Определение № 376 от 09.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Ловеч, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500270 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 487/22.01.2025 г. на РС Тетевен, депозирана от Н. С. С., чрез адв.С. С. Ч. от АК – Смолян, срещу определение № 13/09.01.2025 г. по гр.д. № 1218/2024 г. на РС-Тетевен, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса в размер на 400.00 лв. по предявена искова молба срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД.

Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че от представената декларация за материално и гражданско съС.ие е видно, че ищцата не притежава парични влогове и МПС, а източникът на издръжка е заплата в размер на 1300.00 лв., която считано от тази година е намалена с 400.00 лв. Тя притежава единствено имот в СИО със съпруга си, с който се грижат за двете им непълнолетни деца. Изтъква, че институтът на освобождаване от държавна такса и разноски е уреден, за да осигури достъп до правосъдие на лица, които нямат финансова възможност да ги заплатят.

Подчертава, че по данни на ИССИ, необходима сума за издръжка на тричленно семейство с двама работещи и дете до 4 години е 2 616.00 лв. Посочва, че освен ДТ, ищцата следва да заплати и депозити за експертизи и други разходи, които са в значителен размер. Оспорва извода на районния съд, че ищцата има възможност да заплати следващата се ДТ, като не се е произнесъл и в цялост по направеното искане, което води до неправилност на обжалваното определение.

Моли съда да отмени Определение от 09.01.2025г. по гр.д. № 1218/2024 1 г. на районен съд – Тетевен и вместо него постанови друго, с което освободи изцяло ищеца от заплащане на ДТ и разноски по делото. При условията на евентуалност моли съда да освободи ищцата от заплащане на по-голяма част от дължимите държавни такси и разноски.

С определение № 287/26.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 163 по описа за 2025 г., ЛОС е прекратил производството по делото и върнал същото на първоинстанционния съд за поправка на допуснатата в определение № 13/09.01.2025 г. по гр.д. № 1218/2024 г. очевидна фактическа грешка, касаеща искането на ищцата за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от следващите се разноски в производството по делото.

С определение № 310/02.04.2025 г. по гр.д. № 1218/2024 г. РС – Тетевен е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 13/09.01.2025 г., който да се чете както следва: Оставя без уважение молбата от Н. С. С., ЕГН ********** за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 400.00 лв. по предявена искова молба срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, както и от дължимите разноски по водене на съдебното производство.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с направените в частната жалба възражения и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване на съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.

Съгласно трайната практика на ВКС, която се споделя и от настоящият състав, условие за освобождаване от държавна такса и/или разноски е липсата на достатъчно средства на лицето да заплати същите. Обстоятелствата, които следва да се преценят при формирането на извод за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК са доходите на лицето и неговото семейство, имущественото съС.ие, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното съС.ие, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, както и всички евентуални източници на доходи, които биха дали възможност на страната да заплати дължимата държавна такса и разноски по делото, за да осъществи правото си на защита по конкретния спор. При преценка размера на необходимите разноски, следва да се има предвид не само размера на дължимите по предявения иск, в случай че претенция по чл. 83, ал. 2 ГПК е заявена от ищеца, а и размера на 2 предполагаемите разходи за събиране на доказателства, депозити за вещи лица, разходи за заплащане възнаграждение на особен представител, обжалване на съдебния акт и др. Изводът за необходимостта от освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото следва бъде направен при цялостно изясняване на имущественото съС.ие на лицето и съпоставянето му с предполагаемите разноски по делото, т.е. липсата на достатъчно средства следва да се преценява не само спрямо наличието на парични активи, а спрямо цялото имущество на лицето. Тежестта за установяване на посочените в закона обстоятелства е върху молителя, чрез представените от него доказателства, вкл. и декларацията за семейно и имуществено съС.ие, в която същият декларира изискуемите се за преценката на съда данни.

За да остави без уважение молбата на ищцата с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, районният съд е приел, че ищцата има доходи от трудова дейност, съпругът й притежава лек автомобил, а семейството притежава закупен през 2024 г. недвижими имот. За здравословното й съС.ие е отбелязано, че е в трудоспособна възраст и няма причини, които да я ограничават да си осигурява по-висок доход, поради което дължимата ДТ и разноски не са непосилни за нея, като е отчетено и причиненото увреждане в резултат на ПТП.

Въззивният състав не споделя изцяло тези изводи на районния съд. В представената декларация за материално и гражданско съС.ие във връзка с искане по чл.83, ал.2 ГПК Н. С. С. е декларирала, че получава месечен доход в размер на 1300.00 лв. от заплата като касиер в бензиностанция, съпругът й получава заплата в размер на 1100.00 лв., а двамата ½ ид.ч. от къща в ****.

Ищцата е декларирала, че той и/или съпругата му не притежават влогове, дялове и акции от търговски дружества, не получават дивиденти от акционерни дружества, нямат доходи от наеми, хонорари и свободни професии, като издържат две непълнолетни деца на 13 и 10 години.

При извършена служебно проверка от районният съд е установено, че на името на ищцата няма данни за регистрирани МПС, но съпругът й В.Я.Д. е закупил на 25.09.2024 г. лек автомобил марка „Фолксваген голф“. Видно от представената справка от АВ, на 27.06.2024 г. В.Я.Д. и Я.Д.Я. са закупили недвижими имот с площ от 2641 кв.м. в ****, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с площ от 30.00 кв.м. и паянтова жилищна сграда със ЗП от 20.00 кв.м.

В случая с исковата молба от ищцата е направено особено искане за освобождаване от заплащането на дължимата ДТ за предявения иск, както и 3 разноски в производството по делото. Размерът на ДТ, от която молителката желае да бъде освободена е 400.00 лв., но следва да се отбележи, че закупуването на ½ ид.ч. от имот в **** и лек автомобил от нейния съпруг през 2024 г. не е индиция за затруднено материално положение на семейството.

Ищцата и нейният съпруг получават трудово възнаграждение над размера на минималната за страната работна заплата, няма данни да имат здравословни проблеми, които да налагат необходимост от допълнителни средства за лечение.

С оглед всички декларирани от ищцата обстоятелства следва да се приеме, че средствата, с които тя и семейството й разполагат при стандарта на живот в страната понастоящем, не биха я затруднили да заплати размера на следващата се ДТ от 400.00 лв., но не и евентуалните разноски по делото за назначаване на експертизи, като по този начин ще се гарантира достъпа до правосъдие за защита на субективните й права.

При тези данни въззивният състав счита, че към момента на отправяне на искането и при съпоставка на имущественото съС.ие на молителката с дължимите разноски, същата следва да бъде освободен само от заплащането на разноските в съдебното производство, като следва да заплати дължимата ДТ в размер на 400.00 лв.

От изложеното следва, че обжалваното определение на ТРС следва да бъде отменено само в частта, с която е оставено без уважение искането на Н.

С. С. за освобождаване на основание чл.83, ал.2 от ГПК от разноски в съдебното производството. В останалата част същото като правилно следва да бъде потвърдено.

Поради изложените съображения, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 310 от 02.04.2025 г. по гр. д. № 1218/2024 г. на Районен съд-Тетевен в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищцата Н. С. С., ЕГН ********** за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на разноски в съдебното производство и вместо него 4 постановява:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК Н. С. С., ЕГН ********** от внасяне на дължимите разноски в производството по гр.д. № 1218/2024 г. по описа на Районен съд - Тетевен.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 310 от 02.04.2025 г. по гр. д. № 1218/2024 г. на Районен съд-Тетевен в останалата обжалвана част, с която е оставено без уважение искането на Н. С. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 400.00 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5