното в него, касателно извършеното медицинско изследване на подсъдимия А. на 02.03.2024г. и респективно удостоверен ли е отказ на същия в амбулаторния журнал да се подложи на кръвно изследване и по какъв начин е било отразено това; справка от ГД „НП“ /и от СДВР/ относно това дали компетентните полицейските органи, които са осъществили проверката - Н.Н. и Й.С. при ОПП – СДВР, са преминали курс за боравене с „Дръг тест 5000“ № 001 и респективно придобили ли са компетентност да извършват проби с техническо средство, съобразно чл.15 от Инструкция на МВР, с № 8121з–749/20.10.2014 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и чл. 85 от Инструкция № 8121-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, отново издадена от Министъра на вътрешните работи; инструкции от ГД „НП“ /и от СДВР/ за употреба на техническото средство „Дръг тест 5000“, която е издадена от производителя и е неразделна част от същото, както и Инструкция за боравене със съответното техническо средство, като изрично се посочи дали Н. и С. са запознати с тези инструкции и методически указания; справка от Националния институт по метеорология и хидрология за температурата на въздуха в гр. София на инкриминираната дата, на 02.03.2024 г., около 03.00 часа, като при наличието на данни, да посочат в каква степен същите отговарят на действителната температура на въздуха към процесната 2 датата, т.е. възможни ли са отклонения и какви; 5бр. характеристики за А. А.; била е назначена и приобщена по делото и съдебно-графологична експертиза.

В хода на съдебната прения адв. П. – защитник на подс. А. А. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като моли да бъде обжалваната присъда да бъде отменена и да се приеме, че подсъдимият е невиновен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като алтернативно, ако се приеме, че той е извършил престъплението, да бъде намален размера на наложеното наказание. В тази връзка посочва, че по делото са били събрани множество доказателства, но нито едно от тях не установява факта кога точно е бил употребен наркотика преди шофирането, защото е ноторно известно, а и по делото има данни, че наркотика остава в организма в продължение на месеци след реалната му употреба. Изтъква, че наркотикът е употребен инцидентно и назад във времето и подсъдимият не е бил под негово влияние.

Изтъква, че подзащитният й е преценил именно обстоятелството, че не е под влияние на наркотик, качвайки се да шофира, тъй като той е бил употребен месец по-рано. Изтъква също, че при спирането за проверка, той не се е опитал да я отклони или да избяга от мястото, където полицаите са били позициониране именно, защото е бил с ясното съзнание, че няма нещо, което да не е наред при него. Обобщава, че за извършването на това престъпление се изисква умисъл и този умисъл не се е доказал от доказателствата по делото.

На следващо място, намира за безспорно известно за цялото общество, че тези полеви тестове в големия си процент дават недостоверни данни, като акцентира, че при дадени кръвни проби са установени 25% разминавания между установеното с полевия тест наличие на наркотик. Изтъква още, че подзащитният й не е отказал да даде кръвна проба, а напротив – съгласил се е, бил е отказан, чакал е много време, защото е нямало кой да вземе пробата и тогава се е получил варианта, който според него не му е предложен – да откаже и да не чака повече. Набляга на обстоятелството, че все пак е отишъл до болницата за вземане на кръв, което говори, че той не е имал никаква идея да извършва нещо, което е незаконно. Моли да не се кредитират резултатите от теста, тъй като тези тестове често показват дефекти и недостоверни данни, независимо, че тези, които са взели пробите са преминали специален курс на обучение за работа с Драг тест 5000. Моли да се приеме, че по делото няма доказателства подзащитният й да е извършил престъплението, като алтернативно, ако се приеме, че го е извършил да се намали размера на наказанието. Моли да се обърне внимание на приетите характеристични данни, които са рядко добри. В заключение отново моли за отмЯ.та на първоинстанционното решение или алтернативно за намаляване на размера на наказанието.

В правото си на лична защита подс. А. поддържа казаното от защитника си.

Прокурорът оспорва депозираната въззивна жалба и допълнението към нея. Счита, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена. Според прокурора безспорно е установено, че подсъдимият е извършил описаното в обвинителния акт инкриминирано 3 деяние, като същото се доказва както от обективна, така и от субективна страна. На следващо място се прави анализ на приобщените в хода на въззивното следствие доказателства, като се обобщава, че: подс. А. е бил вписан под № 153 в книгата за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1; служителите Н. и С. са преминали задължителното обучение и са компетентни да боравят, респективно са били запознати с указанията за със съответните технически средства; техническото средство е отговаряло на положителните условия съгласно отговора от НИМХ. Изтъква се, че съобразно изискванията на чл. 7, ал.2 от Наредбата, свидетелите Н. и Д. са съпроводили подсъдимия за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби с химикотоксикологично лабораторно изследване във ВМА, където той е отказал да даде кръвна проба за изследване. Намира, че това се доказва и от графическата експертиза.

Посочва, че в конкретния случай употребата на наркотични вещества се е доказала чрез техническо средство Драг тест 5000, проба 140, което е отчело положителен резултат за наличие на канабис, амфетамин и метамфетамин.

Изтъква, че е налице удостоверен отказ от подсъдимия да даде кръв за изследване, поради което е изпълнено и второто условия за приемане за достоверни резултатите от теста за наркотици. Посочва още, че при това положение подс. А. сам се е лишил от възможността да оспори резултатите от техническото средство недавайки кръв за химически анализ. Намира, че не са налице основания да не се кредитира предоставеното в хода на въззивното следствие експертно заключение, доколкото същото е подробно, пълно, обосновано и не поражда съмнение по отношение на неговата правилност.

Според прокурора от доказателствата по делото се несъмнен начин се установява наличието на обективната страна на всички елементи на състава на престъплението и възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация. Анализирайки престъплението от субективната му страна, посочва, че същото е извършено с пряк умисъл. Предвид изложеното намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че подс. А. А. е виновен.

Според него наложеното наказание е правилно индивидуализирано и правилно са отчетени предпоставките на чл. 38, ал.1 от НК и е приведено в изпълнение наказанието наложено на подс. А. с присъда от 16.06.2023г. на РССливница. Моли за потвърждаване на присъдата на СРС.

В предоставената му последна дума подс. А. изразява желанието си за отмЯ. на присъдата, като изтъква, че не се чувства виновен.

Депозираната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият състав на Софийски градски съд я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната 4 присъда, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, чрез законосъобразно извършени процесуални действия, въз основа на събраните от първия съд писмени и гласни доказателства. След извършен собствен анализ на същите, както и на тези приобщени в хода на въззивното съдебно следствие, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият А. Н. А. е роден на ******** в гр. София, българин с българско гражданство, осъждан, с адрес гр. София, ул. „********, ЕГН **********.

На 02.03.2024г., около 03:00 ч., в гр. София, подс. А. Н. А. е управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“, с peг. № ******** ВС, по бул.

„Вардар“, с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски“ към бул.

„Възкресение“. Пред бл. 38 полицейски служители в 03 РУ - СДВР, назначен автопатрул АП-112 – свидетелите Б. Д. и И. Н. спрели за проверка управлявания от подс. А. лек автомобил.

В хода на проверката била установена самоличността на подс. А.. След като св. Д. и св. Н. се усъмнили, че подс. А. е под влиянието на наркотични вещества потърсили съдействие от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР. На мястото пристигнали свидетелите Н.Н. и Й.С. – служители на ОПП-СДВР, които предложили на подс. А. да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Подс. А. се съгласил. Той бил проверен с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабричен № ARLK-0001 и проба № 140. Пробата отчела положителен резултат за наличие на канабис, амфетамин и метамфетамин.