Решение № 9 от 05.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20225300502693 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 65103/11.08.2022 г. от „Кредит консулт“ ЕООД, ЕИК 160075663, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.***, чрез адвокат Х. М., против решение № 2525/07.07.2022 г., постановено по г.д.

№ 16330/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Т. И. И., ЕГН **********, искове за осъждане на Т. И. И. да заплати на „Кредит консулт“ ЕООД сумата от 12 000 лева главница, представляваща част от възнаграждение по договор от 17.11.2016 г. и сумата от 3656.96 леваобезщетение за забавено плащане за период 12.10.2018г.-12.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда на 15.10.2021 г. до окончателното изплащане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на нова, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Претендира разноски.

В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Т. И. И., чрез адвокат И. М., в който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, 1 като правилно. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 266 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал.

1 от ЗЗД, предявени от „ Кредит Консулт „ ЕООД против Н.Р.К. за осъждане на последния да заплати на ищеца на възнаграждение по договор от 17.11.2016 г. с предмет изготвяне на комплект документи / заявление, бизнес план и подготовка заявки за плащане/ за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони и конкретно частта от възнаграждението, дължима се при приемане на работата в размер на сумата 10000 лв. – без ДДС, с ДДС – 12000 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и за обезщетение за забава в размер на 3656.96 лева за периода от 12.10.2018г. до12.10.2021г.

Видно от приложения по делото договор от 17.11.2016 г. се установява, че ответникът в качеството му на възложител е възложил на ищеца в качеството му на изпълнител да извърши срещу уговорено възнаграждение изработка на заявление за подпомагане и бизнес план, подготовка на заявки за плащане, необходими за кандидатстване на възложителя за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони.

В раздел I, точка 1 изпълнителят се е задължил да изготви необходимите документи в степен на комплектованост и обоснованост, изисквани по Наредба №9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020. В т. ІІІ от договора ищецът е поел задължение в срок от един месец, считано от деня, в който са му предадени документите, да изготви и предостави 2 за одобрение и подпис на възложителя заявление, бизнес план и напълно окомплектована преписка. Поел е още задължение да подготви заявлението и бизнес плана по начин, осигуряващ одобрението при кандидатстването за безвъзмездна финансова помощ по посочената по-горе подмярка 4.1. В раздел V страните са постигнали съгласие досежно насрещната престация на ответника, като последният се е задължил да заплати на ищеца за извършената работа по договора възнаграждение в размер на 50 000,00 лева /без ДДС/ или 60 000 лева /с ДДС/, платимо по банков път, както следва: 10000 лева /без ДДС/ – до десет дни след предаване на комплекта документи, включващи заявление, бизнес план и други за кандидатстване по реда на Наредба №9; 40 000 лева /без ДДС/ – до десет дни след одобрението на проекта от РА – София. В раздел ІV, точка 2 е посочено, че възложителят дължи договореното възнаграждение независимо от това дали си е послужил с изготвената проектна документация от изпълнителя, както и в случаите на отказ от последващи действия, зависещи от възложителя и водещи до окончателното одобрение на проекта или в случай на отказ от изпълнение на одобрения проект.

На 07.12.2016 г. е подписан между страните приемо-предавателен, от който се установява, че ищецът, в качеството си на изпълнител е предал,а ответникът, в качеството си на възложител, е приел без възражения комплект документи, включващи заявление, бизнес план и други за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по реда Наредба №9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020.

От приложената по дело заповед № 03-РД/6834 от 16.12.2017 г. /л.48-49/се установява, че документацията е била подадена в ДФ „Земеделие“, но е отказано финансиране поради изчерпване на разполагаемия бюджет. Записано е, че финансирането е достатъчно за проекти получили поне 56 точки при оценяването, докато заявлението за подпомагане на ответника е получило 43 точки.

За да отхвърли така предявените искове, районният съд е тълкувал процесният договор по реда на чл. 20 ЗЗД, като е достигнал до извода, че ответникът дължи плащане на възнаграждение само при постигането на определен резултатодобряването на заявлението за безвъзмездна финансова помощ. Тъй като резултатът не бил постигнат за ответника не е възникнало задължение за плащане на претендираните суми.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между 3 ищцовото дружество – изпълнител и ответника – възложител е възникнало облигационно правоотношение, което има за предмет изработване на заявление за подпомагане и бизнес план и подготовка на заявки за плащане, необходими за кандидатстването на възложителя за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони, като документите следва да бъдат изготвени в степен на комплектованост и обоснованост съобразно изискванията на Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „ Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „ Инвестиции в материални активи „ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020. Договореният срок за изпълнение е 1 месец, считано от деня, в който възложителят представи необходимите данни и документи за изпълнение на заданието.

Насрещната престация на възложителя е да заплати възнаграждение за работата в общ размер 50 000 / без ДДС /, от които 10 000 лв. – дължимо се при приемане на работата и в 10 – дневен срок след приемането й и 40 000 лв. / без ДДС / - дължимо се при одобрението на проекта от РА – София. Страните са постигнали съгласие, че възнаграждението се дължи с начислено ДДС.

По делото е безспорно и установено от представения приемо – предавателен протокол от 07.12.2016 г., че работата е извършена от изпълнителя и приета от възложителя без възражения. От събраните по делото писмени доказателства и от приложеното преписка на ДФ „ Земеделие“ се установява, че с изготвените от ищцовото дружество документи ответникът е кандидатствал за безвъзмездно финансиране по програмата. Със Заповед № 03-РД/6834 от 16.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „ Земеделие“ финансирането е отказано с мотиви, че тъй като подадените заявления за подпомагане по мярката са надхвърлили предоставения бюджет на финансиране, на основание чл. 37 ал. 1 т. 2 от Наредбата № 9/21.03.2015 г. между кандидатите е извършен подбор по критериите, посочени в Приложение № 7 към чл. 30 ал. 5 от наредбата, като при този подбор заявлението на ответника И. е получило 43 бр. точки, а предоставения бюджет за финансиране е изчерпан със заявленията, получили минимум 56 броя точки.

Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността. В тази връзка, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в договора клаузи, в това число и по обема на правата и обектите, които следва да се придобият по конкретно сключения между страните договор, при тълкуването на тези клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Следователно, при търсене на действителната обща воля на страните по сключения договор, следва да се съобразят обстоятелствата при сключването, както и изявленията и поведението на 4 страните, предшестващи и последващи сключването на последния. Този принцип, отнасящ се до приложението на чл. 20 от ЗЗД и следващият се от тази норма правен режим на тълкуване на двустранните договори, е възприет в константната практика на ВКС/решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. по описа на ВКС, IV го и решение № 89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. по описа на ВКС, II то, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 38/ 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. по описа на ВКС, II го, в решение № 788/15.12.2005 г. по гр. д. № 513/2004 г. по описа на ВКС, IIго, постановено по реда на ГПК/отменен/. При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и да се изследват обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това тяхно поведение, както и поведението им след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Договорната свобода (принцип на гражданското право), е ограничена единствено от императивните разпоредби на закона и добрите нрави/вж. решение № 30 от 24.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2021 г., IV г. о.; решение № 505 по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., и решение № 81 по гр. д. № 700/2012 г., IV г. о./