Решение № 334 от 20.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000502870 по описа за 2022 година

С решение № 37 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 372/2018 г., ОС Видин, осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Ц. Т. Г., Т. В. Т. и В. В. Г. обезщетение на неимуществени вреди, търпени от наследодателката им М. В. М. от смъртта на сина й В. Т. Г., настъпила на *** г., в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до горницата от 200 000 лв. като неоснователен.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди, че по делото са налични данни, установяващи процесуална недееспособност на първоначалната ищца, което не е взето предвид от съда. Намира, че двама от конституираните наследници са обективирали отказ от иск. Възразява срещу определения размер, като счита, че същият следва да се намали до 60 000 лв. с оглед принципа в чл. 52 ЗЗД, тъй като счита, че от събраните доказателства не се установяват отношения на близост – показанията не са конкретни, а са схематични. Намира, че тежкото състояние на починалата първоначална ищца не е било обусловено от загубата на сина й. Поддържа тезата за съпричиняване от загиналия поради неизползване на колан, като подчертава, че няма данни за навлизане на 1 елементи в дясната част на купето, където е пътувал пострадалия. Моли решението да се отмени в осъдителната част, респ. да се намали размера на обезщетението. Претендира разноски.

Ответниците Т. В. Т. и Ц. Т. Г. оспорват жалбата, като посочват, че към датата на предявяване на иска М. не е страдала от психическо заболяване, а именно трагичните събития са й причинили тежки психически травми.

Подчертават, че съдът е анализирал всички доказателства по делото за да определи размера на обезщетението, което е съобразено и със съдебната практика, и застрахователните лимити. Относно възражението за съпричиняване се твърди, че такова не е налице, тъй като в конкретния случай ползването на колана е нямало превантивно действие и би било неефективно. Оспорват размера на юрисконсулското възнаграждение на жалбоподателя.

Ответницата В. В. Г. не взема становище.

Третото лице помагач Г. Н. Г. не взема становище.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Първоначалната ищца М. В. М. (починала и заместена в процеса от Ц.

Т. Г., Т. В. Т. и В. В. Г.) твърди, че на ********** г. настъпил инцидент, при който загинал синът й В. Т. Г. (51 г.), пътник на предна дясна седалка в лек автомобил. Сочи, че инцидента е предизвикан при челен удар от друг насрещно движещ се водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Ищцата преживяла изключително тежко загубата на сина си, като за обезщетяване на неимуществените вреди претендира от застрахователя сума в размер на 200 000 лв., част от обща искова претенция на стойност 250 000 лв. (съгласно молба на л. 196 от т. І, допуснато изменение в о.з. на 14.05.19 г. и изменение от о.з. на 10.12.2021 г.), ведно със законната лихва от 25.07.2018 г., и разноски.

Ответникът ЗД „Лев Инс“ АД оспорва иска изцяло, вкл. като поддържа и възражение за принос поради неизползван колан.

2

Третото лице помагач Г. Н. Г. оспорва иска.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че на ********** г. е настъпил инцидент, предизвикан от виновно и противоправно поведение на водач (установено с влязла в сила присъда – л. 18, т. ІІ), чиято гражданска отговорност е застрахована при жалбоподателя-ответник. Няма спор, че първоначалната ищца е майка и наследник на загиналия пътник В. Т. Г., 51 г. Страните спорят относно процесуалната легитимация на ищцата М., както и на наследниците й, а отделно се оспорва естеството на неимуществените вреди и наличието на принос с оглед използването на колан.

По делото са приети две САТЕ. От заключенията на същите се налага извод, че единият автомобил се е движел със скорост от 87 км/ч, а този, в който е пътувал Г. – със 71 км/ч, като първият се е блъснал челно, ексцентрично във второто превозно средство, което на свой ред се е преместило назад и се е завъртяло на около 45 градуса по посока на движението на часовниковата стрелка. При това движение тялото на пътника на предна дясна седалка се е завъртяло в обратна посока, т.е. наляво, като ако е било с поставен колан се е преместило напред с около 5 см. Тялото е намерено в купето притиснато, което е наложило да бъде извадено с помощта на специализирана техника от служители на РСПБЗН-Б. ПТП е настъпило при сумарна скорост на движение на двата автомобила при челния сблъсък от 158 км/ч, като според становището на експертизата при тази скорост практически е невъзможно да се отговори на въпроса за степента на ограничаване на инерционния интензитет и последствията от ПТП.

Теоретично е изяснено, че предпазните колани са полезни и ефективни при произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч, когато вътрешната част на купето на автомобила не се деформира. Посочено е, че в случая се касае до удар между две МПС, който може да се определи като такъв в неподвижна преграда. При разпит в о.з. (26.02.2019 г., л. 140) експертът е заявил, че предпазния колан е неефективен, защото в случая има деформации на купето откъм страната на пътника, и независимо дали той е бил или не е бил с предпазен колан, ударът в арматурното табло е бил неизбежен. Обобщено е, 3 че предпазният колан би предпазил пострадалия само, ако нямаше деформация на купето и ако скоростта при удара е била по-ниска от 60 км/ч.

Вещото лице сочи, че вратата е била демонтирана, а пътническата седалка е била изместен около 15-20 градуса посока към водача. В о.з. на 14.05.2019 г. вторият експерт е потвърдил, че сумарната скорост на двете превозни средства е 158 км/ч, както и че коланът не би бил ефективен. При конкретния челен ексцентричен удар телата отиват напред и наляво, по посока на удара.

При тази скорост не може да се установи с коя част се е ударил пострадалия при наличните деформации на автомобила.

Според СМЕ причината за смъртта е съчетана травма, травматично хеморагичен шок, вследствие на черепно-мозъчна травма, вътрешни кръвоизливи, множество счупвания в областта на опорно-двигателния апарат.

В о.з. е посочено от експерта-медик, че предпазният колан би дал шанс на пострадалия, който извод се прави от факта, че водачът е останал жив.

Св. Л. Ц. С., брат на ищцата М., сочи, че загиналият бил треньор по бокс на деца, в града го познавали всички, ползвал се с добро име. След като баща му починал той станал глава на семейството, помагал на всички – на своя брат, на майка си, бил опора и всичко за тях. Той не бил семеен (имал предходен брак), живеел заедно с М., която много тежко приела загубата му, започнала да пие лекарства на психическа основа, често наричала внука си с името на В.. Преди това тя нямала възрастово заболяване.

Св. Ц. Т. Г., брат на загиналия, понастоящем ищец, е разказал в качеството си на свидетел, че пристигнал на мястото на инцидента.

Автомобилът, в който пътувал брат му бил смачкан. Сочи, че В. живял с майка си на един адрес, дори с жена си по време на брака им, а връзката с М. била много силна, той бил добър, работлив, помагал на всички. Сега тя наричала и Ц., и внука си с името на В.. След събитията свидетелят я водил на психиатър, разказва, че имало случай, в който тя била намерена от полицаите в някаква гора. Тя ходела всяка седмица на гробища.

Св. Е. В. В., водач на автомобила, в който е пътувал загиналия сочи, че ПТП настъпило при неправилно изпреварване на ТИР и насрещно движещата се кола се врязала в тях. Спомня си, че някакви хора откършили вратата на В. за да го извадят. Казва, че винаги поставяли колани, защото веднъж ги спрели.

4

Св. П. Й. Г. е посочил, че когато превозвали с линейка В. той имал кръв по главата, бил с травми в ключиците и тазовата област, а десният крак бил неподвижен и го болял.

Приетата по делото съдебно-психологична експертиза (л. 45, т. ІІ) е дала становище, че ищцата М. М. е със сериозно увредено психическо състояние, не е способна да се грижи сама за себе си и има нужда от поддържащо лечение. Разяснено е, че биполярното разстройство в редки случаи може да се отключи от травматично събитие (като загуба на дете), за което личността няма ресурс за справяне. Вещото лице сочи при разпит (л. 54 в о.з.), че изследваната е била трудно контактна и не отговаряла на въпроси, като не може да установи от кога е това състояние. Според психолога ищцата не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Пред САС е приета съдебно- психиатрична експертиза. Същата е установила, че няма основания да се приеме, че до датата на процесното ПТП М. М. е била диагностицирана с психично заболяване. Първото депресивна симптоматика е документирана на 22.11.2018 г., като е установен умерено тежък депресивен епизод F 32.1 и леко разстройство на познавателните способности F 32.1. Посочено е, че сравнително бързо са се задълбочили и влошили когнитивните функции, като е поставена и диагноза (неуточнена) Болест на Алцхаймер (28.02.2019 г.), в последствие променена на съдова деменция, а след това окончателно приета смесена корова и подкорова съдова деменция (много вероятно поради анамнеза за дългогодишна артериална хипертония или въз основа на резултати от направени образни изследвания).

Пояснено е още, че е много вероятно към 2019 г. (когато е поставена диагнозата Болест на Алцхаймер) да са били нарушени психичните й годности за разбиране и ръководени на действията, както и за разбиране на последиците от тях. Ако обаче се приеме, че когнитивните снижения са били все още в начален етап и дементния синдром не е бил оформен, то е възможно да се допусне, че едва през 2020 – 2021 г. са били нарушени базисните психични функции. През 2022 г. при лицето е било налице тежък дементен синдром и тотален разпад на психичната дейност.

При разпит в о.з. вещото лице-психиатър е пояснило, че вписването в документите, че диагнозата „Болест на Алцхаймер“ е „неуточнена“ вероятно 5 се основава на факта, че е липсвало образна диагностика и поради това не може да се посочи генезиса на дементния синдром. Като съобразява анамнезата, снета от психолога при изготвяне на експертизата пред ОС Видин, вещото лице счита, че се касае до Алцхаймер, но изтъква, че при първоначалната ищца е установена и хипертонична болест, което води до другият вид деменция (съдова). Такава е била последната диагноза. Вещото лице е поддържало, че тежка психотравма, като загуба на дете, може да доведе до депресия, която е описана, с отражение на когнитивните функции.

В същото време е посочено, че когнитивната симптоматика е възможно да се развива и без наличието на депресия въз основа на съдовите заболявания, като състоянието на ищцата според експерта най-вероятно се дължи на смесена генеза. Вещото лице изключва диагнозата „биполярно афективно разстройство“.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

На първо място следва да се отбележи, че настоящият състав не намира основания да приеме, че към момента на подписване на исковата молба ищцата е била в състояние, което я е лишавало от процесуална дееспособност.

Приетата пред настоящата инстанция психиатрична експертиза е дала варианти за момента на настъпване на тежките промени в когнитивните способности на ищцата, но липсва формиран извод, че към датата на подаване на исковата молба (23.11.2018 г.) лицето е страдало от такова тежко психическо заболяване или е било в толкова увредено физическо състояние, че да не отговаря на изискванията за дееспособност. Лицето е било консултирано от психиатър ден преди да подаде исковата молба (22.11.2018 г.), като е установено наличие на умерено тежък депресивен епизод и леко разстройство на познавателните способности. Тези данни потвърждават извода, че макар и психическото състояние на лицето да е било силно травмирано и повлияно, към момента на сезиране на съда с претенцията към застрахователя, ищцата е била процесуално дееспособна. Изводът на психолога от експертизата приета пред ОС Видин (че ищцата не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ги ръководи) не може да обвърже съда, тъй като не е направен от психиатър. С такава квалификация разполага вещото лице по експертизата приета пред САС, като изводите не установяват ограничение на дееспособността, а поставената от психолога 6 диагноза (биполярно разстройство) е категорично отхвърлена.