Решение № 3372 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3372 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100506896 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 6106 от 07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 30278/204 г. по описа на Софийски районен съд, 75-и състав, е признато за установено по предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Д. К., че М. Д. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, сумата от 720,61 лева , представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 29.12.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №7, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1133,64 лева и за сумата от 413,03 лева, и за периода от 01.05.2019 год. до 29.12.2019 год, като погасен по давност, и сумата от 25,30 лева /двадесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019 год. до 30.04.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.12.2019 год. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 238,96 лева /двеста тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 год. до 22.11.2022 год. и за сумата от 5,69 лева /пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 год. до 22.11.2022 год., като неоснователни.

С решението М. Д. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 488 лева, представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 41,49 лева , представляваща дължимите разноски по гр.д. №71042/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в.

Със същото решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Д.

К. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 351,43 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.

1

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове за лихва върху главница за доставена топлинна енергия и главница за дялово разпределение, е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е доказано изпадането на ответника в забава, доколкото изпадането в забава възниквало въз основа на влезлите в сила общи условия от 2016 г., които били представени по делото. Моли съда да отмени решението в отхвърлитената част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата М. К..

Депозирана е и въззивна жалба от ответницата срещу решението, в частта, с която се уважават предявените искове. Въззивникът ответник твърди, че процесните вземания са заплатени преди започване на исковото производство, като в преводните нареждания ясно е посочен клиентът и периодът, за който се отнася плащането. Счита, че съгласно действащите общи условия заплатената сума е следвало да бъде отнесена за погасяване на задължения за процесния период. Намира, че решението е необосновано, доколкото съдът се е позовал единствено на твърденията на ищеца и на заключението по съдебносчетоводната експертиза, както и поради това, че съдът не е обсъдил в решението т.нар. съдебна сметка.

Позовава се на нарушения на материалноправните норми на чл. 75 и чл. 76 ЗЗ. Оспорва заключението на изслушаната съдебносчетоводна експертиза. Посочва, че не става ясно дали извършените плащания в размер над 1295,35 лева са отразени в счетоводството на ищеца. Сочи, че вещото лице е ползвало данни от информационния масив, но липсват данни да е ползвало документи в оригинал. Твърди, че по делото са приети две справки от информационната система на ищцовото дружество, съгласно които фактура № 1013859543 от 31.07.2021 г. е заплатена, както и фактура № 1019323803 от 31.07.2022 г. е платена, като в ССчЕ вещото лице е посочило различно стойности на тези фактури. Акцентира, че по делото липсват данни за създаването на съдебна сметка. Видно от приложеното по делото преводно нареждане от 29.01.2023 г. било, че за сумата от 1300 лева е посочено основание „ДС2100105317 по ф-ри до декември 2021 г.“, като вещото лице не е цитирало годината за плащането, което било индиция, че заключението на вещото лице било непълно и необосновано. Навежда оплаквания за нарушения, свързани с неуведомяването на ответницата за дължимите суми. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност и се моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Третото лице помагач на страна на ищеца не е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, като са заплатени дължимите държавни такси за въззивно обжалване, поради което жалбите са допустими.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно иобективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че ответницата в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по силата на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, страна по което е и ищцовото дружество.

Спорен по делото се явява въпросът за дължимите суми за заплащане на стойността на доставеното количество топлинна енергия с оглед релевираните от ответницата възражания за погасяване на процесните вземания поради плащане. По делото е изслушано и прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав намира за обективно, обосновано и компетентно дадено, поради което го кредитира с доверие. Според вещото лице общо дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 1133,64 лева. С оглед представените от ответника 3 броя платежни документи вещото лице е отчело, че със заплатената сума от 272,21 лева с основание „ДС2100105317 ФО01200671573" е погасено задължението по фактура №1200671573/31.12.2020, в това число и 126,10 лева главница за топлинна енергия и 2,53 лева главница за дялово разпределение, а с остатъка е погасено задължението по фактура №1300417587/30.11.2020, в т.ч. 141,05 лв. главница за ТЕ и 2,53 лв. главница за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че плащането е отнесено за процесния период, като същото е отчетено и приспаднато своевременно и с него не следва да се намалява предявената от ищеца сума. По отношение на заплатената сума от 128,63 лева от 13.06.2022 г., доколкото по фактура №1200671573 към дата на плащането, е имало остатък 0,01 лв. лихва за ДР, която е погасена с плащането. Тъй като към дата на плащането фактура №1200671573 е погасена, платената сума (без 0,01 лв., отнесена по посочената фактура) е разпределена за плащане на 128, 62 лв. главница по Обща фактура № 1005337955/31.07.2020 г. Експертът е посочил, че плащането е отнесено за процесния период, като същото е отчетено и приспаднато своевременно и с него не следва да се намалява предявената от ищеца сума. На 29.01.2023 г. е извършено плащане в размер на 1300 лева с основание „ДС2100105317“ по ф-ри до декември“. Експертът посочва, че към датата на плащането от 1300 лева процесните суми са били прехвърлени в съдебна сметка с ID178171 и с плащането няма погасени суми за процесния период. Вещото лице е посочило, че при плащане по банков път на съдебни суми следва да се посочи номер на дело и/или на съдебна сметка, в противен случай плащането се отнасяло за погасяване на текущи вземания. Вещото лице е посочило, че всички плащания са отчетени и разпределени своевременно. След преглед на документите и какво е погасено с тях, не се установяване разминаване. От изчисленията в таблиц № 4 се установява, че общият размер на платените суми преди датата на завеждане на исковата молба възлиза на 1015,16 лева.

При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание същото разяснява, че в сметка 411 се водят текущите вземания на ищеца, като при предявено по съдебен спор, това вземане се отделя в нарочна сметка, която се нарича „вземания по съдебни спорове“, като всички вземания по съдебни спорове излизат от сметка 411, махат се от там и отиват в другата сметка, поради което в съдебната сметка са отразени всички плащания, които са направени, но сумите, които са дължими, стоят в съдебната сметка. Ако междувременно някой е поискал да плати, то не може да плати с едно платежно нареждане по абонатен 3 номер, а трябва да каже номера на съдебната сметка или дело и да даде по-подробна информация. Във връзка с представените от ответницата платежни нареждания в откритото съдебно заседание вещото лице разяснява, че това, което е написано, че е за конкретен период, е отразено като плащане.

По отношение на платежно нареждане от 18.12.2019 г. за сумата от 295,35 лева е посочено като основание за плащане „аб н 40020 по фактури с вкл 10,23“, а на още пояснения е посочено „дялово разпр до 11.2019“. На 12.06.2019 г. е извършено плащане в размер на 500 лева с основание „аб н 40020 по фактури с вкл 24,86 лв“, а на още пояснения – „дялово разпр до 4.2019“. На 03.09.2019 г. е извършено плащане в размер на 500 лева, като в основание е посочено „аб н 40020 по фактури с вкл. 7.39“, а на още пояснения – „дялово разпр до 4.2019“.