Определение № 3149 от 16.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3149 гр. Варна, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501669 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на И. Х. В. срещу протоколно определение постановено в о.с.з., проведено на 21.06.2023г. по ч.гр.д. № 2715/2023г. по описа на ВРС, 19ти състав, с което е оставено без уважение доказателственото искане на частната жалбоподателка за допускане на допълнителна САТЕ.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и несправедливост на определението. Изложени са съображения, че именно от изслушаното в същото съдебно заседание заключение на САТЕ за първи път е установено, че е налице тотална щета на автомобила, поради което едва в този момент е възникнала необходимостта от изясняване на въпроса за наличие на запазени и евентуално каква е тяхната равностойност, с оглед обосноваване на бъдещо правонамаляващо възражение в исковото производство.

Възможността за посочване на доказателствата от насрещната страна е уредена изрично в разпоредбата на чл. 208, ал. 4 от ГПК, а безспорно установяването на стойността на запазените части по автомобила е доказателство, тясно свързано с искането на молителя. В случая, че молителят се разпореди с процесния автомобил, ответницата би била лишена от възможността да докаже възраженията си. Отделно би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, който при тотална щета евентуално ще получи равностойността на автомобила от същия вид и качество, и втори път ще се удовлетвори от цената на запазените му части, които не е ясно дали като стойност не са еквивалентни на цената на същия автомобил. Ето защо е отправено искане да се отмени обжалваното определение, а делото да се върне на ВРС за указание за предприемане на съдопроизводствени действия по назначаване на допълнителна САТЕ.

В отговор на жалбата М. Д. оспорва доводите в нея. Поддържа, че обжалваното 1 определение е правилно и моли същото да се потвърди.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу необжалваем акт – определение, което не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, нито на т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

Производството пред ВРС е образувано по предявена от М. Т. Д. молба с правно основание чл. 207 и сл. от ГПК за открИ.е на производство по допускане на обезпечение на доказателства срещу И. Х. В. за целите на бъдещ иск, който молителката възнамерява да предяви срещу ответницата по реда на чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди под формата на реална загуба, равностойна на противоправно увредения собствен на ищцата лек автомобил марка „М. . 270“, рег. № ..... ИС.

Молбата е била уважена като по делото и прието заключение на САТЕ.

С обжалваното определение, ВРС е оставил без уважение доказателствено искане на ответницата за допускане на допълнителна САТЕ.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 208, ал. 6 от ГПК относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила в производството по обезпечаване на доказателства се прилагат общите правила.

Общите правила за събиране на доказателства в гражданския процес и конкретно правилата на Раздел V от Глава XIV на ГПК /чл. 195-203 от ГПК/ уреждащи назначаването на вещо лице не предвиждат обжалваемост на определенията на съдилищата по допускане и недопускане на поискани доказателства. Така оспорването по чл. 200, ал. 3 от ГПК и определението по чл. 201 от ГПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Както съдът посочи, обжалваното определение не попада и сред определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, доколкото недопускането на допълнителна експертиза няма преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, нито обжалваемостта му е изрично посочена в закона /в този смисъл и Определение № 436 от 17.07.2009г. по ч.т.д. № 379/2009г. на ВКС, I ТО и др./.

Ето защо подадената частна жалба се явява процесуално недопустима като насочена срещу необжалваем акт, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК частна жалба на И. Х. В. срещу протоколно определение постановено в о.с.з., проведено на 21.06.2023г. по ч.гр.д. № 2715/2023г. по описа на ВРС, 19-ти състав, с което е оставено без уважение доказателственото искане на частната жалбоподателка за допускане на допълнителна САТЕ и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производство по 2 ч.гр.д. № 1669/2023г. по описа на ВОС, III-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд, гр. Варна в едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му.

Препис от определението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3