Решение № 154 от 26.06.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Шумен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело № 20263600100120 по описа за 2026 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът С. Е. Е. твърди , че на 15.10.2025 г., около 21.00 часа в с.

.., общ. ., обл. . били се събрали на магазина в центъра на селото. Малко по - късно при тях дошъл ответника Г. Х. О., който бил видимо почерпен. Ищецът го попитал защо е псувал фамилията му и го бутнал да не стои при него. Той го репликирал и също го бутнал.

Познат на ищеца с име Севджан станал и той, за да го защити. През това време Г. извадил голям нож, около 30 - 35 см. и намушкал ищеца в областта на стомаха от дясно. Ищецът изпитал изключително силна болка, а от него започнала да тече много кръв. След като го намушкал с ножа, ответникът избягал от мястото с лекия си автомобил / тъмно син „ Мерцедес/ и не му оказал никаква първа или последваща помощ. В последствие започвали да му се губят моменти от случилото се. По думи на негови познати бил транспортиран от Х. Р. до ЦСМП - гр. ., но там е нямало никой и тръгнали към гр. ., като по пътя се преместили в друга кола на друг познат Г., защото Х. бил много уплашен и паникьосан. От ЦСМП - гр.. решават, тъй като проникването било дълбоко и травмата сложна да го транспортират до „МБАЛ - ..”, АД. По пътя в линейката вече започнали да му се възвръщат спомените, тъй като явно бил посъвзет от доктора. В болничното заведение го приели с окончателна диагноса остър перитонит, като му било извършено оперативно лечение и му била поставена временна илеостомия. Престоят му в хирургичното отделение продължил от 22.12.2025г. до 31.10.2026 г. като през това време бил местен и в Отделение по анестезиология и интензивно лечение /ОАИЛ/ от 16.10.2025 г. до 20.10.2025 г. От епикризата, издадена от „МБАЛ - .” АД, било видно, че му е поставена диагноза 1

Рекованлесценция след хирургична намеса „ Перитонит по повод прободна рана в корема и хемоперитониум”. На 17.12.2025 г. бил отново хоспитализиран в Хирургично отделение /ХО/ на „МБАЛ - .” АД с диагноза „Грижа за илеозтома“, след което на 22.12.2025г. бил изписан. До ден днешен се лекувал и изпитвал болки, понякога остри в корема. Страхувал се да напусна дома си, защото бил притеснен от друго нападение от ответника. Живеел на семейни начала с Г. Ш. и имали невръстно дете на една година - Е. С. Е.

По повод това срещу Г. Х.О. започнало досъдебно производство № 271/2025 г. по описа на РУ - гр. . и му било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер на основание чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК. От заключението в съдебно медицинската експериза по производството изготвена от д-р В. Г. - съдебен лекар към МБАЛ - .” АД било видно, че след намушкването му с нож в областта на корема била извършена операция, при която се установила прободно-прорезна рана по предната коремна стена на нивото на пъпа, проникваща в коремната кухина, срязване на две места на тънките черва на нивото на пъпа, като посоката на раневия канал била нагоре и достигала до напречното дебело черво в коремната кухина, което било разположено в горния етаж коремната кухина и било срязано на две места. Установен бил кръвоизлив и чревно съдържимо изляти в коремната кухина и развитието на перитонит. Наложен бил шев на срязванията на тънките черва и на дебелото черво, отстранени били кръвта и чревното съдържимо от коремната кухина с направена промивка на червата и коремната кухина след което оперативната рана послойно била затворена и била поставена стерилна превръзка. Касаело се за прободно прорезно проникващо нараняване на коремната кухина на нивото на пъпа със срязване на две места на тънкото черво на нивото на пъпа и срязване на две места на напречното дебело черво разположено в горния етаж на коремната кухина. Срязването на тънкото и дебелото черво довело до излив на кръвн и чревно съдържимо с развитието на остър перитонит, което било наложило оперативно лечение. Раните били в резултат от действието на предмет с остър връх и режещи ръбове, какъвто бил ножът, като ударът бил нанесен със сила и замах и прониквал в коремната кухина на нивото на пъпа, насочен напред назад и отдолу нагоре, при което достигал напречното дебело черво разположено в горния етаж на коремната кухина.

Операцията била абсолютно необходима за предотвратяване на опасни усложнения кръвоизлив в коремната кухина и чревно съдържимо, които можели да доведат до остър перитонит - тотален перитонит и остра кръвоизливна анемия. Касаело се за проникващо нараняване на коремната кухина. Излива на кръв и чревно съдържимо в коремната кухина причинило временно разстройство на здравето опасно за живота.

В хода на производството ответникът се признал за виновен за извършеното престъпление, след което между него, защитника му и прокуратурата било сключено споразумение, с което страните приели за безспорно установено от фактическа и правна страна, че обвиняемият Г. Х. О. осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това, че причинил другимо - С. Е. Е. с ЕГН ********** от с.с. средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо нараняване в коремната кухина и в излив на кръв и чревно съдържимо в коремната кухина, което е 2 причинило временно разстройство на здравето опасно за живота. След депозиране в съда било образувано НОХД № 9/2026 г. на РС - Велики Преслав, по което било потвърдено и прието споразумението , респективно производството било прекратено. Лицето Г.Х.О било осъден на една година лишаване от свобода, като на чл. 66 от НК, наказанието му било отложено с изпитателен срок от три години.

Вредите, които ищецът търпял били в пряка причинно - следствена връзка с извършеното от Г. Х. О. и последиците от него били, както неимуществени така и имуществени, като предмет на настоящата молба били само неимуществените такива, изразяващи се в болките и страданията, които ищецът търпял. Последователната съдебната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице (в случая пострадало такова), закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно и обективно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не можела да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна, намирал, че обезщетението, което се дължало от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищецът е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, било в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) евро, които с настоящата искова молба претендирал. Ищецът бил съгласен с този размер и приемал, че същият представлява справедливото обезщетение, което му се дължало съгласно закона, за търпените от него болки, страдания, страх и стрес.

Претендирал и законна лихва върху исканата сума, от датата на извършване на деянието, а именно от 15.10.2025 г.

Предвид тези обстоятелства за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му болки и страдания представляващи претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 евро , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на извършване на деликта 15.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът Г. Х. О. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Г. П. И. от ШАК е депозирал отговор на исковата молба. В отговора ответникът счита предявеният иск за допустим ,но изцяло неоснователен по размер , като претендираната сума не отговаряла на причинените неимуществени вреди .

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от представения от ищеца протокол рег.№29/20.01.2026г. по НОХД №9/2026г. по описа на ВПРС с определение на съда от 20.01.2026г. е одобрено споразумение по силата на което страните са приели за безспорно установено от фактическа и правна страна ,че обвиняемият Г. Х. О. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129 3 ал.2 вр. с ал.1 от НК за това ,че на 15.10.2025г. в с.. ,общ.. ,обл.. причинил другиму на С. Е.

Е. с ЕГН ********** от същото село средна телесна повреда изразяваща се в проникващо нараняване в коремната кухина и в излив на кръв и чревно съдържимо в коремната кухина , което е причинило разстройство на здравето , временно опасно за живота , като деянието било извършено при пряк умисъл, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година , чито изпълнение било отложено за срок от три години на осн.чл.66 ал.1 от НК . От представените от ищеца епикризи издадени от „Многопрофилна болница за активно лечение –.“ АД , Хирургично отделение се установява ,че ищецът бил приет в болницата в Хирургичното отделение за периода от 15.10.2025г. до 16.10.2025г., от

16.10.2025г. до 20.10.2025г. бил в ОАИЛ и от 20.10.2025г. до 31.10.2025г. бил отново в Хирургичното отделение. Диагнозата на ищеца била „остър перитонит“ . На ищеца била направена операция на 15.10.2025г.

От заключението на вещото лице по назначената от съда СМЕ доктор В. Г. , прието от съда и неоспорено от страните , се установява ,че на 15.10.2025г. при нанесен удар с нож по предна коремна стена и ищецът С. Е. Е. е получил прободно-порезно проникващо нараняване на коремната кухина в дясно. Срязване на две места на тънкото черво и на две места на дебелото черво. Излив на кръв и чревно съдържимо в коремната кухина. Остър перитонит. Така установените травматични увреждания били в резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб , какъвто е ножът. Нанесен бил силен удар от пред назад и от долу нагоре. Устновените увреждания излив на кръв и чревно съдържимо причинили на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота. Острият петонит /възпаление на коремницата/ е причинило на пострадалия разстойство на здравето временно опасно за живота. На пострадалия е приложено по спешност оперативно лечение за спасяване на живота му – отваряне на коремната кухина с евакуация на излятата кръв и чревно съдържимо с обилно измиване на вътрекоремните органи с физиологичен разтвор , след което са били зашити срязаните черва и голямото було. Пострадалият е изтърпял много силни болки и страдания при намушкването и след това в продължение на една , две седмици. Към момента имал оплаквания от болки в коремната област при нарушаване на хранителния режим от получените най-вероятно сраствания на чревните бримки към коремницата и една към друга. В момента пострадалия бил в добро общо здравословно състояние ,без усложнения , без остатъчни явления от причинените продобно порезни наранявания на коремната кухина. Вещото лице пояснява в съдебно заседание , че състоянието на ищеца е било много опасно за живота му и е трябвало да бъде опериран по спешност , престоял е в болницата от 15.10.2025г. до 31.10.2025г. На ищеца след първата операция била поставена временна илеостомия - торбичка ,тъй като червото се изпразвало извън стомаха ,и от 17 до 22.10.2025г. на ищеца е била направена втора операция за прибиране на червото в коремната кухина. Наряняванията на ищеца били тежки и сериозни.

Обикновено след перитонит оставали сраствания на чревните бримки и между тях и коремницата ,които сраствания водели до нарушена перисталтика , нарушено движение на червата за изпразването. Ищецът имал именно такива болки в червата при хранене с груба храна. На ищеца бил изписан хранително-диетичен режим и той не трябвало да яде груба 4 храна и цял живот трабвало да е на диета. Тези негови сраствания били опасни защото можело да се получи увиване на червата около срастването и перитонит и да се наложи нова операция. По корема ищецът имал белези от извършената операция , белег от нараняването и белег от изкарването на стомаха. Белезите и срастванията на червата щели да останат до края на живота му.