Определение № 385 от 22.02.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Бургас, 22.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Частно наказателно дело № 20232120200337 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на К. И. И., ЕГН ********** чрез адв. Г. К. от БАК против постановление изх. № 10844/17.01.2023 година на БРП от 16.01.2023г., с което е прекратено Досъдебно производство № 9/2019г. по описа на ОДМВРБургас, пр.пр. № 10844/2018г. по описа на РП- Бургас.

С жалбата, подадена от адв. К. се оспорва извода на прокурора, че липсват достатъчно доказателства за виновността на В. П- Сочи, че П. е имала задължение да прилага правилно счетоводното законодателство при изготвяне на документацията като намира, че дейността, която е извършвала П. е незаконосъобразна. Акцентира се на изготвена по делото техническа експертиза на звукозапис, с което потвърдила, че е получила средства. Намира, че твърдението, че П. не е знаела за натрупаните задължения е лъжа и че тя умишлено не е уведомявала И. за натрупаните задължения. Счита, че е осъществен състав на престъпление по чл. 206 НК. Отделно намира, че е следвало да се изпрати делото в Окръжна прокуратура за преценка за извършено престъпление по чл. 255 НК. Моли да се отмени постановлението за прекратяване на ДП и делото да се върне на БРП със задължителни указания относно прилагането на закона.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на жалбоподателя на 20.01.2023г. съгласно обратна разписка (л. 111, том 9 ДП) като жалбата е постъпила в БРС на 26.01.2023г., поради което следва да се приеме, че е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване и затова е допустима.

Съдът, като взе предвид обжалваното постановление на Бургаска районна прокуратура, материалите по приложеното в девет тома Досъдебно производство № 9/2019г. по описа на ОДМВР-Бургас, пр.пр. № 10844/2018г. по описа на РП- Бургас, като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери следното:

Досъдебното производство е образувано на 07.01.2019г., по реда на чл.212, ал. 1 от НПК, с постановление на прокурор срещу неизвестен извършител, за това, че в периода 2014г. - 2018г. в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице, присвоило чужди движими вещи - пари, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява - престъпление по чл. 201 НК.

В хода на воденото досъдебно производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Св. К. И. бил вписан като едноличен търговец, a наименованието, под което 1 едноличният търговец осъществявал дейността си било ЕТ „М.- К. И.“, с ******* На 05.01.2011г. в гр. Бургас бил сключен договор за счетоводно- консултантско обслужване между дружество „*****“ ЕООД, представлявано от В. П- и И. в качеството му на ЕТ „М.- К. И.“ (л.25, том 2 ДП). Офисът на счетоводната къща се намирал в гр. Бургас и св. П. се задължила да води счетоводството на едноличния търговец „М.- К. И.“ като извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на фирмата в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство. Някои от задълженията на изпълнителя включвали да изготвя и подава в установените законови срокове изискуемите съгласно действащата нормативна уредба платежни документи, справки и данъчни декларации, както и да извършва годишните приключвания на фирмата в съответствие с Закона за счетоводството, националните, респ. международните счетоводни стандарти и при спазване разпоредбите на приложимото данъчно законодателство.

Впоследствие, било учредено дружеството „М. – М“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала бил св. К. И. и за което дружество също бил сключен договор за счетоводно обслужване с „***** ЕООД на 09.12.2013г. в гр. Бургас.

Било съставено пълномощно на 04.12.2013г. (л.125, том 3 ДП), с което К. И. упълномощил три лица сред които и В. П- да представляват дружеството пред ТД на НАП, ТР и др. посочени в пълномощното институции като се подават декларации, справки декларации по ЗДДС, декл. Обр. 1 и обр. 6 и пр., посочени в пълномощното.

За извършваните счетоводни услуги, св. И. следвало да изплаща на "*****“ ЕООД месечно възнаграждение както следва: 100,00 лева за счетоводното обслужване на едноличния търговец „М.-К. И.“ и 150,00 лева за счетоводното обслужване на фирма ЕТ „М.- К. И.“.

Устната уговорка между св. П. и св. К. И. по принцип била от 20-то до 25-то число на месеца св. И. да посещава офиса на фирма „***** ЕООД, където да предава на П. парични суми за осигуровките на работниците и банкова такса, а до 5–то число на месеца носил фактурите за осчетоводяване и нейното възнаграждение (л. 7, том 1). Паричните суми били предавани „на ръка“ от св. К. И. на св. П., без за получените суми да е получавал разписка или да били съставяни документи. Когато св. И. имал ангажимент, съпругата му св. С. И.а предавала „на ръка“ паричните суми на св. П.. За предаване на сумите, в това число и техния размер и датата, на която това се е случвало, не били съставяни документи. След внасяне на задълженията, св. К. И. не изисквал от св. П. да му представя вносните бележки.

На 03.10.2014г. К. И. получил лично от НАП (л. 93 том 3) писмо изх. № ИТ-00-1302037-1/29.09.2014г., с което бил уведомен за дължими публични задължения към 29.09.2014г. за „М.-М“ ЕООД.

Покана е получена лично от него и на 28.01.2015г. (л. 96 том 3) за дължими задължения за „М. М“ ЕООД към 23.01.2015г.

Покана – съобщение за доброволно изпълнение е получена отново лично от К. И. на 12.07.2015г. (л. 101 том 3).

За събиране на задълженията било образувано и изпълнително дело, по което с разпореждане били присъединени вземанията на НАП.

През 2016г. св. К. И. получил писмо от НАП, в което било посочено, че дружеството му има невнесени осигуровки. Предвид констатираните задължения за осигурителни вноски св. К. И. се свързал със св. П. и поискал обяснение за невнесените суми. Св. П. му обяснила, че датите на уведомителните писма не съвпадали с датите на платежните и че св. И. не трябвало да се притеснява.

През 2018г. св. И. установил, че бил наложен запор на банковата му сметка в банка ДСК, поради което и договорите за счетоводно- обслужване, сключени между ЕТ ,,М.- К.

2

И.“ и „*****“ ЕООД и „М.- М“ ЕООД и „***** ЕООД били прекратени.

Предвид констатираните задължения за осигурителни вноски и данък и с оглед увереността, че всички дължими суми били предадени на св. П., за да ги внесе в ТД на НАП - Бургас, св. И. сезирал Прокуратурата като било образувано и ДП, по което са изготвени счетоводни експертизи.

В заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза (л. 76 от ТОМ 9) е посочено, че относно ЕТ „М.- К. И.”, за периода от 01.01.2011г. до 30.09.2018г. била декларирана обща сума на задължения за осигурителни вноски и данъци в размер на 33741,00 лева. Общо постъпилите суми в ТД на НАП- Бургас за периода от били в размер на 17474, 29 лева. Разликата между декларираните и постъпилите суми била в размер на 16266,71 лева, която сума представлявала неплатените задължения /главници/ към 30.09.2018г., т.е в срока на действие на договора за счетоводно обслужване.

Относно „М.- М“ ЕООД за периода от 01.01.2014г. до 30.09.2018г. била декларирана обща сума на задълженията за осигурителни вноски и данъци в размер на 31038,53 лева. За периода от 01.01.2014г. до 30.09.2018г. в ТД на НАП- Бургас постъпили суми в общ размер на 8501,03 лева. Разликата между декларираните и постъпили суми била 22537,50 лева, която сума представлява неплатените задължения /главница/ към 30.09.2018г., т.е. в срока на действие на договора за счетоводно обслужване.

Установено е от експертизите, че постъпилите суми към сметка на ТД на НАП- Бургас били внесени в брой по сметка на „*****“ ЕООД и от разплащателната сметка на фирма „*****“ ЕООД били направени разплащания към НАП.

Т.е. в хода на разследването било установено, че в периода от 2014г.- 2018г. от разплащателната сметка на счетоводна фирма „*****“ ЕООД към ТД на НАП- Бургас били извършени преводни нареждания с данъчно задължени лица ЕТ „М.- К. И.“, К. И. И. и „М.М“ ЕООД.

Горната фактическа обстановка се извежда от следния доказателствен материал: разпити на свидетелите К. И., В. П- С. Д., С. И.а, Х.Д., Н.А., С.Й. Ж. И.а, П.П., Т.Р., В. П., Г.Р.С. Ш.а, очна ставка, съдебно- счетоводни експертизи, представените писмени доказателства.

В постановлението за прекратяване на ДП прокурорът не е посочил конкретното основание, на което счита, че следва да се прекрати наказателното производство и какво точно приема – че липсва деяние или че то не съставлява престъпление или друго, а изложените в мотивната част на постановлението съображения според съдебния състав сочат за прекратяване заради недоказаност. Само по себе си това е достатъчно основание за отмяна на постановлението за прекратяване поради липса на обоснованост и незаконосъобразност, но въпреки това съдебният състав счита, че следва да изложи съображенията си по същество и защо приема, че не е основателно прекратяването на наказателното производство на този етап от разследването.

На първо място по доказателствата - този състав не намира за правилно становището на БРП и на адв. К., че следва да се вземе предвид изготвената по делото техническа експертиза на звукозапис. Този състав е на мнение, че не може да изгради фактическа обстановка и изводите си въз основа на аудиозапис, представен от св. И., тъй като се касае за нарочно създаден запис, който е с неизяснен произход, дата и място на изготвяне. Отделно, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от КРБ „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”.

За нуждите на наказателния процес тези случаи са изрично уредени в НПК, където е предвидена възможността за използване на „Специални разузнавателни средства”, както и в Закона за специалните разузнавателни средства. В случая представеният по делото запис не 3 е доказателствено средство, което да е събрано по реда, предвиден в НПК, поради което и този състав счита, че не може да изгради своите изводи на него. Не се касае за случайно създаден запис, или за доказателствено средство върху което са останали следи от престъпление, а за нарочно създаден запис, без да е ясен неговия автор и без да е ясно действително между кои лица е провеждан и дали действително лицата, които са представят в него са тези, които се сочи. /арг. и от Решение № 83 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 3135/2011 г., II н. о./.

Отделно от изложеното трайно в практиката на съдилищата, както и на ЕСПЧ се приема, че когато самопризнание е изтръгнато в нарушение на принципите на наказателния процес за събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, както и при нарушаване на правото на обвиняемия да му бъдат разяснени правата и конкретно правото да даде или да откаже да дава обяснения, производството би било съществено нарушено и „несправедливо”.

Чрез изготвената техническа експертиза по мнение на този състав се цели заобикаляне на закона и събиране на доказателства не по установения в НПК процесуален ред чл. 172 и сл. НПК, поради което и не поставя техническата експертиза в изводите си.

На следващо място този съдебен състав се присъединява към становището на БРП, че първоначално изготвената експертиза л. 54, том 1 ДП не дава отговор на поставените въпроси, не изяснява обстоятелства от значение по делото и не се установява по какъв начин вещото лице дава отговор на въпросите, които са му поставени, поради което и не я кредитира.

Съдебният състав обаче счита, че следва да вземе предвид експертизите в том 8 ДП и допълнителните такива в том 9 от ДП, последните от които изясняват обстоятелствата на база допълнителна проверка и изискана от НАП информация и чрез тях се установяват обстоятелства релевантни за предмета на настоящото.