Решение № 10790 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10790 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110144755 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу Е. Б. К., с ЕГН: **********, Е. Б. К., с ЕГН: ********** и А.

Б. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат при условията на разделност на ищеца, в качеството си на наследници на Б.А. К., с ЕГН: ********** – починал на 20.08.2023 г., сумата от общо 726.72 лева, представляваща ¾ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение / в общ размер от 968.96 лева/, за имот – ателие № 3, находящ се в гр. София, **********, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 546.93 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и 136.77 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 36.09 лева за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. и 6.93 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.

№ 16046/2023[1] г. на СРС – 28.03.2023 г. до окончателното плащане на сумите, като сумите се претендират, както следва:

От Е. Б. К., с ЕГН: ********** – общо 242.24 лева или 182.31 лева – главница за ТЕ и 45.59 лева – обезщетение за забава върху тази сума и 12.03 лева – главница за ДР и 2.31 лева обезщетение за забава върху тази сума /съответни на ¼ част от общите задължения за имота/;

1

От Е. Б. К., с ЕГН: ********** – общо 242.24 лева или 182.31 лева – главница за ТЕ и 45.59 лева – обезщетение за забава върху тази сума и 12.03 лева – главница за ДР и 2.31 лева обезщетение за забава върху тази сума /съответни на ¼ част от общите задължения за имота/;

От А. Б. К., с ЕГН: ********** – общо 242.24 лева или 182.31 лева – главница за ТЕ и 45.59 лева – обезщетение за забава върху тази сума и 12.03 лева – главница за ДР и 2.31 лева обезщетение за забава върху тази сума /съответни на ¼ част от общите задължения за имота/.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между дружеството и наследодателя на страните съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които същият не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това наследодателят на ответниците, а след смъртта му – ответниците, не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

Уточнява се, че сумите се претендират от ответниците като наследници на Б.А. К. – настанен по силата на заповед на кмета на общината в топлоснабдения имот – като има подадено и заявление за откриване на партида.

С исковата молба са представени: писмо от СО, район Връбница, настанителна заповед, удостоверение за наследници на Б.А. К., молба декларация за откриване на партида, договор между СЕС и ФДР с протокол от ОС на СЕС, две съобщения към фактури, извлечение от сметка, договор между ищеца и ФДР и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците по делото Е. Б. К., с ЕГН: ********** и А. Б. К., с ЕГН: **********, е постъпил отговор – със съдържание, че претендираните от тях суми са заплатени – като се прилагат два броя платежни нареждания.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата Е. Б. К. – чрез залепване на уведомление. Поради това на същата е назначен особен представител в лицето на адв. П. П.. От същия е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват като недопустими, доколкото нямало данни ответницата да е приела наследството. Досежно основателност се иска цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете като неоснователни поради изтекла давност.

С определение № 11272/10.03.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.

2

Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение и протоколи за отчегт.

В съдебно заседание, проведено на 20.05.2025 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени – като бъдат съобразени извършените частични плащания от двама от ответниците. Спрямо платилите ответници се претендират единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение. Спрямо третата ответница Е. Б.

К. се претендират разноски за юрисконсулт, държавна такса и депозит за особен представител.

Ответницата Е. Б. К. не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. П., който изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете спрямо посочената ответницата.

Ответникът А. Б. К. иска постановяване на съдебно решение съобразено с извършените от него и ответницата Е. Б. К. частични плащания.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 10570 от 11.04.2023 г. по ч.гр.д. № 16046/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжницата Е. Б. К. чрез залепване на уведомление, а на длъжниците А. Б. К. и Е. Б. К. лично.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от заповед № РД – 66 – 11/27.04.2001 г. се установява, че в имот с адрес: гр. София, ********** е бил настанен Б.А.

К., с ЕГН: **********, счатано от 21.05.2001 г. – като имотът представлява общинско жилище.

Съгласно молба декларация от 18.06.2004 г. Б.А. К. е поискал от ищцовото дружество да му бъде открита партида за битови нужди – като е посочил, че домакинството му се състои от трима души.

Видно от писмо от Столична община от 16.02.2023 г. в имота и към момнта на изготвяне на писмото продължавал да е настанен Б.А. К..

Видно от удостоверение за наследници на Б.А. К., с ЕГН: **********, същият е починал на 20.08.2023 г. като е оставил за свои наследници: Е. Б. К.

/дъщеря/, Е. Б. К. /дъщеря/, А. Б. К. /син/ и К.С. К. /внук – по заместване от починалия преди него негов син Светлин Б. К./.

От договор между СЕС и ФДР от 27.01.2003 г. и протокол от ОС на СЕС 3 за избор на ФДР от 24.01.2003 г., се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2003 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. Налице е нов договор между ищеца и ФДР – в сила от 01.05.2020 г. със срок на действие от три години.

Видно от документите, представени от ФДР, през отоплителен сезон – 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.– не е предоставен достъп до имота за отчет.

На последно място, видно от приложено на л. 31 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 729.25 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на общо 677.03 лева /отразена към м.

07.2020 г./, три допълнителни изравнителни сметки – от 2.75 лева /отразена към м. 09.2020 г.,/, от 32.18 лева /отразена към м. 09.2020 г.,/ и от 7.49 лева /отразена към м. 09.2020 г.,/, изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 0.01 лева /отразена към м. 08.2021 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., възлизаща на 9.79 лева /отразена към м. 07.2022 г./.

От своя страна не са спорни и стойностите на обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия – възлизащо на общо 182.36 лева за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г., на главницата за дялово разпределение от 48.12 лева и на обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение – възлизащо на 9.23 лева за периода от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г.

Съгласно приложените общи фактури по делото титулярът на партидата за процесния имот е лицето Б.А. К..

Видно от две платежни нареждания – на 24.11.2024 г. ответниците Е. Б.

К. и А. Б. К. са заплатили всеки по 243 лева на ищеца. В тази връцка от последния е постъпило заявление, че всеки от двамата ответници остава да дължи по 61.32 лева главница и разноски за юрисконсулт.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 10570 от 11.04.2023 г. по ч.гр.д. № 16046/2023 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците – на А. Б. К. и Е. Б. К. – лично, а на Е. Б. К. – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1/т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично 4 задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между него и наследодателя на ответниците по делото е била налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че последният е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.