Решение № 2438 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2438 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20231110142518 по описа за 2023 година

На 31. 07. 2023 г. от ищцата Д. А. С., ЕГН ********** с адрес ...... са предявени два обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 433 ГПК, прави се възражение за настъпила петгодишна давност по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Ищцата претендира да не дължи главница в размер на 2891, 75 лв., представляваща съдебни разноски, присъдени на ответника „........., с Изпълнителен лист от

21.05.2018г., въз основа на Решение № 3070/14.04.2016г. по гр. д. № 9337/2014г. по описа на СГС, потвърдено с Решение № 15/03.01.2018г. по гр. д. № 5557/2016г. по описа на САС, за събирането на които суми е образувано ИД ........ по описа на ЧСИ .......... Твърди се, че е настъпила петгодишна давност, която препятства принудителното изпълнение, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се осъжда ищцата да заплати разноските.

Иска се обезпечение на така предявените искове чрез спиране на производството по горепосоченото изпълнително дело до приключване на производството по настоящото.

Кумулативно с горепосочените искове е предявен и иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество за заплащане на сумата от 350 лв., представляваща твърдени от ищцата имуществени вреди от предприетите от ответника действия по образуване на изпълнително дело, въпреки изтеклата погасителна давност, представляващи разходи на ищцата за адвокатска защита по изпълнителното дело, насочено срещу нея – № ........ по описа на ЧСИ .......... Претендира разноски.

С определение № 29052 от 21.08.2023 г. на настоящия състав е допуснато обезпечение на исковете, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по ИД № ........ по описа на ЧСИ ......... след като съдът е установил обезпечителна нужда, тъй като при евентуално положително решение по настоящото дело по отношение на ищцата процесните суми следва да се търсят с обратен изпълнителен иск.

Ответникът в срока за отговор оспорва иска по основание и поддържа тезата, че образуването на изпълнителното дело спира погасителната давност, както и че са извършвани действия, годни да прекъснат давността, като счита, че давностният срок за принудително събиране на сумите не е изтекъл, поради което твърди, че искът е 1 неоснователен. Претендира разноски и прави възражение претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца. за прекомерност на

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 3070/14.04.2016г. по гр. д. № 9337/2014г. по описа на СГС, потвърдено с Решение № 15/03.01.2018г. по гр. д. № 5557/2016г. по описа на САС, ищцата Д. С. и .......... са били осъдени да заплатят на ответника „........... сумата от 2891, 75 лв. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Налице са обстоятелства по отношение, на които страните да не спорят, че по отношение на сумата има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 404 и сл. с дата 21.05.

2018 г., както и че по молба от 25.05.2023 г. на „........... е образувано изпълнително дело за събиране на горепосочените суми.

По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ ........., рег. № 726, район на действие – Окръжен съд – ........., чрез което се потвърждава посоченото от страните досежно датата му на образуване - с молба от 25.05.2023 г., но се установява, че в същата като длъжник е посочено единствено лицето .......... Ищцата по настоящото дело е конституирана като страна по ИД с последваща молба от 18.07.2023 г. от взискателя – ответник по настоящото дело с изрично искане за запор на трудовото възнаграждение на длъжника, в случай че в рамките на два последователни месеца не внесе доброволно месечната вноска в размер на 300 лв. . Вследствие на което на 20.07.2023 г., ищцата получава покана за доброволно изпълнение за сумата в общ размер 3 754 39 лв. - от които 466.91 лв. – задължение по изпълнителното дело, 2 891, 75 лв. – главница, 44.98 лв. – лихви, както и 350.75 лв. такса за ЧСИ. С молба от 31.07.2023 г. Д. С. отправя възражение за прекомерност на претендираните от взискателя разноски и такси и моли да бъдат намалени до нормативно установения минимум, както и възражение за изтекла погасителна давност на задължението и иска заплащане от взискателя на имуществени вреди в размер на 350 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание: чл. 439, ал.1, т.7, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл.

433 ГПК, кумулативно съединени с иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД.

Предявеният иск по чл. 439 ГПК се основава на твърдението на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност. В рамките на изпълнителния процес искът по чл. 439, ал.

1 ГПК е предоставена на страните възможност за оспорване на предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание, изпълнително дело, като изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. В случая ищецът основава исковата претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, в случай на което - в тежест на ищеца е да докаже: изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и че изпълнителното производство е редовно. С оглед направеното възражение, в тежест на ответникът е да докаже и действия, които са годни да 2 прекъснат или спрат същия.

По отношение на предявения осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД – в тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение у служител от ответното дружество, причинената вреда, и причинно-следствена връзка между тях, доказване на вината и нейния размер, като тя - вината, се предполага до доказване на противното.

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляря на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящият случай, давността е пет години. В исковата молба ищцата претендира да не дължи главница в размер на 2891, 75 лв., тъй като твърди, че било погасено по давност.

По смисъла на чл. 114 от ЗЗД давността за изпълнение започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая съгласно приложените по делото доказателства съдът установи, че това е датата на влизане в сила на Решение № 3070/14.04.2016г. по гр. д. № 9337/2014г. по описа на СГС - 09.03.2018г.

При преценката за настъпването на погасителната давност следва да се има предвид и факта, че давностният срок е спрял да тече в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП във вр. с § 13 от ПЗР, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник"/.

Ответникът твърди, че давността бива прекъсната с предприетите действия по образуване на изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ ........., както и с всяко действие по принудително изпълнение спрямо ищцата. Издаването на изпълнителен лист обаче съгласно практиката на ВКС не се приема за изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Видно от приложеното изпълнително дело, първоначално изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя на 25.05.2023 г. единствено към длъжника .........., а едва на 18.07.2023г. същият подава молба до ЧСИ за конституирането на ищцата Д. С. като длъжник по изпълнителното дело. Със същата молба от 18.07.2023 г. са направени искания за предприемане на действия по принудително изпълнение срещу нея, като в случай че при два последователни месеца без доброволна вноска на стойност 300 лв., на ищцата следва да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”. Според ВКС искането също представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето. Съгласно обаче Решение № 37 от 24.02. 2021 г. ВКС приема, че в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на 3 кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Според същото решение на ВКС от 2021 г. действително образуването на изпълнителна дело не е предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива биха били действията по налагане на запора върху трудовото възнаграждение, следователно те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане.