Решение № 79 от 06.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20252000600100 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателно дело в полза на лица, признати за виновни за престъпление от частен характер.

С искането за възобновяване на наказателното дело Главният прокурор навежда доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство.

Главният прокурор твърди, че с присъда №9 от 15.07.2024 г. по НЧХД №195/2024 г. Районен съд – Айтос е признал подсъдимите Х. Х. А. и Х. М. А. за виновни за извършено престъпление по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева за всеки от тях. Твърди още, че с решение №36 от 31.01.2025 г. по ВНЧХД №1318/2024 г. Окръжен съд – Бургас е потвърдил изцяло цитираната присъда, като решението е влязло в сила на 31.01.2025 г. и не подлежи на касационен контрол. Смята, че при постановяване на въззивното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изтъква, че престъплението, за което подсъдимите са признати за виновни е извършено на 23.06.2020 г. За престъплението по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една година, като наказателното преследване за това престъпление се изключва по давност с изтичане на срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК – три години от довършване на престъплението. Изразява позиция, че в конкретния казус към момента на 1 постановяване на въззивното решение – 31.01.2025 г. вече е бил изтекъл и предвиденият в чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК абсолютен погасителен давностен срок, в рамките на който е могло да бъде реализирано наказателното преследване за престъплението по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК, но Окръжен съд – Бургас не е констатирал този факт при постановяване на въззивното решение, с което е допуснал съществено нарушение на закона – при изтекла абсолютна давност и без изрично искане на подсъдимите се е произнесъл по съществото на делото. Приема, че независимо от изтичането на абсолютната давност след последното съдебно заседание и обявяването на делото за решаване на 13.12.2024 г., но преди постановяване на решението на 31.01.2025 г., въззивният съд не е взел предвид това обстоятелства, не е предприел действия по установяване волята на подсъдимите съобразно чл.24, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК и в нарушение на процесуалните правила е постановил решение, с което потвърдил присъдата спрямо двамата подсъдими за престъпление по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК. Подчертава, че съдът е следвало на основание чл.317 от НПК да упражни правомощията си по чл.289, ал.2 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК и в зависимост от становищата на всеки от подсъдимите Х. Х. А. и Х. М. А. да продължи разглеждането на делото, като постанови съдебен акт по същество или да отмени първоинстанционната присъда и да прекрати наказателното производство на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Като характеризира допуснатите от въззивната инстанция нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за съществени и представляващи основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на делото иска апелативният съд да възобнови ВНЧХД №1318/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, да отмени постановеното по него въззивно решение и присъда №9 от 15.07.2024 г. по НЧХД №195/2024 г. на Районен съд – Айтос, с които подсъдимите Х. Х. А. и Х. М. А. са признати за виновни за извършено престъпление по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК и на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК да прекрати наказателното производство за това престъпление поради изтекла давност.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция Апелативният прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа искането на Главния прокурор, което счита за допустимо и основателно и моли за неговото уважаване. Твърди, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Отбелязва, че престъплението за което двамата подсъдими са признати за виновни, е извършено на 23.06.2020 г. и тъй като за него е предвидено наказание лишаване от свобода до една година, то давността за наказателно преследване за него е три години от довършване на престъплението, абсолютният давностен срок е четири години и шест месеца, който е изтекъл преди постановяване на въззивното решение, а именно на 23.12.2024 г. Приема, че въззивният съд, като не е констатирал това обстоятелство при постановяване на решението си на 31.01.2025 г., е допуснал съществено нарушение на закона, като при изтекла абсолютна давност и без изрично искане от подсъдимите се е произнесъл с акт по същество. Приема още, че въззивният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е упражнил правомощията си по чл.317 вр. чл.289, ал.2, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК и в зависимост от становището на подсъдимите или да продължи производството и да постанови акт по същество или да прекрати производството поради изтичането на абсолютната давност. По изложените 2 съображения моли апелативният съд на основание чл.422, ал.1, т.5 и чл.425, ал.1, т.2 от НПК да уважи искането, като възобнови производството по наказателното дело, отмени въззивното решение и първоинстанционната присъда, с която подсъдимите са признати за виновни в извършване на престъплението и прекрати производството по делото.

Упълномощеният защитник на подсъдимите Х. Х. А. и Х. М. А. намира искането на Главния прокурор за възобновяване на делото за основателно.

Солидаризира се напълно със становището на Апелативния прокурор и моли настоящия съд да възобнови делото, да отмени въззивното решение и първоинстанционната присъда и да прекрати производството по делото.

Признатите за виновни в извършване на престъпление Х. Х. А. и Х. М. А., редовно призовани, не се явиха лично в съдебно заседание пред апелативния съд и не изразиха лично становището си по искането на Главния прокурор за възобновяване на делото. Не направиха изявление дали са съгласни делото да се прекрати или искат то да продължи с произнасяне на съдебен акт по основателността на повдигнатото срещу тях обвинение и по тяхната вина за извършеното престъпление.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, изслуша пледоарията на представителя на Апелативна прокуратура – Бургас, съобрази изразеното в съдебно заседание становище на упълномощения защитник на двамата признати за виновни и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган – Главният прокурор на Република България и в интерес на лица, признати за виновни в извършване на престъпление от частен характер, като има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверимо по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

По повод подадена от тъжителя Х. Осман Мустафа срещу Х. Х. А. и Х. М.

А. тъжба за извършено престъпление по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК е образувано наказателно производство от частен характер – НЧХД №195/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос. С присъда №9 от 15.07.2024 г. по НЧХД №195/2024 г. Районен съд – Айтос е признал подсъдимите Х. Х. А. и Х. М. А. за виновни в това, че на 23.06.2020 г., в гр.

Айтос, в съучастие, като съизвършители, са извършили престъпление по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК ги освободил от наказателна отговорност и им наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева за всеки от тях. По повод въззивна жалба на защитника на подсъдимите Х. Х. А. и Х. М.

А. и въззивна жалба на повереника на тъжителя Х. Осман Мустафа, разгледани в публично съдебно заседание на 13.12.2024 г., с решение рег. №36 от 31.01.2025 г. по ВНЧХД №1318/2024 г. Окръжен съд – Бургас е потвърдил изцяло присъда №9 от 15.07.2024 г. по НЧХД №195/2024 г. на Районен съд – Айтос.

Престъплението по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК, в чието извършване подсъдимите Х. Х. А. и Х. М. А. са признати за виновни, се наказва с 3 лишаване от свобода до една година.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за Д.ие, наказуемо с лишаване от свобода по-малко от една години и/или друго по-леко наказание. Разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК урежда срока на т. нар. абсолютна давност, като предписва, че независимо от спирането и прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 от НК.

Съблюдавайки изложените принципни законови положения, отнесени към конкретната фактология на обвинението за престъпление по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.1 от НК, следва да се приеме, че давността за наказателно преследване за това престъпление е три години, а абсолютната давност за същото престъпление е четири години и шест месеца, като давностният срок започва да тече от 23.06.2020 г., когато е извършено настоящото престъпление. С оглед на това, следва, че упоменатият срок от четири години и шест месеца на абсолютната погасителна давност в случая е започнал да тече от инкриминираната дата – 23.06.2020 г. и е изтекъл на 23.12.2024 г.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че към 31.01.2025 г., когато е постановено в случая въззивното решение, потвърждаващо изцяло първоинстанционната осъдителна присъда за извършено от подсъдимите Х. Х.

А. и Х. М. А. престъпление по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, измерваща се с четири години и шест месеца от момента на осъществяване на престъплението, е била изтекла. Изтеклият към посочената дата давностен срок с упоменатия размер изключва възможността за реализиране на наказателно преследване срещу подсъдимите Х. Х. А. и Х. М.

А. за повдигнатото им от частния тъжител обвинение за престъпление с цитираната правна квалификация. Това означава, че въззивната инстанция е била лишена от процесуална възможност да изследва съществото на обвинението и да се произнесе по вината на подсъдимите за въпросното престъпление, но при наличието на предписаното от закона условие – ако подсъдимите изрично изразят воля за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

Тази воля на подсъдимите е определяща и решаваща, съгласно чл.24, ал.2 от НПК, като са без значение причините, поради които те отправят волеизявление за прекратяване на наказателното дело.

В казуса въззивната инстанция е пропуснала преди да постанови своето решение да установи каква е волята на подсъдимите Х. Х. А. и Х. М. А. – дали желаят съдът да се произнесе по основателността на повдигнатото срещу тях обвинение за престъпление по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.1 от НК, независимо от изтеклата за него абсолютна погасителна давност за понасяне на наказателна репресия. Липсата на изрично съгласие от подсъдимите за прекратяване на наказателното производство препятства неговото прекратяване поради изтекла давност за наказателно преследване, включително абсолютна такава. В случая е особено наложително двамата подсъдими да изразят ясно и категорично своята позиция досежно произнасянето на съда с акт за тяхната виновност или невиновност за разгледаното престъпление с цитираната правна характеристика, тъй като и 4 пред двете съдебни инстанции те са отстоявали непоколебимо становището си, че не са извършили престъплението, за което са привлечени към наказателна отговорност от тъжителя, не се считат за виновни и са претендирали да бъдат оправдани.