Определение № 9541 от 30.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9541 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261100502325 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е по повод Определение рег.N. 8373/27.02.2026г. по гр.д.

52882/2025г. на Софийски районен съд, 155 с-в, с което пред СГС е повдигнат спор за местна подсъдност между СРС и РС – Пловдив относно кой съд е компетентен да разгледа предявения от „Лено“ АД срещу Агенцията по вписванията иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на съдия по вписванията при СРС.

С искова молба вх.N . 17017/15.10.2025г., подадена първоначално пред Административен съд – Пловдив от „Лено“ АД срещу Агенция по вписванията и по която е образувано адм.д. 2315/2025г. на Адм.С – Пловдив, X V I I с-в, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 525,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен отказ на съдия по вписванията при СРС за заличаване на вписан особен залог в имотния регистър, който отказ е бил отменен с Определение рег.N. 16226/29.08.2025г. по в.ч.гр.д. 1025/2025г. на Софийски градски съд, ЧЖ IV-Г с-в, както и сумата от 54,07 лева – мораторна лихва от 16.01.2025г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

С Определение N. 8988/21.10.2025г. адм.д. 2315/2025г. на Адм.С – Пловдив, XVII с-в, съдът е приел, че предявеният иск е подсъден на общите съдилища, поради което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС – Пловдив.

Пред РС – Пловдив и след изпращане на делото, е образувано гр.д. 15384/2025г. на РС – Пловдив, XXIII гр. с-в, по което с Определение рег.N. 14038/31.10.2025г. съдът е приел, че следва да намери приложение чл. 108, ал. 2 ГПК, съгласно която искове срещу държавни учреждения се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, като в случая това е СРС, а не РС – Пловдив, поради което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на СРС.

Пред СРС и след изпращането на делото от РС – Пловдив, е образувано гр.д.

1

52882/2025г. на Софийски районен съд, 155 с-в, по което с Определение рег.N.

8373/27.02.2026г. съдът е приел, че са налице предпоставките да бъде повдигната препирня за подсъдност пред СГС, доколкото РС – Пловдив е следвало да изясни кой е извършил незаконосъобразните действия и кой е пасивно легитимирания ответник по спора, като даде указания. Приел е, че не е изяснено дали вредите са в резултат на действия, свързани с организацията на работата в района на РС – Пловдив, вследствие на създадена организация на работата от председателя на РС – Пловдив (с оглед чл. 80.

Т.8 ЗСВ), или са в резултат на действия на съдия по вписванията, назначен от министъра на правосъдието и следва да се изясни дали е предявен иск по реда на чл.

49 от ЗЗД, а не по ЗОДОВ – в които случаи ответникът по делото ще бъде различен от посочения от ищеца. Посочил е, че първият по ред сезиран съд е следвало да даде указания за отстраняване на нередовности на предявената искова молба, а съдът, на който исковата молба е била изпратена по подсъдност, е следвало да повдигне спор за подсъдност, а не да препраща исковата молба на друг съд.

СГС намира, че е компетентен да се произнесе по спора за подсъдност предвид разпоредбата на чл. 122, изр. 2 от ГПК. В случая, неправилно се явява становището на СРС, че спор за подсъдност е следвало да бъде повдигнат от РС – Пловдив с Адм.С – Пловдив. Между РС – Пловдив и Адм.С-Пловид няма спор по върпоса дали казусът е подсъден на граждански или на административен съд. РС Пловдив. Поради това и СРС макар да е трети съд на който делото е препратено всъщност се явява втори съд в спора за подсъдност, защото такъв спор, както се посочи няма между предходните две съдилища. За да се осъществи хипотезата на чл. 135, ал. 7 вр. с ал. 5 АПК именно СРС (трети по ред по отношение препращане на делото, но втори по ред в евентуален спор за родова подсъдност) би могъл да повдигне препирня за подсъдност с административните съдилища и да сезира смесения петчленен състав на ВКС и ВАС (в аналогичен смисъл Определение № 42 от 25.07.2024г. на ВКС и ВАС по адм.д. № 8/2024г., 5-членен с-в).

В настоящия казус, обаче, СРС не излага съображения за неподсъдност на спора на гражданските съдилища, а е възникнал спор за местна подсъдност между равни по степен и по вид съдилища, по който спор следва да се произнесе именно СГС, тъй като СРС е последен съд отказал да разгледа делото.

По повдигнатия спор въззивният съд намира следното:

Независимо от обстоятелството кой е пасивно легитимиран по иска за присъждане на обезщетение за настъпили вреди, вследствие на незаконосъобразен отказ да се постанови охранителен акт от съдия по вписванията при СРС – Службата по вписванията или Министерството на правосъдието (съгласно т. 6 от ТР 3/2004г. на ОСГК на ВКС), компетентен да се произнесе по делото е СРС, доколкото и в двете хипотези ответник се явява държавно учреждение. Съгласно чл. 108, ал. 2, изр.

1 ГПК, искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК (каквито не са налице в настоящата хипотеза), поради което СГС счита, че така предявеният иск е местно подсъден именно на СРС. В тази връзка следва да се отбележи, че изложените от първоинстанционния съд доводи, свързани с ръководенето и организацията на работата в РС – Пловдив нямат отношение по настоящото дело.

ТакИ. твърдения не са наведени от ищеца и съдът не може служебно да привнася несъществуващи нередовности на исковата молба. Отделен е въпросът, че легитимирания в случая ответник е посочен със задължителна за съдилищата практика на ВКС – горепосоченото ТР 3/2004г., което предопределя и местно компетентния съд, който в случая е СРС и който е следвало да изпълни задълженията 2 си по друго ТР на ВКС, а именно по т. 5 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като даде съответни указания. Ето защо, местно компетентния да разгледа предявения иск съд е Софийски районен съд и делото следва да се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия, като същият следва да се произнесе и по постъпилата на 13.03.2026г. молба (препратена на СГС) от ищеца.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II „А“ състав ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените от „Лено“ АД, с ЕИК 203217465 с искова молба вх. 17017/15.10.2025г. (рег. на Адм. С. Пловдив) претенции за заплащане на обезщетение от незаконосъобразен отказ на съдия по вписванията при Софийски районен съд е Софийският районен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 155 с-в, за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. 52882/2025г.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Пловдив за сведение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3