Решение № 4122 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4122 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100503341 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 18.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 21345/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 68 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от "ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ срещу ЗАД „Д.Б.Ж. И З.” АД- гр. София /ЕИК *******/ осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество- „в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил "Пежо 307" с рег.№ *******“, да заплати на ищцовото дружество сумата 1 474.61 лв., представляваща сбор от платеното от ищеца застрахователно обезщетение /1 459.61 лв./ по риск "Каско +" по щета № 44012132126976/ 2021 г. за имуществените вреди на автомобил "Нисан" с рег.№ *******, причинени при реализираното на 03.09.2021 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие, и от т.нар. ликвидационни разноски /15 лв./. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът "ДЗИ- общо застраховане" ЕАД е осъден да заплати на ответника ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД сумата 150 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от "ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД- гр.

София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на претендираното регресно обезщетение, ведно със законната лихва и разноските по 1 делото.

Въззиваемата страна ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира за разноски.

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС, 68 състав решение е частично неправилно и следва да бъде отменено.

В случая регресното право на ищеца- като застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

В първоинстанционното производство не е било спорно между страните, че ответникът е застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за процесното ПТП водач /писмен отговор на исковата молба от 26.05.2022 г./.

Обстоятелството, че управляваният от Е.Б. автомобил „Тойота Ленд Крузер“ е бил застрахован при ответника ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД към датата на настъпване на ПТП е отразено в съставения на 3.09.2021 г. по реда на чл.123, ал.1, т.3, б."б" ЗДвП двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от участниците в ПТП, като 2 наличието на застрахователна полица за застраховка „ГО”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, валидна от 3.08.2021 г. до 3.08.2018 г. /прекратена на 20.11.2021 г./, се установява и въз основа на справка от Информационния център към ГФ. Според изричната разпоредба на чл.574, ал.12 КЗ, данните от Информационния център- до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство. Тъй като не е спорно между страните, че делинквентът е бил застрахован по риска „ГО“ при ответника, като няма твърдения, нито данни посочената застраховка „Гражданска отговорност” да е била прекратена преди датата на ПТП /има данни за прекратяването й след това/, налага се приемането на извод, че към датата на ПТП- 3.09.2021 г., ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД е отговаряло за причинените от делинквента при управление на л.а. „Тойота Ленд Крузер“с рег.№ ******* вреди.

Предвид изложеното, при липсата на спор между страните относно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и делинквента, ищецът не дължи доказването на този елемент от фактическия състав на регресното си право при условията на пълно доказване.

Осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, е също установено по делото, което обосновава извод за доказаност на иска по основание.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, представляващ част от образувана при ищеца- въз основа на подадено на 11.09.2021 г. от С.Д. уведомление за щета, преписка по щета; цитираното уведомление за щета по МПС от 11.09.2021 г.; и експертно заключение на авто- техническа експертиза, преценени съвкупно, се установяват механизма на ПТП и причиняването на вреди вследствие виновното и противоправно поведение на застраховано при ответника лице, респ. наличието на причинноследствена връзка между такова поведение и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди.

Неоснователно е направеното от застрахователя- ответник в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК възражение за обосноваване освобождаването му от регресна отговорност. Твърдението, че водачът на застрахования при него автомобил “Тойота“ няма вина за настъпилото ПТП не се подкрепя от събраните доказателства.

Според посоченото в двустранния констативен протокол за ПТП и отразеното в схемата на същия водачът на лек автомобил „Тойота Ленд Крузер“ е предприел маневра за включване в движението по Околовръстен път, като започнал придвижване на заден ход на територията на бензиностанция „Еко- Малинова долина“, вследствие 3 на което реазилирал ПТП с намиращия се зад него лек автомобил „Нисан Х- Трейл“.

Тъй като поведението на водача на л.а.„Тойота“ е било в разрез с изискванията на чл.20 ЗДвП /„да контролира непрекъснато МПС, което управлява, като съобрази скоростта на движението с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението“/ и е било неправомерно, налице са предпоставки за ангажиране на деликтната му отговорност за причинени при процесното ПТП на л.а. „Нисан“ вреди.

Следователно, тъй като е възникнала отговорността на причинителя на основание деликт, е възникнала и отговорността на застрахователя на основание застрахователно правоотношение по застраховка срещу гражданска отговорност, т.е. предявеният от „ДЗИ- общо застраховане“ АД регресен иск по чл.411 КЗ е доказан по основание.

Съгласно разпоредбите на чл.386 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс- ал.1, и при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойностал.2. Според нормата на чл.499, ал.2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда, като регламентираната в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на КФН /наредбата по чл.504 КЗ/ методика в случая е неприложима.

Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл.499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл.273, ал.2 КЗ /отм./разпоредба със същото нормативно съдържание, съдебна практика на ВКС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 4

08.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010 г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./.

Действителната стойност на вредата по смисъла на цитираните законови разпоредби е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.

В случая при съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства- писмени доказателства и заключение на изслушана в първо-инстанционното производство автотехническа експертиза, възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, се установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени /с ДДС/ възлиза на 1 316.24 лв., както и че ищецът е направил ликвидационни разноски за определяне на застрахователното обезщетение в размер на 15 лв. Според доказателствата към датата на ПТП- 13.04.2018 г., процесният автомобил е бил на 5 години и 3 месеца /произведен 2016 г./.

В случая от ищеца е представена по делото фактура за извършени в сервиз ремонтни дейности по увредения при процесното ПТП автомобил „Нисан Х- Трайл“, според която стойността на ремонта, включая вложени материали и труд, възлиза на 1 459.61 лв. /с включен ДДС/. Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по процесната щета застрахователят- ищец е заплатил за увредения при ПТП на 3.09.2021 г. автомобил „Нисан“ /чрез сервиза, на който е възложен ремонтът му/ застрахователно обезщетение от 1 459.61 лв.

Според заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, средната пазарна стойност за възстановяване на щетите, нанесени на автомобил „Нисан“ с peг.№ ******* при ПТП на 3.09.2021 г., които са в причинно- следствена връзка с произшествието, възлизат на общо 1 316.24 лв. /с включен ДДС/.

При това положение действителната стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/ към датата на настъпване на застрахователното събитие, до която застрахователят- ответник дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 1 316.24 лв. Изплатеното от застрахователя- ищец застрахователно обезщетение до размер на сумата 1 316.24 лв. покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация подлежат на възстановяване в този претендиран по делото размер.

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8cf21fba-44c1-402c-971b-578bf1b2daf7