Решение № 1152 от 23.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Варна, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501458 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Л. Н. Н., ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител адвокат Ю. Д. от АК-В., срещу Решение № 1247/13.04.2023 г. по гр. дело № 1633/2022 г. по описа на РС-В., 49-ти състав, в частта му, в която:

Л. Н. Н. е осъден да преустанови действията, с които пречи на К. Я. Н., ЕГН:**********, да ползва необезпокоявано жилищния си имот с идентификатор № *************** по КККР на гр.В. като премахне: постройка (навес), изградена от обработен с байц /лак дървен материал и метални свързващи елементи с площ от 13 кв.м., находяща се в югозападната част от дворно място с идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 -98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. В., район „О.", ул."Ч.В." № 21 с площ от 285 кв.м. при съседи: № **************, *************, *************, *************, ************* и *************, описана в изготвената от вещото лице скица, представляваща приложение №1 с червен контур на л.189 по делото, на основание чл.109 ЗС и в частта, в която Л. Н. Н. е осъден да преустанови действията, с който пречи на К. Я. Н., да ползва необезпокоявано жилищния си имот с идентификатор № *************** по КККР на гр.В. като премахне: движими вещи, разположени в постройка (навес), изградена от обработен с байц /лак дървен материал и метални свързващи елементи с площ от 13 кв.м., както следва: велосипед - цвят червен, марка „UltraTiger"; 2 броя улуци, изработени от поливинлхлорид (полихлороетен марка First, единият - бял на цвят, а вторият - кафяв); 2 броя метални тръби с дължина 3 метра, цвят сив; 5 броя керемиди с размери 25.5 * 43.5 см. - цвят червен; 10 броя греди с дължина от по 2 метра; електрическа печка - цвят бял, с размери 80/60/60 марка „Zanussi"; фритюрник - цвят сив и черен, марка „Crown" с размери 30/20/20; метална тръбна електрическа скара, произведена от „Е." ООД, тип „Р." 2, 75 KW; метална решетъчна скара с размери 20/20; газов котлон, цвят сив с размер 1

20/20 с 1 брой газова бутилка от 5 литра; 2 броя алуминиеви сгъваеми стълби с височина 2 метра, цвят сив; 5 броя дъски с големина 70 см.; 7 броя дъски с големина 120 см.; 8 броя дъски с големина 250 см.; 2 броя дървени скари с размери 50/60 см.; 1 брой шкаф с размери 40/30/30 см., на основание чл.109 ЗС.

В жалбата се излага, че решението на РС-В. в обжалваната му част е неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно в проведеното на 18.10.2022 г. не е бил призовал, нито разпитал назначеното по делото ВЛ П. П. и не е потвърдило пред съда изготвеното заключение. С това първоинстанционният съд е бил нарушил изискванията на чл. 200 ГПК.

Твърди се, че към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция, гореописаните 15 броя движими вещи са премахнати от навеса.

Твърди се, че процесният навес е построен от бащата на ищцата Я.Я. и от ответника през около 1966г. -1970 г., като същият е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване.

Твърди се, че първоинстанциониият съд при разпита на А.Я.К. – брат на ищцата, не е съобразил разпоредбата на чл. 172 ГПК.

Твърди се, че по делото не е установено в резултат от действията на ответника да е създадено състояние, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота на ищцата. Правото й да се ползва пълноценно от вещта си не е накърнено, поради което и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК искът по чл. 109 ЗС е следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Настоява за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото на районен съд за отстраняване на допуснатите процесуални отношения.

В открито съдебно заседание Л. Н. лично и чрез процесуалния си представител адв.

Ю. Д., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Претендират се разноски.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение. Моли съда, да отхвърли жалбата и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна К. Н. лично и чрез процесуалния си представител адв. П. Г. поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Претендират се разноски.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

От Л. Н. Н., чрез адв. Ю. Д., е подадена и въззивна частна жалба вх. № 45838/19.06.2023 г. По описа на РС-В., срещу определение № 6980/08.06.2023г.на Районен съд-В. постановено по гр. дело № 1633/22 г. по описа на Районен съд-В., 49-ти състав. Л. Н. моли, обжалваното определение да бъде отменено и по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, решение № 1247/13.04.2023 г. по гр. дело № 1633/2022 г. по описа на Районен съд – В., в частта му за разноските, да бъде изменено, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно редакцията от ДВ, брой 68/31.07.2020 г.

Въззиваемата страна – К. Я. Н., действаща чрез процесуалния си представител адв. П.

2

Г., оспорва частната жалба, като неоснователна. Твърди, че списъците по чл. 80 от ГПК с разноските на страните, сторени по делото, са представени в съдебното заседание, проведено на 14.03.2023 г., при което никой от прецесуалните представители не е заявявал възражение за прекомерност. Твърди се, че с оглед на това, не е налице възможността за коригиране на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-В. е образувано по подадена искова молба от К. Я.

Н. против Л. Н. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС, както следва:

1./ за преустановяване действията на ответника Л. Н., изразяващи се в премахване на постройка (навес), изградена от обработен с байц /лак дървен материал и метални свързващи елементи с площ от 13 кв.м., находяща се в югозападната част от дворно място с идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. В., район „О.", ул."Ч.В." № 21 с площ от 285 кв.м. при съседи: №№ **************, *************, *************, *************, ************* и *************;

2./ за преустановяване действията на ответника Л. Н., изразяващи се в премахване на движими вещи, разположени в постройка (навес), изградена от обработен с байц /лак дървен материал и метални свързващи елементи с площ от 13 кв.м., както следва: велосипед - цвят червен, марка „UltraTiger"; 2 броя улуци, изработени от поливинлхлорид (полихлороетен марка First, единият - бял на цвят, а вторият - кафяв); 2 броя метални тръби с дължина 3 метра, цвят сив; 5 броя керемиди с размери 25.5 х 43.5 см. - цвят червен; 10 броя греди с дължина от по 2 метра; електрическа печка - цвят бял с размери 80/60/60 марка „Zanussi”; фритюрник - цвят сив и черен, марка „Crown" с размери 30/20/20; метална тръбна електрическа скара, произведена от „Е." ООД, тип „Р." 2, 75 KW; метална решетъчна скара с размери 20/20; газов котлон, цвят сив с размер 20/20 с 1 брой газова бутилка от 5 литра; 2 броя алуминиеви сгъваеми стълби с височина 2 метра, цвят сив; 5 броя дъски с големина 70 см.; 7 броя дъски с големина 120 см.; 8 броя дъски с големина 250 см.; 2 броя дървени скари с размери 50/60 см.; 1 брой шкаф с размери 40/30/30 см.;

3./ за преустановяване действията на ответника Л. Н., изразяващи се в паркиране на собствения му лек автомобил марка "Пежо", цвят червен, рег. № В 5111 СР в най-тясната част, от към северозападната част от незастроената част от дворно място с идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 -98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. В., район „О.", ул."Ч.В." № 21 с площ от 285 кв.м. при съседи: №№ **************, *************, *************, *************, ************* и *************, която площ е защрихована с черни линии на геодезическа снимка, приложена към молба от 10.05.2022г.

Третият от обективно кумулативно съединените искове не е предмет на настоящата въззивна проверка, тъй като ищецът е оттеглил иска си и производството по отношение на този иск е прекратено.

В исковата си молба, ищецът К. Н. твърди, че е собственик на 80/294 кв. м. идеални части от ПИ № ************* по КККР, находящ се в гр. В., район „О.", ул."Ч.В." № 21, както и на изградената в него двуетажна къща с идентификатор № *************** по КККР, придобити с договор за дарение от дарителя Я.Я.. Ответникът Л. Н. е собственик по силата на наследство и доброволна делба на 107/294 кв.м. от същото дворно място и на първи етаж от жилищна сграда с идентификатор №*************.1.

Твърди се, че през 2021г. ответникът без съгласието на К. Н., е изградил в югозападната част на имота постройка (навес) с площ от 13 кв.м. върху бетонова плоча с дървени греди, обработени с байц/лак и покривна конструкция. Поддържа се, че изграждането на постройката препятства възможността на ищеца да упражнява в пълен обем 3 правото си на собственост върху незастроената част от дворното място и сградата, тъй като достъпът до двуетажна къща с идентификатор № ***************, се осъществява през ограничен проход в двора с ширина от 0,79 метра, а на места отстоянието на навеса до собствената й сграда е от 0,39 метра, поради което моли същата да бъде съборена. Твърди се, че изграждането му, пречи на ищеца да обслужва външните тела на климатиците, затруднява поддръжката на отводнителните системи преминаващи през фасадата на сградата и разполагането и преминаването на противопожарна техника в случай на аварии.

Вторият от предявените искове почива на твърдения, че в посочената постройка (навес) ответникът е складирал посочените и надлежно индивидуализирани движими вещи, които застрашават сигурността на ищеца, тъй като са лесно запалими, намаляват качеството на средата, в която същият живее, нарушават санитарно - хигиенните, противопожарните и архитектурно - градоустройствените изисквания към жилищните пространства. Пречат на ищеца да обслужва външните тела на климатиците, затрудняват поддръжката на отводнителните системи преминаващи през фасадата на сградата и разполагането и преминаването на противопожарна техника в случай на аварии. Въпреки отправената покана, ответникът не е премахнал вещите, което обуславя правния интерес от предявяване на иска по чл. 109 ЗС.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава, че страните по делото са съсобственици на ПИ № *************. Оспорват се твърденията, че навесът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху дворното място и двуетажната жилищна сградата. Твърди се, че навесът е бил изграден още през 1965г. от ответника и наследодателя на ищеца Я.Я. върху повдигнатата част от двора, ограден от 6 бордюри, а не върху бетонова основа, за който факт, свидетелстват договори за покупкопродажба от 1966г. и от 1997г., в които е посочено и неговото предназначение за складово помещение. През 2002г. във връзка с изграждане на сграда в съседен имот, местоположението и границите на ПИ № ************* са променени. Изменени са границите и местоположението на навеса, който в последствие е бил възстановен от ответника. Във връзка с подадена жалба от страна на ищеца, служители на РДНСК са установили, че навесът не е ограден с ограждащи стени, същият е за отоплителен материал и съгласно чл. 151, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, за него не е необходимо издаване на разрешение за строеж и не подлежи на премахване. Ответникът твърди, че климатичните инсталации са поставени преди 2000г. при наличие на изградения навес, който и тогава и към настоящия момент не създава пречки за упражняване правото на собственост. Не създават пречки на ищеца и съхраняваните в навеса движими вещи, поради което претенцията за премахването им, е неоснователна.