Решение № 6270 от 08.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62075/2023
- Вид
- Решение № 6270
- Подписан
- 08.04.2024
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 148533 от 24.11.2023 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Определение № 6504 от 09.02.2024 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 34165 от 05.03.2024 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 69183 от 15.05.2024 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 82666 от 10.06.2024 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.118,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310-чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310-чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310-чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310-чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310-чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310-чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310-чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310-чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128,т.2 · Кодекс на труда
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл. 220,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.310,т.1 · Кодекс на труда
- чл.328 · Кодекс на труда
- чл.71,ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 6270 гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110162075 по описа за 2023 година
При условията на обективно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл. 128,т.2 КТ и по чл. 220,ал.1 КТ.
В исковата молба (наименована „жалба”- б.с.) ищцата Д. В. В. твърди , че работила при ответника по трудов договор № 122/27.09.2023г. през периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. вкючително на длъжността "консултант продавач” в закусвалня в обект на Метростанция „Г.МV Димитров” , „помещение № 1 на спирката на автобус № 280 посока Център до асансьора за метрото под подлеза”. Според договора ищцата следвало да работи по 6 часа на ден за трудово възнаграгждение в размер на 600 лв. Според ищцата тя работила четири дни – на 29.09.2023г. , на 30.09.2023г. , на 04.10.2023г. и на 05.10.2023г. по 14 часа всеки ден. От ответника й бил платен аванс в размер на 110 лв. Със заповед от 07.10.2023г. на ответника трудовото правоотношение между страните било прекратено. Ищцата счита , че за отработените от нея часове й се полага трудово възнаграждение общо в размер от 480 лв , от които следва да се приспаднат платените й 110 лв , като остава дължимо възнаграждение в размер на 370 лв. Според ищцата ответникът й дължи и обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие за периода от 07.10.2023г. до 07.11.2023г. за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от ответника , което е в размер на 600 лв.
Искането на ищцата към съда е да осъди ответника да й заплати :
- непогасената част от трудовото възнаграждение за периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. в размер на 370 лв, и
1
- обезщетение по чл.220,ал.1 КТ за неспазен срок на едномесечно предизвестие за периода от 07.10.2023г. до 07.11.2023г. за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от ответника в размер на 600 лв.
В хода на съдебното производство ищцата поддържа предявените искове. При устните състезания в заседанието на 15.03.2024г. ищцата е пледирала за уважаване на исковете.
С протоколно определение , постановено в отритото заседание на 15.03.2024г. , е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ищцата искане за назначаване на служебен защитник.
Твърденията на ищцата , съдържащи се в исковата молба (наименувана „жалба”- б.с.) до СГС и в писмената молба от 29.02.2024г. до СРС , както и устните й твърдения в засадението на 15.03.2024г. , касаещи плащане на обезщетение за временна нетрудоспособност („болнични”) от ответника са НЕОТНОСИМИ към предмета на настоящото дело , по което не е предявен иск за плащане на обезщетение за временна нетрудоспособност , поради което НЕ СЛЕДВА ДА БЪДАТ РАЗГЛЕЖДАНИ . Дори и да беше предявен с исковата молба (наименувана „жалба”- б.с.) до СГС иск за плащане на обезщетение за временна нетрудоспособност , този иск би бил НЕДОПУСТИМ , тъй като тези претенции НЕ СА ПОДВЕДОМСТВЕНИ НА СЪДИЛИЩАТА , а на административни органи със специална компететност.
Ответникът - "**** ЕООД оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 03.01.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се , че ищцата е постъпила на работа на 29.09.2023г. , отработила е пет работни дни и със заповед № 84/06.10.2023г. трудовото й правоотношение е било прекратено от работаделя на основание чл.71,ал.1 КТ , т.е. в уговорения срок за изпитване. Уволнителната заповед била връчена на ищцата чрез куриерска фирма „Еконт” на 11.10.2023г. с обратна разписка , заедно с трудовите й книжки. Твърди се , че според разплащателните ведемости (фишовете за работни заплати) за месец сепетември 2023г. на ищцата й се полага нетно трудово възнаграждение в размер на 24, 51 лв , а за месец октомври 2023г. на ищцата й се полага нетно трудово възнаграждение в размер на 84,64 лв,т.е. общо 109, 15 лв , които са погасени с платените на 05.10.2023г. 110 лв , за което бил издаден разходен касов ордер. Изтъква се , че в конкретния случай не се изисква отправяне на предизвестие за уволнението на ищцата, тъй като чл. 71,ал.1 КТ не предвижда такова задължение за прекратяващия трудовото правоотношение на това законово основание , поради което не се дължи и обезщетение за неспазено предизвестие.
В хода на съдебното производство законния представител на ответното дружество – управителят му поддържа оспорването на предявените искове. При устните състезания в заседанието на 15.03.2024г. управителят на ответното дружество е пледирал за отхъврляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :
2
Относно родовата подсъдност на исковете :
Исковата молба първоначално е предявена пред Софийския градски съд, пред който е било образувано гр.д. № 11563/2023г. по описа на І-24 състав.
СГС, І-24 състав с определение №12496/19.10.2023г. е прекратил образуваното пред него съдебно произовдство по гр.д. № 11563/2023г. , като е преценил , че исковете са родово подсъдни на районен съд , и е изпратил делото на СРС на основание чл.118,ал.2 ГПК. Като необжалвано от ищцата това определение е влязло в сила.
В СРС е образувано настоящото гражданско дело № 62075/2023г. по описа на 68 състав.
Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :
Въпреки, че осъдителният иск по чл.128, т.2 КТ е сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310–чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба (наимуневана „жалба”-б.с.), вх. № 93446/ 16.10.2023г. до СГС , тъй като то е неприложимо за тези искове , защото вторият иск (този по чл.220,ал.1 КТ за обезщетение за неспазено предизвестие при уволнение) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлеже на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.
Относно осъдителния иск по чл.128, т.2 КТ :
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните по делото не спорят , а и от представените трудов договор № 122/27.09.2023г. и уволнителна заповед № 84/06.10.2023г. на управителя на „***”ЕООД се установява , че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. Ищцата е започнала работа на 29.09.2023г. (което не е спорно и е вписано в трудовия договор № 122/27.09.2023г. – б.с.) , а от 06.10.2023г. трудовото правоотношение между страните е прекратено (видно от посоченото в заповед № 84/06.10.2023г. на управителя на „***”ЕООД- б.с.).
Според чл.2 от трудовия договор № 122/27.09.2023г. страните са уговорили ищцата да изпълнява длъжността „продавач консулт” при непълно работно време от 6-часов работен ден при 5 –дневна работна седмица. Съгласно чл.4 от трудовия договор уговореното основно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 600 лв, като към него се държи и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за всяка прослужена година.
Твърдението на ищцата в исковата молба , че е работила четири дни – на 29 и 30 септември 2023г. и на 04 и 05 октомври 2023г. по 14 часа , вместо уговорените 6 часа , не е доказано – не са представени никакви доказателства за това. Порадие тази причина , че през периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. вкючително , когато между страните е съществувало 3 трудово правоотношение , ищцата е работила според уговореното работно време – по 6 работни часа на ден.
Като писмени доказателства по делото са представени фишове за работните заплати на ищцата през месеците септември и октомври 2023г. По своето естество това са извлечения о т разплащателните ведомости на ответното дружество , които отразяват съответните счетоводни записвания според изискванията на Закона за счетоводството. В откритото заседание на 15.03.2024г. ищцата изрично е посочила , че не оспорва писмените доказателства , представени от ответника , т.е. включително и фишовете за работна заплата.
Според удостовереното във фиша за работната заплата на ищцата за месец септември 2023г. тя е заработила 31,58 лв брутно трудово възнаграждение , а след приспадане на удръжките й се полагат 24,51 лв. Според удостовереното във фиша за работната заплата на ищцата за месец октомври 2023г. тя е заработила 109,09 лв брутно трудово възнаграждение , а след приспадане на удръжките й се полагат 84,64 лв. Следователно общия размер на полагащото се на ищцата нетно трудово възнаграждение е 109,15 лв (24,51 лв + 86,64 лв).
Тази сума обаче е платена от ответника на ищцата на 05.10.2023г. видно от вписаното в представения по делото разходен касов ордер от посочената дата за сумата от 110 лв. Този ордер не е оспорен от ищцата , която в исковата молба изрично посочва , че от ответника й е платена сумата от 110 лв.
Доколкото вземането по чл.128 ,т.2 КТ на ищцата е погасено поради изпълнение (плащане) , искът по чл.128,т.2 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно осъдителния иск по чл.220,ал.1 КТ :
И този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Видно от посоченото в представената по делото заповед № 84/06.10.2023г. на управителя на „***”ЕООД трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на основание чл.71,ал.1 КТ в уговорения срок за изпитване в полза на работодателя.
Според посоченото чл.3 от трудовия договор № 122/27.09.2023г. страните са уговорили 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.
При прекратяване на трудов договор в срока за изпитване по чл.71,ал.1 КТ не се дължи отправяне на предизвестие (такова се изисква при уволнителните основания, посочени в чл.328 КТ, каквото не е това по чл.71,ал.1 КТ). Следователно неотправянето на предизвестие и неспазването на срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.71ал.1 КТ не е основание за възникване на вземане за обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие, каквото претендира ищцата по настоящото дело.
Предвид изложеното , доколкото претендираното от ищцата вземане за обезщетение за неспазено предизвестие не съществува , искът по чл.220,ал.1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото:
На ищцатя не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като с настоящото решение 4 исковете се отхвърлят.
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като не е предявено съответно искане.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Д. В. В. , ЕГН: ********** , гр.София, ж.к. „***, против "**** ЕООД, ЕИК: ***, гр.София, кв. „***, със съдебен адрес : град София, *** адв. Е. Г., обективно комулативно съединени осъдителни искове по: чл.128,т.2 КТ за заплащане от ответника на непогасената част от трудовото възнаграждение за периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. в размер на 370 лв (триста и седемдесет лева) , и по чл.220,ал.1 КТ за обезщетение за неспазен срок на едномесечно предизвестие за периода от 07.10.2023г. до 07.11.2023г. за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от ответника в размер на 600 лв (шестстотин лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5