Определение № 540 от 12.10.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Сливен, 12.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500360 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на адв.Н. А., пълномощник на В. А. Г., ЕГН ********** от *** против разпореждане № 852/01.09.2023г. по гр.д. №2567/2023г. по писа на СлРС, с което е било отказано приемането за съвместно разглеждане на предявен от жалбоподателя насрещен иск против „ Н.“ ЕООД от гр.Бургас.

В жалбата се посочва, че постановеното от съда разпореждане е незаконосъобразно. Твърди се, че между страните е имало едно единствено финансово взаимоотношение и приемането на насрещния иск ще облекчи страните от воденето на множество дела. Страната посочва, че представения с исковата молба ордер касае заемно правоотношение, което е съществувало между страните през 2017г., въпреки че посочените суми по договора за заем и в касовия ордер са с различна величина.

Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от 1 фактическа страна:

На 15.06.2023г. пред РС – Сливен е била депозирана искова молба от „ Н.“ ЕООД, гр.Бургас против жалбоподателя. В исковата молба се твърди, че на жалбоподателя е бил предоставен заем в размер на 12200.00лв. ( без да се уточнява кога точно е станало това) и че този заем не е върнат. Като доказателство за сключения заем ищецът е представил разходен касов ордер от 22.09.2018г. Иска се осъждането на жалбоподателя да върне заема, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

По делото е бил депозиран отговор на исковата молба, с който основателността на иска е оспорен. Посочено е, че между страните е съществувало само едно заемно правоотношение от 2017г., сумата по което е била изцяло изплатена. Твърди се, че представеният касов ордер е с невярно съдържание по отношение на подпис, дата на съставяне и дължима сума.

На 18.08.2023г. е била депозирана насрещна искова молба, с която е било поискано съдът да признае за установено, че ответникът не дължи сумата от 9900.00лв. по договор за заем от 2017г.

На 01.09.2023г., съдът постановил обжалваното разпореждане №8352, с което не приел за съвместно разглеждане предявения от жалбоподателя насрещен иск.

Жалбоподателят бил уведомен за постановеното разпореждане на 11.09.2023г. Частната жалба била депозирана на 13.09.2023г. ( п.к.), в рамките на законоустановения срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице в рамките на законния срок, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съдът е отказал приемане на предявения насрещен иск за съвместно разглеждане поради липсата на правен интерес от воденето му. Правен интерес би бил налице ако от воденето на насрещния иск би се стигнало до правни последици, които ответникът не би получил при разглеждане на първоначалния иск. Същевременно насрещният иск следва да е в правна връзка с първоначалния иск. В случая претенцията на ответника е признаването за установено, че не дължи суми по договор за заем от 2017г.

В първоначалната искова молба не е посочено заемното правоотношение във връзка, с което е бил издаден разходният касов ордер от кога датира. Тъй 2 като договорът за заем е реален договор, би могло да се предполага, че твърденият договор за заем, по който се претендира исковата претенция е от 2018г. В този случай, първоначалният ответник няма никакви претенции по отношение на договора от 2017г. Произнасянето по насрещния иск не би било във връзка с първоначалния предмет на делото независимо дали съдът би го уважил или отхвърлил, което води до липсата на правен интерес от разглеждането му във вече образуваното дело. Твърденията на жалбоподателя за пороци на представения по делото разходен касов ордер биха могли да бъдат установени с всички възможни доказателствени средства.

Представените писмени доказателства също биха били предмет на комплексна оценка.

Във втората хипотеза - ако в хода на делото се изложат твърдения от първоначалния ищец, че РКО е съставен във връзка с договора за заем от 2017г., то тогава решението по делото ще даде същото разрешение, което би се дало и по предявения насрещен иск ( с едно уточнение – по първоначалния иск е предявен положителен установителен иск, а по насрещния иск е предявен отрицателен установителен иск, ефектът от които е един и същ).

Жалбоподателят отново би се ползвал от всички представени доказателства и би ползвал всички доказателствени средства. Отново предявяването и приемането за съвместно разглеждане на насрещния иск в първоначалното производство е безпредметно.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв.Н. А., пълномощник на В.

А. Г., ЕГН ********** от *** против разпореждане № 852/01.09.2023г. по гр.д. №2567/2023г. п описа на СлРС.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4