Решение № 1496 от 06.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1496

Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН канд № 20257050702932 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба с вх. № 20415/04.12.2025 г. от Началник сектор Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, чрез гл. юриск. К. Л.-А., срещу Решение № 1227/19.10.2025 г., постановено по АНД № 2449/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХІІ състав.

Основното оплакване в касационната жалба е за неправилно приложение на материалния закон, като са развити доводи относно направените изводи от съда за недоказаност на съставомерността на деянието описано в НП. Посочени са установени от съда факти (служителят на ОД МВР Варна видял, че МПС е дошло от ул. Злетово) и липсата на оспорването на обстоятелствата описани в НП ( г-н Г. не оспорва факта, че е навлязъл от ул. Злетово) от наказаното лице и е направено искане за отмяната на решението и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено НП. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1227/19.10.2025 г., постановено по АНД № 2449/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХІІ състав, с което е отменено НП № 25-0442-000257/31.03.2025 г. на Началника на Сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, с което на Г. И. Г., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [жк], вх. 1, ет. 4, ап. 11, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

За да се произнесе, въззивният съд е констатирал, че на 05.02.2025г., около обяд, полицейски служители при Четвърто РУ на ОДМВР Варна се намирали на [улица], находящ се на ул. Народни будители в гр.Варна, кв. Аспарухово за изпълнение на служебните им задължения, когато възприели, че л.а. Дачия Сандеро се движи в посока ДКЦ „Св. Иван Рилски“, при разрешено по тази улица еднопосочно движение в обратната посока. Служителите на ОД МВР Варна спрели за проверка водача, установили самоличността му от представените от същия документи и впоследствие му съставили АУАН, за това че на 05.02.2025г. в гр. Варна, на ул. без име, до бл. 9 на ул. Народни будители л.а. Дачия Сандеро с рег. № [рег. номер], с водач и собственик Г. И. Г., навлиза след знак, забраняващ влизането и се движи в забранена посока на еднопосочен път. В установеният от закона срок г-н Г. е подал възражение, в което посочил, че от съдържанието на АУАН не става ясно забраната на кой пътен знак е нарушена и в кой текст на конкретен нормативен акт се съдържа тази забрана. Възразил и, че от съдържанието на АУАН не става ясно мястото на извършването на нарушението, т.к. били посочени две улици, като липсвала яснота и каква е посоката на движение на МПС. Възразил е и срещу начина на поставянето на знак В1.

АНО приел възражението за неоснователно и като възприел фактите от АУАН издал НП.

Съдът констатирал от събраните доказателства, включително и от копие на Чертеж №1 „Постоянна организация на движението – промяна по чл.154 от ЗУТ“ част ПОБД, че кръстовището на ул. Злетово с улицата без име успоредна на ул. Народни будители, в посока на движение към ДКЦ „Св. Иван Рилски“ е регулирано с пътен знак „В 1“

От свидетелските показания на служителите на ОД МВР Варна, съдът констатирал, че последните са възприели движението на превозното средство в близост до бл.9.

Съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на наказаното лице, състоящо се в липса на надлежно описание на нарушението, т.к. съдържанието му било бланкетно и не обективирало фактите относно всички съставомерни признаци на деянието. Съдът посочил, че в НП не е описано в каква посока се е движило МПС, кой знак е забранен и къде се е намирал този знак. Съдът констатирал наличието на неяснота относно мястото на извършването на нарушението – дали на улица без име или на ул. Народни будители. Съдът констатирал противоречие в описанието на времето на извършването на нарушението, като в АУАН бил посочен час 14.30ч., а в НП друг час. Съдът е констатирал, че в АУАН не е посочена нарушената материалноправна норма за конкретното деяние. Посочил, че лицето, чиято административно наказателна отговорност е ангажирана се защитава срещу фактите, но че съгласно съдебната практика посочването в АУАН на нарушения материален закон е императивно изискване с оглед гарантирането на правото на защита на лицето. Съдът посочил, че в АУАН са описани две отделни деяния осъществяващи самостоятелно състава на различни административни нарушения – навлизане в конкретен пътен участък след забранителен знак и движение в забранена посока по еднопосочен път. Съдът направил извод, че непосочването в съдържанието на АУАН нарушеният с поведението на водача материален закон също ограничавало правото на защита на водача, т.к. не бил в състояние да разбере какво конкретно административно нарушение му е вменено.

Съдът посочил, че от показанията на служителите на ОД МВР Варна не може да се установи как са формирали извод, че водачът е навлязъл с МПС на улицата без име и приел, че направеният от тях извод е на предположения. Решаващият съдебен състав посочил, че от изложените в НП обстоятелства не може да обоснове извод за вида и местоположението на пътния знак, чието предписание е описано като нарушено. Т.к. от свидетелските показания не се установявало началото на предприетото движение по улица без име в обратната на позволената посока, съдът приел, че не може да установи дължината на пътния участък, в рамките на който е осъществено това движение, за да се извърши правилна оценка на обществената опасност на деянието и за приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

Съдът на изложените констатации и изводи приел, че НП е незаконосъобразно и го отменил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяването на представените с административно наказателната преписка и събраните в хода на въззивното обжалване доказателства. При установените факти въззивният съд е приложил неправилно материалния закон.

Съгласно чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП, в приложимата към момента на извършването на нарушението редакция „Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: 5. навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път;“

От фактите установени от въззивния съд, а именно че кръстовището на ул. Злетово с улицата без име успоредна на ул. Народни будители, в посока на движение към ДКЦ „Св. Иван Рилски“ е регулирано с пътен знак „В 1“ и, че служителите на ОД МВР Варна са възприели движението на превозното средство в близост до бл.9 в обратната посока на движение, предвидена за тази улица се налага извод, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на г-н Г., т.к. АНО е посочил че наказанието се налага за това, че МПС „навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС“ и приложената санкционна разпоредба включва в състава на деянието „навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство“.

Изводите на въззивния съд, че в НП липсва описание на нарушението, че съдържанието му е бланкетно, че не обективира фактите относно всички съставомерни признаци на деянието, че не е описано в каква посока се е движило МПС, кой знак е забранен и къде се е намирал този знак и че има неяснота относно мястото на извършването на нарушението – дали на улица без име или на ул. Народни будители не съответстват на установените от съда факти. Съдът е констатирал, че в НП е описана посоката на движение на МПС - по „[улица], находящ се на ул. Народни будители в гр.Варна, кв. Аспарухово л.а. Д. С. се движи в посока ДКЦ „Св. Иван Рилски“, при разрешено по тази улица еднопосочно движение в обратната посока“. Освен това в НП е посочено, че МПС „навлиза след знак забраняващ влизането“, като съдът е констатирал че кръстовището на ул. Злетово с улицата без име успоредна на ул. Народни будители, в посока на движение към ДКЦ „Св. Иван Рилски“ е регулирано с пътен знак „В 1“. От събраните по въззивното дело доказателства се налага извод, че е било ясно от съдържанието на НП коя е улицата, кой е знакът, къде е бил поставен и какъв е механизмът на нарушението.

Знак „В1“ е единственият предвиден в Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 101 от 05.12.2023 г. влиза в сила 05.08.2024 г.) използван за означаването на еднопосочни улици. По правната си същност знак „В 1“ представлява административен акт забраняващ на всички моторни превозни средства да навлизат в пътя или пътеката, където е поставен. Навлизането на МПС управлявано от г-н Г. по улицата след този знак е факт, който не е бил спорен между страните по въззивното производство. Не е бил спорен и в хода на административнонаказателното производство, предвид изложеното във приложеното към въззивната жалба възражение на г-н Г. до АНО. Този факт е релевантен за съставомерността на деянието по приложимата санкционна норма и е описан в НП ясно. В НП конкретно е посочено, че това е фактът във връзка с който е ангажирана административно наказателната отговорност на водача на МПС.

Констатираните от въззивния съд различия в описанието на времето на извършването на нарушението в АУАН и в НП не са в противоречие. В административно наказателната преписка се съдържа докладна от контролния орган, в която е посочен час на извършване на нарушението съвпадащ с часа описан в НП. Допуснатата корекция на часа на извършеното нарушение не представлява по арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН съществено нарушение на процесуалните правила, влечаща отмяната на НП. Съгласно цитираната разпоредба наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая посочените от разпоредбата обстоятелства са установени.

Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е приложима и към констатацията на съда, че в АУАН не е посочена нарушената материалноправна норма за конкретното деяние. Разпоредбата е посочена в НП. Лицето, чиято административно наказателна отговорност е ангажирана се защитава срещу фактите описани в АУАН, а не срещу дадената правна квалификация на деянието.

Изводът на въззивния съд, че в АУАН са описани две отделни деяния осъществяващи самостоятелно състава на различни административни нарушения – навлизане в конкретен пътен участък на забранителен знак и движение в забранена посока по еднопосочен път, с което било ограничено правото на защита на водача, т.к. не бил в състояние да разбере какво конкретно административно нарушение му е вменено и, че това влече автоматично отмяната на НП е неправилен по арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН. В АУАН и в НП е описано какво поведение на наказаното лице са възприели контролните органи „навлиза след знак забраняващ влизането и се движи в забранена посока на еднопосочен път“, като административното наказание с НП е наложено само за деянието „навлиза след знак забраняващ влизането“.