Решение № 2920 от 28.03.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2920

Бургас, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXVIII-ми състав, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ИЛИЕВ ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247040700560 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на С. П. С. със съдебен адрес-[населено място], [улица], Бургаски затвор да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати сума в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 14.02.2024 г.-18.03.2024 г. неимуществени вреди, изразяващи се в нерви и притеснения, вследствие на несвоевременно осигуряване на предписани лекарства, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

По делото е предоставена правна помощ на С. П. С. под формата на процесуално представителство и за осъществяването й е назначена адвокат М. С. Т. от АК - Бургас.

В съдебно заседание ищецът участва чрез видеоконферентна връзка по реда на чл.135а от ГПК, като подържа претенцията си с искане за уважаването й изцяло, без да ангажира доказателства или да прави доказателствени искания.

За ответната страна в съдебно заседание се явява юрисконсулт С., която по съображения в писмен отговор оспорва исковата претенция като неоснователна и претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващия в процеса прокурор счита, че исковата претенция не бе доказана по основание и размер, и следва да не се уважава.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.284 ЗИНЗС и на основание чл.285 ЗИНЗС се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, като ответници са органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В тази връзка и предвид нормата на чл.12, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН–юридическо лице към Министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, то последната е надлежния пасивно легитимиран ответник. В подкрепа на това е обстоятелството, че дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия.

На основание чл.128, ал.1, т.5 АПК във връзка с чл.285, ал.2 ЗИНЗС и чл.132, ал.5 АПК иска е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища, като чл.204, ал.4 АПК регламентира, че когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Поради това предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС, регламентиращ че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.284, ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, като в чл.284, ал.5 е записано, че в случаите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Ето защо за уважаването на предявен иск с правно основание чл. чл.284, ал.1 ЗИНЗС е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изискуеми материалноправни предпоставки, а именно акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 ЗИНЗС при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка задържане под стража; вредоносен резултат, изразяващ се в претърпяна имуществена и/или неимуществена вреда, като последната се предполага до доказване на противното, както и причинна връзка между допуснатите от специали­зираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Искът е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и обичайна последица от увреждането и не биха настъпили, ако последното не е налице, докато непосредствени са вредите, които настъпват пряко в резултат на противоправното деяние и не са опосредени от друго, нито за достигане на вредоносния резултат е необходимо наличието на допълнителни действия или обстоятелства.

Изискването за кумулативност на посочените условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на ответната страна по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди, с изключение на презюмираните неимуществени такива.

За да обоснове претенция си ищецът С. П. С., изтърпяващ на основание чл.116 НК наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години при първоначален строг режим, твърди че в периода 14.02.2024 г.-18.03.2024 г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нерви и притеснения, вследствие на несвоевременно осигуряване на предписани лекарства.

Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл. 128 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на тази разпоредба (чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС) Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

Според чл.12, чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредба № 2/22.03.2010 г., амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването (чл.12 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки (чл.13 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време (чл.14 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). Осигуряването на спешна медицинска помощ в местата за лишаване от свобода в извънработно време на медицинския център се урежда със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по предложение на директора на медицинския център (чл.15, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). На територията на местата за лишаване от свобода се извършва систематичен и насочен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение към местата за лишаване от свобода. Здравният контрол в местата за лишаване от свобода се упражнява от служителите на сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН (чл.66 и чл.67 от Наредба № 2/22.03.2010 г.).

В настоящият случай спорът се свежда до това дали на ищеца в периода 14.02.2024 г.-18.03.2024 г . своевременно са осигурени предписаните лекарства и причинени ли са му неимуществени вреди вследствие действие или бездействия от страна на служители на ответната страна.

Въз основа на събраните в хода на настоящото производство доказателства, а именно медицинска справка от м.ф. Р. П., епикриза от II хирургично отделение от 27.11.2022 г., заверени копия от амбулаторния журнал на медицински център при затвор-Бургас, амбулаторен лист №240454047F38/14.02.2024 г. от проведен медицински преглед от д-р Б. А., становище peг.№ДЗ-1745/19.02.2024 г. относно молба за закупуване на лекарства, разпечатка от разплащателната сметка на ищеца за периода 17.08.2023 г. до 16.02.2024 г., молба рег.№М-994/15.02.2024 г. на С. С. с рецепта, становище по молба рег.№М-994/15.02.2024 г. на ИСДВР-Ст. Я. и м.ф. Р.П. и заповед №659/31.10.2018 г. на началника на Затвор-Бургас се констатира, че в процесия период на ищеца са извършвани медицински прегледи, като е посещавал както медицинския център на затвора, така и медицински специалисти, в която връзка от една страна са му осигурявани лекарства, а от друга е разполагал с парични средства.

Ангажираните справки и медицински документи като официални такива се ползват с материална доказателствена сила, която не беше оборена в хода на процеса.

В изпълнение на горното за периода от 14.02.2024 г. до 18.03.2024 г. л.св. С. е посещавал МЦ Затвор Бургас на следните дати: с амб.№936/20.02.2024 г. за явяване на дело и диагноза Тусис /кашлица/ е получил деслоратадин и салбутамол спрей по 1 оп. и бромхексин-6 табл, с амб.№944/21.02.2024 г. за дело с диагноза Санус /клинично здрав/ е отказал да се подпише и с амб.№ 136/27.02.2024 г. с диагноза гъбички на краката е получил клотримазол 1 туба, както и срещу подпис е получил медикаментите „Стопацид“ и „Фамотидин“ по 20 таблетки.