Решение № 207 от 12.10.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Габрово, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Косева

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20264200500241 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. 3326/06.04.2026 г. от С. Н. Р., чрез адв. Г. М., против Решение № 107/26.03.2026 г. по гр. д. № 633/2025 г. по описа РС – Габрово, в частта в която е уважен иска за признаване на установено в отношенията между страните, че С. Н. Р. дължи на И. В. Б. сумата от 1 478, 17 евро, представляваща незаплатено възнаграждение за извършени строителноремонтни дейности, за което е била издадена заповед № 64/29.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 147/2025 г. по описа на РС – Габрово.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение. Навеждат се доводи, че съдът е приел, че е сключен договор за изработка без по делото да са доказани конкретните уговорки по съществените елементи на договора – предмет, обем, цена и срок. Излага, че съдът е игнорирал липсата на документи по Наредба № 3/2003 г. Навежда доводи, че жалбоподателката не е приемала извършената работа, а е възразявала срещу качеството и частичното използване на помещението в този случай не представлява приемане. Съдът не бил отчел и съществени дефекти на изработеното, включително липсата на сифон и наклон в мокрото помещение, което правело помещението негодно за използване по предназначение. Наред с това, съдът неправилно кредитирал съдебнотехническата експертиза и не обсъдил свидетелските показания в тяхната съвкупност. Налице било извънсъдебно признание от страна на ответника по 1 въззивната жалба, че жалбоподателката не му дължала нищо. Твърди, че е налице произнасяне плюс петитум, т.к. претенцията на ищеца в първоинстанционното производство била само за труд, докато съдът присъдил и 405, 66 евро за материали, което не е било поискано от ищеца. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск от И. Б..

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна И. В. Б., чрез пълномощника си адв. И. Х., депозира отговор на въззивната жалба, в който заявява становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение, за което излага съображения. Претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е редовна и допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, както и за допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси досежно неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съобразно правомощията си, въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо, поради което пристъпва към проверка на неговата правилност съобразно наведените възражения от въззивника.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от И. Б. иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл.

266, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията със С. Н. Р., че последната му дължи сумата от 3 800 лева /равностойност 1 942, 91 евро/, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за строителноремонтни работи в апартамент на възложителя, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2025 г.

С Решение № 107 от 26.03.2026 г. по гр. д. № 633/2025 г. по описа на РС – Габрово съдът е уважил така предявения иск за сумата от 1 478, 17 евро, като е отхвърлил претенцията за горницата над уважения размер до пълния претендиран размер от 1 942, 91 евро.

За уважаване на предявения иск е необходимо ищецът, при условията на пълно и главно доказване, да установи следните факти: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет посочените в исковата молба строително-ремонтни работи; 2) точно изпълнение на възложените ремонтни дейности; 3) приемане от страна на възложителя без възражения извършените от ищеца ремонтни дейности; 4) изискуемост и размер на уговореното възнаграждение;

2

В тежест на ответника по предявения иск при доказване на горните предпоставки – да установи по делото положителния факт на погасяване на дълга.

От свидетелските показания на И.В. се установява, че именно той е бил потърсен от С. Р. за извършване на ремонтни работи в жилището, че е установил необходимостта от плочки и подготовка на помещенията и че е препоръчал на ответницата ищеца като лице, което да извърши плочките и свързаните с тях строително-ремонтни работи. Свидетелят е възприел лично, че И. Б. е работил в банята, коридора и мокрото помещение, че е полагал подови и стенни плочки, извършвал е работи по ВиК и е направил гипсокартонения таван в банята. По негови впечатления работата е продължила около два и половина – три месеца. Свидетелят сочи, че е ставало дума за възнаграждение около 4 000 – 4 500 лева, че на ищеца са били дадени 1 000 лева и че ответницата е възразявала предимно за бавния темп на работа, а не е заявявала конкретни възражения за качеството на отделните СМР.

Посочва също, че когато ищецът е напуснал обекта, плочките в банята, мокрото помещение и коридора са били положени и неговата работа е била завършена по отношение на тези дейности.

Показанията на свидетеля А.М. се отнасят до непосредствено възприети от него обстоятелства. Той е посещавал апартамента, за да помогне на ищеца, и лично е изпълнил полагането на плочките на пода в банята по молба и за сметка на ищеца. Свидетелят е възприел, че ищецът е извършил работи по ВиК, измазването, тавана с гипсокартон, стените и облицовките в банята, както и плочките в мокрото помещение и коридорите. При посещенията си свидетелят е виждал ответницата на обекта, без тя да прави конкретни възражения относно качеството на работата. Според него последния път обектът е бил завършен на нивото на първоначално възложеното, а впоследствие ответницата е обсъждала извършването на допълнителни работи, включително в кухнята.

Съдът кредитира показанията на И.В. и А.М. като последователни, взаимно допълващи се и основани на преки възприятия. Обстоятелството, че М. е познат на ищеца и е получил възнаграждение за извършената от него работа по молба на ищеца, не е достатъчно да обезцени показанията му, тъй като същите се подкрепят от показанията на Вачков, от признатите от ответницата факти и от заключението на вещото лице.

От показанията на С.В. не се установяват факти, които да доведат до различен извод. Свидетелят е възприел отделни моменти от полагането на плочки и пред съда е дал субективна оценка за „безобразно изпълнение“, без да разполага със специални знания и без да съобщава за конкретен недостатък на работата. Той сам заявява, че не е следил всяка доставка на материали и не може да посочи размера на плащанията. Отделно от това, твърдяното от него изявление на ищеца пред полицаите, че не му се дължи нищо от С. Р., не е подкрепено от други доказателства.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която правилно е приета от първоинстанционния съд. Експертизата е изготвена след 3 запознаване с материалите по делото, оглед на място, измервания и съпоставка на наличния снимков материал с твърденията на страните и свидетелските показания. Вещото лице е посочило използваната методика и източника на средните пазарни цени, направило е регионални корекции и е превалутирало крайните стойности. В заключението са посочени по вид и количество конкретните СМР и е направено разграничение между стойността на труда и материалите, като стойността на закупените от ответницата плочки не е включена.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД, който е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален. който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.

Съгласието на страните може да бъде установено от поведението им и от съвкупността на всички допустими доказателства. Поради това не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение с конклудентни действия от поръчващия, като например допускане за започване на изпълнението, определяне на срок за завършване на работите, предоставяне на материали, необходима за извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя. За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените в офертата на изпълнителя условия. Договорът е действителен и когато стойността на възложената работа е определена ориентировъчно или е определяема, а при липса на писмена форма съществуването му може да бъде доказано с всички допустими доказателствени средства /Решение № 110 от 17.08.2011 г. по т. д.

№ 597/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 97 от 03.07.2013 г. по т. д. № 533/2012 г. на ВКС, II т. о., Решение № 72 от 28.04.2015 г. по т. д. № 2628/2013 г. на ВКС, II т. о./

Неоснователно е възражението, че не е доказан договора за изработка. В настоящия случай съгласието не се извежда само от факта, че ищецът е бил допуснат в имота. Ответницата е потърсила майстор, приела е препоръката за ищеца, допуснала го е до обекта, предоставила му е достъп за продължителен период, снабдявала е обекта с материали (плочки) и му е заплатила 1 000 лева като част от възнаграждението. В отговора на исковата молба тя не отрича, че между нея и ищеца са съществували отношения по повод ремонта и признава извършването на редица от посочените дейности – варова замазка, полагане 4 на плочки в банята, мокрото помещение и коридорите, както и плащането на 1 000 лева, макар формално и да отрича сключването на договор с него. Спорът е относно точния обем, качеството и размера, а не относно самото наличие на възложена работа.

Предметът на поръчката е достатъчно индивидуализиран чрез помещенията и естествената поредност на ремонтните дейности. Става дума за ремонт на баня, мокро помещение и коридор, включващ подготовка на основите и В и К инсталацията, измазване и замазки, изграждане на куфари и окачен таван, полагане на подови и стенни облицовки, фугиране, като работата включва пренасяне на материали и отпадъци. Тази поредност не е произволна, а следва от характера на самите СМР: първо се подготвят основите и В и К инсталацията, след това се извършват мазилките и замазките, изграждат се конструкциите, полагат се плочките и накрая се извършват фугирането и почистването. Същата последователност е отразена в показанията на двамата свидетели и в заключението на вещото лице. Поради това липсата на отделен писмен списък на всяка операция не означава липса на съгласие за възложената работа.

Доводът за липса на уговорена цена също е неоснователен. Вачков сочи ориентир от 4 000 – 4 500 лева, М. потвърждава плащането на 1 000 лева и наличието на неплатена значителна част от възнаграждението, Съдът е определил дължимото възнаграждение според действително извършените и доказани СМР, чиято стойност е установена с експертизата на 1 989,46 евро, включващи 1 583,81 евро за труд и 405,66 евро за материали, като в тази стойност не са включени закупените от ответницата плочки. От така установената стойност е приспадната равностойността на платените 1 000 лева – 511,29 евро, при което уваженият размер е 1 478,17 евро.