Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 444 от 20.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 302/2024
Вид
Определение № 444
Подписан
20.06.2024
В сила
20.06.2024
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Ловеч, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500302 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№2474/23.04.24 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 1016/10.04.2024 г., по ч.гр.д.

№283/2024 г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ф. О. С..

Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност на горепосоченото разпореждане, като се поддържа, че неправилно от ТРС е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението. Счита, че с уточнителната молба са посочили размерът на предоставения кредит , като в чл.7 от ДПК е представена разбивка по компоненти как е формирана тази сума 2700 лв. предоставен кредит, 473,04 лв. предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка „Ваnk пакет 3 кредит +сметка“ и 239,77 лв. „Ва nk пакет 3 сметка“ съобразно заявеното от длъжника желание и направено от него изрично волеизявление при подписване на договора. Изтъква, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника. Твърди, че тя е пожелала да се присъедини към застрахователни програми и средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което тя е дала изрично си нареждане и съгласие с 1 подписването на договора за кредит, като коментира съответните точки, касаещи тези клаузи от договора. Уточнява, че независимо дали желанието на кредитополучателя е да получи парична сума, да се заплати равностойността на стока или да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова воля и формират стойността на отпуснатия кредит-главница, който кредит се възстановява от него съгласно погасителен план, като се конкретизира и рисковете, които покрива застраховката.

Изтъква, че договорната лихва се формира съгласно чл.9 от договора, като в случая лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,05 % и договорната лихва се изчислява по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредит на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.

Твърди, че с молба по делото надлежно са индивидуализирали вземанията съгласно указанията на съда.

Счита, че представеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички изискуеми реквизити.

Изтъква, че заповедното производство е специално, като целта му не е да установи вземането и в този смисъл материалните предпоставки не са предмет на разглеждане в това производство, а в исков процес, при наличие на подадено възражение от длъжника.

Моли съда за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Ф. О.

С. за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 17.04.24 г, а частната жалба е подадена на 23.04.24 г , следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Производството пред РС-Тетевен е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№1817/25.03.24 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ф. О. С. с ЕГН ********** и адрес с.Г****, п.к.5731 ул.“Х** Б***“ №21 за сумата от 3221,57 лв. главница, възнаградителна лихва 2 от 561,35 лв. за периода от 5.10.2023 г. до 20.02.2024 г., обезщетение за забава 90,40 лв. за периода от 5.10.2023 г. до 14.03.2024 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №**********/27.06.2023 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 14.03.2024 г. Изрично е посочено, че обезщетението за забава е съобразено с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. като договорът не е сключен при ОУ, в договора е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, и всяка от страните му е разписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 77,47 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, обр.разписка за изпратено уведомление за предсрочна изискуемост и уведомление за предсрочна изискуемост, документ за внесена ДТ и списък с разноските.

Постановено разпореждане №837/25.03.24 г.,с което е указано на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираните нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, да посочи начина за определяне на договорна лихва и лихва за забава и начина на тяхното изчисляване, като това да намери отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката, както и да изложи в т.12 има ли извършени плащания от длъжника за погасяване на задължението, като тези факти да намерят отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката.Това разпореждане е връчено на заявителя на 3.04.24 г.

В указания срок от заявителя е постъпила молба с вх.№2166/09.04.24 г. , в която оспорва необходимостта от представяне на уточнения, тъй като счита, че извлечението от счетоводните книги на банката съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ, като цитира и практика на ВКС в този смисъл. Уточнява, че процесният договор за потребителски кредит е за сума в размер на 3412,81 лв, съгласно чл.7 от договора, сумата включва следните компоненти: 2700 лв. главница, 3 предоставени в кредит за ползване на кредитополучателя, 712,81 лв. преведени за заплащане на застрахователни премии към застраховател.

Посочва, че в случая лихвеният процент, с който се олихвява кредита като ГЛП е в размер на 41,05 %, а обезщетението за забава се изчислява съгласно чл.9.4 и чл.15.1 от договора, при просрочие длъжникът дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Уточнява, че по договора е извършено плащане на дата 15.08.23 г.-422,93 лв.

С разпореждане № 1016/10.04.2024 г., по ч.гр.д. №283/2024г. ТРС е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в заявлението.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява и след подаване на уточнителната молба, тъй като заявителят е посочил общ размер на застрахователните премии, без да уточни колко са те и поотделно на каква сума възлизат. Отново е посочил размера на главницата, договорната лихва и обезщетението за забава общо без да ги конкретизира съобразно дадените указания от заповедния съд. Посочена е общо платената от потребителя сума-422,93 лв, както и какви погашения са направени.

Действително в ДПК е посочено, че размерът на една погасителна вноска възлиза на 210,76 лв, но след уточнението не става ясно какви задължения, включени в размера на главницата се погасяват, като съответно това не намира отражение в заявлението и документа по чл. 417 от ГПК. Едва в уточняващата молба се посочва, че в главницата са включени и други главни вземания – финансиране на избрани от кредитополучателя застраховки, които обаче не са посочени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в 4 извлечението от счетоводните книги. От уточнението отново не става ясно върху кой размер на главницата е начислено обезщетението за забава – върху главното вземане по договора за кредит 2700 лв. или и върху добавените към него главни вземания за застраховки, като единствено е посочено, че договорната лихва е начислена върху сумата от 3412,81 лв. главница, т.е. върху главницата и включените в нея вземания за застраховки. Продължава по този начин да съществува съществено разминаване между посочените в заявлението, извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми.

Дори и след оставяне на заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба претендира отново главница с включените в нея други компоненти, за размерът и основанието на които се установява едва с частната жалба.

Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основание.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

По тези съображения атакуваното разпореждане №1016/10.04.2024 г., по ч.гр.д. №283/2024г. по описа на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №1016/10.04.2024 г., по ч.гр.д. №283/2024 г. на Районен съд Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5