Решение № 641 от 12.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20232100101682 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 1211830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“ №19, против И. С. Ц. и З. Г. Ц., двамата с адрес гр. Б., к-с „М. р.“ бл. *** вх. *, ет. *, ап. ***, за установяване по отношение на ответниците, че солидарно дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №1492/25.05.2023 год. въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3055/2023 год. на РС Бургас, произтичащи от договор за кредит експресо компакт №379906 от 29.07.2014 год., а именно: неизплатена главница в размер на 40 599,74 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.05.2023 год. до окончателно изплащане на вземането; 21 710,78 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 29.09.2016 г. – 26.04.2023 г., 7 588,78 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 29.09.2016 – 26.04.2023 год.; 213,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.04.2023 год. до 17.05.2023 год., както и да се присъдят разноските в заповедното и настоящото производство.

Ищецът твърди че на 29.07.2014 година между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД и И. С. Ц. и З. Г. Ц. бил сключен договор за кредит епресо компакт № 3079906 с разрешен размер 47 000лв. и срок на издължаване 120 месеца. Твърди, че предоставеният кредит се олихвявал с нормален фиксиран лихвен процент в размер на 9 % на година за целия срок на договора, а годишният процент на разходите по кредита, 1 изчислен към момента на сключване на договора, бил 11,6 %. Страните уговорили падежна дата на месечната вноска 29- то число на месеца. Ищецът твърди, че поради преустановяване на погасяването на задължения по договора за кредит и неплащане на вноски с падежни дати, първата от която 29.09.2016 година, кредиторът приложил санкциите, предвидени в чл. 10 от договора за кредит, а именно обявил вземането си за целия кредит за предсрочно изискуемо и изпратил покана-уведомление до двамата длъжници, връчени им на 27.04.2023 година чрез д. им - Г. Д. М. със задължение за предаване на основание чл. 46 от ГПК. Твърди се, че по този начин кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от момента, в който волеизявлението на банката е достигнало до длъжниците – 27.04.2023 год.

Ищецът сочи, че депозирал заявление и му била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по частно гражанско дело № 3055 по описа за 2023 година на Районен съд Бургас, с която ответниците били осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ АД следните суми: неизплатена главница в размер на 40 599,74 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.05.2023 год. до окончателно изплащане на вземането; 21 710,78 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 29.09.2016 г. – 26.04.2023 г., 7 588,78 лв.

– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 29.09.2016 – 26.04.2023 год.; 213,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.04.2023 год. до 17.05.2023 год.

Твърди, че след като се снабдил със заповедта за изпълнение, образувал изпълнително дело № 310 от 2023 година по описа на ЧСИ Росица Стоянова, по което поканите за доброволно изпълнение и заповедта били връчени на ответниците на 17.07.2023 година, а на 10.08.2023 година те подали възражение срещу заповедта.

Ответниците са подали отговор, в който заявяват, че исковата молба е неясна и ищецът следва да уточни как се получава размерът на лихвите и обезщетението, на базата на каква процентна ставка е изчислен и върху какво.

Претенцията се оспорва като неоснователна. Ответниците поддържат, че не са сключили договор за кредит с ищеца, а в представения договор за кредит няма дата и не става ясно кога е подписан.

Оспорва се истинността на представения препис от договора и се моли ищецът да бъде задължен да представи оригинала, ведно с всички приложения.

Договорът се оспорва като нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 10 ал. 1 чл. 11 ал. 1 точки 7 12 и чл. 20 ал. 2 от ЗПК. Поддържа се, че договорът е недействителен, тъй 2 като не са спазени императивните изисквания на ЗПК за неговата форма и съдържание, включително шрифт. Ответниците твърдят, че договорът не съдържа задължителни елементи, а именно датата на неговото сключване и срока му, както и че не е посочена разплащателната сметка, по която следва да бъде усвоен, с което не е изпълнено за изискването на чл. 11 ал. 1 точка 7 от ЗПК. Ответниците твърдят, че в точка 9 на част І е предвидена наказателна надбавка от 6 пункта, която се начислява върху просрочените погасителни вноски, а след настъпване на предсрочната изискуемост наказателна надбавка се начислява върху цялата главница и по този начин, според тях, се допуска наказателна надбавка да се начислява върху целия размер на главницата, включелно и по вноските с ненастъпил падеж, което е в противоречие чл. 33 ал. 1 от ЗПК и цитираната клауза е нищожна на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК.

Сочи се в отговора, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради наличие на неравноправни клаузи и ответниците се позовават на потребителската защита, която им предоставя ЗЗП. Поддържат, че всички клаузи от процесния договор са нищожни, тъй като не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 от ЗПП. Твърдят, че представеният договор е бланкетен, което е очевидно от оставените празни места, освен това твърдят, че договорът е бил изготвен предварително под формата на бланка, която е била допълнена, че клаузите се подготвени предварително, като в подкрепа на този извод посочват, че в договора се споменава за поръчител, какъвто в случая няма. Отделно неравноправни според тях са клаузите на чл. 8 ал. 4 от договора, задължаващи кредитополучателя да осигури превод по разплащателната сметка на пълния размер на месечното си трудово възнаграждение или на 110 % от размера на погасителната вноска, като при спиране на преводите на работна заплата лихвеният процент се завишава с 0,5 % съгласно точка 8.2 от част І. Според ответниците с тази клауза се създава възможност на банката да увеличи цената на ползвания кредит, като увеличи фиксирания лихвен процент при наличие на предпоставки, които могат да не зависят от волята на кредитополучателя, без право на потребителя да се откаже от договора в такъв случай. Освен това, според тях, клаузата не позволява да се направи преценка за икономическите последици от договора.

Ответниците поддържат, че неравноправна е и клаузата на чл. 5 ал. 1, връзка с точка 14 на част І, предвиждаща заплащане от кредитополучателите на еднократна такса за одобрение.

Също така се сочи, че нищожна е и клаузата на точка 11, касаеща размера на годишния процент на разходите. Ответниците се позовават на Директива 93/13 ЕИО, според която не е достатъчно в договора да бъде посочен само размера на годишния процент на разходите, който да бъде в рамките на предвиденото в чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а задължително трябва да бъде 3 описана и методиката за изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част 1 от приложение І към директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване.

Ответниците твърдят, че изискуемостта на кредита не е настъпила, тъй като поканите-уведомление не съдържат минимално необходимите данни и изявления от страна на кредитора, за да обосноват настъпването на предсрочна изискуемост. Поддържа се, че те са били връчени на различни адреси и са получени от тяхната д., без да е ясно защо поканите са адресирани на различни места, при положение че двамата длъжници са посочили в договора един и същ адрес за връчване на съобщения. На второ място се твърди, че липсва индивидуализация на за кредита и посочване на сумите, които не са платени, като едновременно с поканата за доброволно изпълнение се обявява и предсрочна изискуемост на цялото задължение, което е недопустимо.

При условията на евентуалност се въвежда възражение за изтекла погасителна давност върху част от претендираните вземания. Ответниците твърдят, че всички вноски за главница с настъпил падеж повече от 5 години преди 22.05.2018 година са погасени по давност поради бездействието на банката за събирането им. Погасени по давност са и всички лихви възнаградителна мораторна и др. върху погасените по давност вноски за главница, а на основание чл. 111 „в“ от ЗЗД погасени по давност са и всички лихви върху дължими суми по кредита с настъпил падеж преди повече от 3 години от датата на подаване на заявлението 22.05.2023 година.

Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан и да бъде обезсилена заповедта за изпълнение. В условията на евентуалност, ако искът за главница се счете за основателен, да се отхвърли претенцията на банката по акцесорните искове; при условията на евентуалност, ако всички искове на банката се считат за основателни, тогава да бъдат отхвърлени претенциите за погасените по давност вземания.

В съдебно заседание оспорването на иска се поддържа от ответниците, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр.чл.79 ал.1, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

В резултат на допълнителни уточнения на исковата молба е изяснено, че ищецът претендира установяване на следните вземания по договор за кредит 4 експресо компакт №379906: главница в размер на 40 599,74 лв., от която падежирала част от 24 743,01 лв. за периода 29.09.2016 – 29.03.2023 год. и предсрочно изискуема 15 857,73 лв.; възнаградителна лихва в размер на 21 710,78 лв. за периода от 29.09.2016 г. – 26.04.2023 г.; 7 588,78 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 29.09.2016 – 26.04.2023 год. т.е. от първото просрочие до настъпване на предсрочната изискуемост, изчислена върху главницата, част от падежиралата месечна вноска, в размер на 15%, както и законната лихва върху главницата от датата на предсрочната изискуемост.

От ищеца е представен договор за кредит експресо компакт №379906 без дата, сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в качеството на кредитор и И. Ц. в качеството на кредитополучател и З. И. в качеството на съдлъжник, по силата на който банката се е задължила да предостави потребителски кредит в размер на 47 000 лв. при условия на издължаване съгласно погасителен плат – Приложение №1, с размер на месечната погасителна вноска от 624,76 лв., дължима на 29-то число на месеца, при фиксиран лихвен процент в размер на 9% годишно за целия срок на договора.

Страните са уговорили, че номиналният лихвен процент от 9% се увеличава с надбавка от 0.5% в случай на неизпълнение на поетото от кредитополучателя задължение по чл.8 ал.5 от Раздел ІІ на договора, а именно, ако кредитополучателя не осигури превод на работната си заплата по разплащателната си сметка в банката и не даде съгласие за директен дебит. В чл.9.1 Раздел І от договора е предвидена наказателна надбавка от 6 пункта над номиналния лихвен процент или 15% върху просрочените погасителни вноски, както и същата надбавка върху цялата главница в случай на предсрочна изискуемост.

В чл.11 Раздел І е посочен годишен процент на разходите по кредита от 11.06%, а в чл.12 – общата сума, дължима от кредитополучателя при сключване на договора – 75 849,59 лв. В раздел ІІ чл.7 е отразено, че всички разходи, свързани с предоставения кредит, като номинална лихва, такси и застраховки от задължителен характер, които представляват общата му стойност, се изчисляват като годишен процент от нетния размер на кредита и се наричат ГПР. Общата сума, посочена в чл.12 от Раздел І, представлява сбор от общия размер на кредита, общите разходи по кредита и сумите от предварителния период по чл.4 ал.5 – чл.7 ал.2 от Раздел ІІ.