Решение № 188 от 19.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. П., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220103287 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.” 52-54, чрез юрисконсулт М. Н., против Д. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 18, ет.4, ап.2, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 7053626083 от 02.08.2024 г., дължи изпълнение на парично задължение към ищеца в качеството му на кредитодател по същия договор, за сумата в общ размер от 1980,76 лева, от които 1516,77 лева главница, договорна лихва в размер на 314,90 лева за периода от 05.11.2024 г. до 28.04.2025 г,. обезщетение за забава в размер на 149,09 лева за периода от 05.11.2024 г. до 15.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (28.05.2025 г) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. 2178/2025 г. по описа на РС П.. Претендира разноски.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: BG 27 ТВIВ 9310 10 00000109 в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 02.08.2024 г. между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 7053626083.

На основание така сключения договор, ищецът е предоставил сума в размер на 1751,28 лева, която била получена от ответника. По искане на ответника била сключена и застраховка „Bank пакет 3 сметка“ в размер на 119,88 лева и „Bank пакет 3 кредит + сметка” в размер на 131,40 лeвa. Kрайното задължение възлиза в размер на 2273,55 лева, която сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски- 11 вноски всяка в размер на 189,44 лева, ведно с 1 последна изравнителна вноска в размер на 189,51 лева. ГЛП е уговорен в размер на 51,13 %.

Посочено е, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.11.2024 г., а именно вноски с падежи 05.11.2024 г., 05.12.2024 г. и 05.01.2025 г.. Сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като ответникът е получил уведомление за предсрочна изискуемост на 28.04.2025 г..

Посочва, че съгласно чл.9, ал.4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 15.05.2025 г. е било в размер на 149,09 лева.

Твърди се, че е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 2178/2025 по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Било образувано изпълнително дело № 741/2025 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, per. № 889. Със свое разпореждане, получено от ищеца на 18.06.2025 г., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането си, във връзка с депозирано възражение.

В проведеното последно съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска от съда да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат А. А. от АК П., в който излага доводи за допустимост и неоснователност на претенцията.

Не оспорва, че на 02.08.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит №7053626083 с банката за отпускане на кредит в размер на 1500 лева, при срок на изплащане 12 месеца, с крайна дата за изплащане 05.08.2025 година, както и че е усвоил заемната сума.

Посочва, че в чл.7.1 към размера на кредита е включена застрахователна премия в размер на 251,28 лева и така общият размер на кредита се увеличил на 1751,28 лева. ГЛП бил определен на 51.13%, ГПР на 63.59%, без да се упоменават кои разходи и допускания влизат в ГПР. Обща дължима сума била определена на 2273.35 лева. В чл.11.2. бил инкорпориран погасителен план, който съдържа информация само за главница и лихва, но отново не съдържа информация за застрахователната премия. Застрахователната премия се превеждала директно на застраховател. Не оспорва, че дължи сумата в размер на 1105 лева.

Прави възражение за прихващане със сумите, които банката му дължи по недействителен Договор №**********, по който заемната сума била в размер на 11000 лева, при срок на изплащане 40 месеца с крайна дата за изплащане 15.08.2025 година, както и че е усвоил заемната сума. Посочва, че в чл.7.1 към размера на кредита е включена застрахователна премия в размер на 3611,58 лева и така общият размер на кредита се увеличил на 14611,58 лева. ГЛП бил определен на 30,39%, ГПР на 34,87 %, без да се упоменават кои разходи и допускания влизат в ГПР. Обща дължима сума била определена на 2

23409,93 лева. В чл.11.2. бил инкорпориран погасителен план, който съдържа информация само за главница и лихва, но отново не съдържа информация за застрахователната премия.

Застрахователната премия се превеждала директно на застраховател.

Смята, че процесните Договори за потребителски кредит № **********/14.04.2022 г. и № 7053626083/02.08.2024 г., са недействителни поради посочване на по-нисък ГПР от реалния, с което се нарушава чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК.

Смята, че в нарушение на изискванията за формиране на ГПР, застрахователната премия е прибавена към размера на кредита, а не към разходите, което водило до неправилно посочване на ГПР.

Счита, че включването на застрахователната премия към главницата по договорите има за резултат увеличаване на общия размер на този дълг, както и увеличаване на размера на дължимата лихва.

Претендира разноски.

В проведеното последно съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат А. А. от АК П., който моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита в срок.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № 7053626083, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Т. Б. А. Б.“, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, се установява, че между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД от една страна и Д. И. К. от друга, на 02.08.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 7053626083, по силата на който ответното дружеството се задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в общ размер на 1751,28 лева, от които кредит в размер на 1500 лева, застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА 119,88 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА 131,40 лева. Крайното задължение възлиза в размер на 2273,35 лева, която сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски- 11 вноски всяка в размер на 189,44 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 189,51 лева. ГЛП е уговорен в размер на 51,13 %, а ГПР в размер на 63,59 %. Срокът на договора е уговорен до 05.08.2025 г. Съгласно т.7.2.3 от договора, ако потребителят е пожелал да сключи някоя от предвидените застраховки /в чл.

19 е посочено, че не е задължително сключване на застраховка/ сумата от кредита, предназначена за застрахователна премия се превежда от кредитодателя за сметка на потребителя по банкова сметка на застрахователя, за което потребителят дава съгласието си с подписването на договора.

Не е спорно, а и от представените по делото декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към 3 застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Сертификат № 170536260832024 от 02.08.2024 г. се установява сключването на застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ от ищеца със застрахователите „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България.

Приложени са и Общите условия за застраховките.

Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № **********, се установява, че между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД от една страна и Д. И. К. от друга, на 14.04.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ответното дружеството се задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в общ размер на 14611,58 лева, от които кредит в размер на 11000 лева, застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА 399,61 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА 3211,97 лева. Крайното задължение възлиза в размер на 23409,93 лева, която сума е разсрочена на 40 погасителни месечни вноски- 39 вноски всяка в размер на 585,25 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 585,18 лева. ГЛП е уговорен в размер на 30,93 %, а ГПР в размер на 34,87 %.

Срокът на договора е уговорен до 15.08.2025 г. Съгласно т.7.2.3 от договора, ако потребителят е пожелал да сключи някоя от предвидените застраховки /в чл. 19 е посочено, че не е задължително сключване на застраховка/ сумата от кредита, предназначена за застрахователна премия се превежда от кредитодателя за сметка на потребителя по банкова сметка на застрахователя, за което потребителят дава съгласието си с подписването на договора.

От приложените по делото разписки за извършени плащания в полза на ищеца се установява, че ответникът е заплатил сумата в размер на 395 лева по Договор за потребителски кредит № 7053626083 и сумата в размер на 16559,99 лева по Договор за потребителски кредит № **********.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва същото.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.9 от ЗПК, във вр. чл. 430, ал.1, чл.430, ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит.

На 28.05.2025 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2178/2025 г. по описа на РС П.. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 1191 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 30.05.2025 г. и изпълнителен лист № 1127 от 30.05.2025 г. за следните суми: 1 516,77 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 314,90 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за период от 05.11.2024 г. до 28.04.2025 г., сумата 149,09 лева, 4 представляваща обезщетение за забава за период от 05.11.2024 г. до 15.05.2025 г., както и държавна такса в размер на 39,62 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните книги към 15.05.2025 г. по партида Договор за потребителски кредит № 7053626083/02.08.2024 г.. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника, който е депозирал възражение, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок дружеството-ищец е предявило настоящата искова претенция.

Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното:

Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. Ответникът следва да установи обстоятелството, че е върнал заетата сума по договора за кредит, респективно възражението си за прихващане. Във връзка с последното съдът счита, че следва да разгледа наличието на облигационни правоотношение между страните, породени както от процесния договор за кредит, така и по Договор за потребителски кредит № ********** / 14.04.2022 г., по който ответникът твърди, че е надплатил суми.