Решение № 625 от 10.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 337/2025
- Вид
- Решение № 625
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.309а · Търговски закон
- чл.318 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 625 гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20251001000337 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 21 от 18.02.2025 г. по т.д. № 81/ 2024 г. на Софийския окръжен съд, І първоинстанционен търговски състав ,,Окол пропърти“ ЕООД - гр. Самоков, Софийска област е осъдено да заплати на ,,Алиаксис България“ ЕООД - гр. София, както следва : на основание чл.183 от ЗЗД, вр. с чл.318 от ТЗ сумата 141 896.11 лева, представляваща стойността на дължима и неизплатена продажна цена на доставени стоки по фактури № 67020/ 2.06.2023 г. , № 67463/ 23.06.2023 г. , № 68032/ 21.07.2023 г., № 68326/ 4.08.2023 г., № 68327/ 4.08.2023г. и № 68478/ 11.08.2023 г., издадени на основание договор за периодично изпълнение от 24.01.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 165 011.03 лева искът е отхвърлен като неоснователен ; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.309а от ТЗ сумата 11 988.31 лева, представляваща законната лихва за забава на плащанията по същите фактури, като за разликата до пълния предявен размер от 13 594.02 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ,,Окол пропърти“ ЕООД - гр. Самоков, Софийска област, в която се твърди, че е неправилно. Претендираните суми били платени на 17.02.2025 г. в инициирано от ищеца обезпечително производство, с което исковата претенция била удовлетворена изцяло.
1
Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Ответникът по въззивната жалба ,,Алиаксис България“ ЕООД - гр. София я оспорва като неоснователна. Запорирането на банковата сметка на ответника в рамките на обезпечително производство не водело до плащане на дължимата сума.
Молбата е решението да бъде оставено в сила.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
В исковата молба ищецът ,,Алиаксис България“ ЕООД твърдял, че на 24.01.2023 г. в гр.
София сключил с ,,Окол пропърти“ ЕООД договор за периодично изпълнение, с който се задължил да продава и доставя тръби и други части, наричани „продукти“ по възлагане на купувача, който се задължил да заплаща цената на доставените стоки в срок до края на месеца, следващ този, през който е издадена фактурата.
Въпреки многократните обещания купувачът не платил в деня на падежа дължимите суми за доставени стоки по седем фактури, издадени в периода от 2.06.2023 г. до 2.08.2023 г., подробно изброени в молбата.
При така изложените твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, както следва : по фактура № 67020/2.06.2023 г. сумата 82 146.41 лева, от които 75 428.22 лева главница и 6 718.19 лева лихва за периода от 31.07.2023 г. до 26.03.2024 г.; по фактура № 67463/ 23.06.2023 г. сумата 30 938.04 лева, от които 28 407.84 лева главница и 2 530.20 лева лихва за периода от 31.07.2023 г. до 26.03.2024 г. ; по фактура № 67890/ 14.07.2023 г. сумата 21 156.74 лева, от които 19 630.12 лева главница и 1 526.62 лева лихва за периода от 31.08.2023 г. до 26.03.2024 г. ; по фактура № 68032/ 21.07.2023г. сумата 4 170.53 лева, от които 3 869.59 лева главница и 300.94 лева лихва за периода от 31.08.2023 г. до 26.03.2024 г. ; по фактура № 68326/ 1.08.2023г. сумата 14 855.82 лева, от които 13 925.12 лева главница и 930.70 лева лихва за периода от 30.09.2023 г. до 26.03.2024 г. ; по фактура № 68327/ 2.08.2023 г. сумата 23 706.20 лева, от които 22 221.12 лева главница и 1 485.18 лева лихва за периода от 30.09.2023 г. до 26.03.2024 г. и по фактура № 68478/ 11.08.2023 г. сумата 1 631.21 лева, от които 1529.02 лева главница и 102.19 лева лихва за периода от 30.09.2023 г. до 26.03.2024г. Всички суми се претендирали ведно със законна лихва от датата на завеждането на иска до окончателното им плащане.
В писмения отговор ответникът ,,Окол пропърти“ ЕООД оспорил исковете като неоснователни. Изтъкнал, че липсвали доказателства за
-3- давани многократни обещания за плащане, а възможността за уреждане на спора чрез споразумение не е била изчерпана. Заявил, че на 28.12.2023 г. извършил плащане по фактура 2
№ 67890/ 14.07.2023 г. на сумата 40 325.83 лева, с включен ДДС, с което вземането било изцяло погасено.
Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции.
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
В договор за периодично изпълнение, сключен на 24.01.2023 г. в гр. София, ,,Алиаксис България“ ЕООД, в качеството на продавач, се задължил по възлагане на купувача ,,Окол пропърти“ ЕООД да продава и доставя тръби и други части, наричани „продукти“, срещу задължението на купувача да заплаща цената на доставените стоки в срок до края на месеца, следващ този, през който е издадена фактурата.
В подкрепа на твърденията си за доставени и приети от ответника стоки ищецът представил следните писмени доказателства : приемо-предавателни протоколи № 74202/ 29.05.2023 г. и № 74241/ 30.05.2023 г., за които е издадена фактура № 67020/ 2.06.2023 г. за сумата 109 705.73 лева, с падеж 31.07.2023 г. ; предавателни протоколи №74748/ 21.06.2023 г. и № 74782/ 22.06.2023 г., за които е издадена фактура № 67463/ 23.06.2023г. за сумата 28 407.84 лева с падеж 31.07.2023 г.; приемо-предавателен протокол № 75241/ 14.07.2023 г., за който е издадена фактура № 67890/ 14.07.2023 г. за сумата 40 325.83 лева с падеж 31.08.2023 г. ; приемо-предавателен протокол № 75381/ 21.07.2023 г., за който е издадена фактура № 68032/ 21.07.2023 г. за сумата 3 869.59 лева с падеж 31.08.2023г. ; приемо-предавателен протокол № 75625/ 1.08.2023 г., за който е издадена фактура № 68326/ 4.08.2023 г. за сумата 13 925.12 лева с падеж 30.09.2023 г.; приемо-предавателен протокол №75687/ 3.08.2023г., за който е издадена фактура № 68327/ 4.08.2023 г. за сумата 22 221.12 лева с падеж 30.09.2023 г. ; приемо-предавателен протокол № 75859/ 11.08.2023г., за който е издадена Фактура № 68478/ 11.08.2023 г. за сумата 1 529.02 лева с падеж 30.09.2023 г.
В съдебното заседание на 13.12.2024 г. е прието заключение на комбинирана счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. С., от което се установява следното.
Страните по делото са водили редовно счетоводството си по отношение на процесните 7 броя фактури. Те са били осчетоводени при ищеца по счетоводна сметка 411 - Клиенти по партида на „Окол Пропърти“ ЕООД, а при ответника по счетоводна сметка 401/1 - Доставчици по партида на ,,Алиаксис България“ ЕООД и са били включени в дневниците за покупки и продажби и отразени в подадените справки-декларации по ЗДДС на двете дружества.
Ответникът е ползвал данъчен кредит в общ размер 36 664.04 лева, както следва : по фактура № 67020/ 2.06.2023 г. в размер на 18 284.29 лева ; по фактура № 67643/ 23.06.2023 г. в размер на 4 734.64 лева ; по фактура № 67890/ 14.07.2023 г. в размер на 6 720.97 лева ; по фактура № 68032/ 21.07.2023 г. в размер на 644.93 лева ; по фактура № 68326/ 4.08.2023 г. в размер на 2 320.85 лева ; по фактура № 68327/ 4.08.2023 г. в размер на 3 703.52 лева ; по 3 фактура № 68478/ 11.08.2023 г. в размер на 254.84 лева.
Неплатения остатък от дължимите суми по главницата, според счетоводните данни на ищеца е в общ размер 165 011.03 лева, формиран както следва : по фактура № 67020/ 2.06.2023 г. - 75 428.22 лева ; по фактура № 67643/ 23.06.2023 г. - 28 407.84 лева ; по фактура № 67890/ 14.07.2023 г. - 19 630.12 лева ; по фактура № 68032/ 21.07.2023 г. - 3 869.59 лева ; по фактура № 68326/ 4.08.2023 г. - 13 925.12 лева ; по фактура № 68327/ 4.08.2023 г. 22 221.12 лева ; по фактура № 68478/ 11.08.2023 г. - 1 529.02 лева.
Неплатения остатък от дължимите суми по главницата, според счетоводните данни на ответника, е в общ размер 141 896.11 лева, формиран както следва : по фактура № 67020/ 2.06.2023 г. - 71 943.42 лева ; по фактура № 67643/ 23.06.2023 г. - 28 407.84 лева ; по фактура № 68032/ 21.07.2023 г. - 3 869.59 лева ; по фактура № 68326/ 4.08.2023 г. - 13 925.12 лева ; по фактура № 68327/ 4.08.2023 г. - 22 221.12 лева ; по фактура № 68478/ 11.08.2023 г. - 1 529.02 лева.
Общият размер на лихвата за забава върху неплатените остатъци от главниците по фактурите при съобразяване датите на постъпване на частичните плащания по тях, според счетоводните данни на ищеца, е 16 657.33 лева, както следва : по фактура № 67020/ 2.06.2023 г. - 8 985.22 лева, за периода от 1.08.2023 г. до 24.03.2024 г. ; по фактура № 67643/ 23.06.2023 г. - 2 498.09 лева, за периода от 1.08.2023 г. до 24.03.2024 г. ; по фактура № 67890/ 14.07.2023 г. - 2 401.98 лева, за периода от 1.08.2023 г. до 24.03.2024 г. ; по фактура № 68032/ 21.07.2023 г. - 296.56 лева, за периода от 1.08.2023 г. до 24.03.2024 г. ; по фактура № 68326/ 4.08.2023 г.- 914.96 лева, за периода от 1.08.2023 г. до 24.03.2024 г. ; по фактура № 68327/ 4.08.2023 г. - 1 460.05 лева, за периода от 1.08.2023 г. до 24.03.2024г.; по фактура № 68478/ 11.08.2023 г. - 100.46 лева, за периода от 1.08.2023 г. до 24.03.2024 г.
Според счетоводните данни на ответника общият размер на лихвата за забава върху неплатените остатъци от главниците, с оглед закриването на задълженията по фактура № 67890/ 14.07.2023 г., е 15 944.16 лева.
-5-
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за 4 необходимо да посочи и следното.
Страните по делото не спорят относно това, че са били обвързани в правоотношение, произтичащо от валидно сключен договор за търговска продажба, чиято правна уредба е в разпоредбите на чл.318 от ТЗ, вр. с чл. 183 от ЗЗД. В жалбата няма оплаквания срещу решаващия извод на първоинстанционния съд, че ответникът не е изпълнил поетото по силата на чл. 4 от договора от 24.01.2023 г. задължение да плати цената на доставените от ищеца стоки в уговорения срок, поради което дължи плащане на сумите по главницата по издадените от ищеца фактури, заедно с лихва за забавата. Не са оспорени и сумите, които съдът е присъдил на ищеца в съответствие със заключението на счетоводната експертиза.
Единственото възражение в жалбата е, че цялото задължение - за главници и изтекли мораторни лихви, е било погасено на 17.02.2025 г. посредством плащане на сумата 187 693.52 лева по сметката на „частен съдебен изпълнител с рег. № *** в Камарата на ЧСИ“, извършено в рамките на инициирано от ищеца обезпечително производство на основание „издадена обезпечителна заповед по гр.д. № 2361/ 2024 г. на Софийския градски съд“. В подкрепа на това твърдение жалбоподателят не е представил никакви доказателства, поради което съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК то следва да бъде преценявано като недоказано.
В съответствие с изложените съждения следва извода, че исковите претенции с правно основание чл.318 от ТЗ, вр. с чл. 183 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, са основателни и доказани до размера, в който са уважени от първоинстанционния съд, затова и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските за настоящата инстанция, които съгласно списъка по чл. 80 от ГПК са в размер на 2 000 лева - възнаграждение за осъществено процесуално представителство, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 9.06.2025 г.