Решение № 257 от 02.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20213100503051 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 302329/ 18.11.2021 г. на В. П. П., чрез назначения по делото особен представител адв.

З.Й., против решение № 262636/18.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 15330/2020 г. на ВРС, 49-ти състав, в частта, с която е прието за установено, че жалбоподателят дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Прилеп” № 33, сума в общ размер на 303.63 лева, представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за период на потребление от 20.07.2015 г. до 17.06.2019 г.; сумата от 38.57 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 17.06.2018г. до 12.03.2020 г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.05.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед от 18.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4684/2020 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата си особеният представител на въззивника В. П. П., излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва решаващия извод на съда за наличие на неформален договор за ВиК услуги с ответника като собственик на водоснабдения имот, базиран единствено на справка от Агенция по вписванията, от която не е видно, че ответникът е единствен собственик/ползвател на имота за процесния период. Също така твърди, че по делото не са събрани доказателства за наличието на сключен между страните договор, по силата на който се дължи цена за потребена услуга за обекта, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 212, вх.3, ап. 92, по посочената партида и абонатен номер. На следващо място, твърди, че дори да се приеме наличието на облигационна връзка, неясен остава моментът, от който ответникът е станал абонат, доколкото в 1 представената справка за недобора е посочен като абонат П. П., което важи и за представения хартиен карнет. Сочи се, че не са установени и точното количество и периоди на доставка на услугите, като съдържанието на представените карнети е своевременно оспорено. Излага, че в карнета, в който има отбелязвания за периода 20.07.2015 г. – 14.02.2019 г. няма положен нито един подпис на потребителя, а в графа забележки има отбелязване „не живее тук“. Като твърди, че водомерът на процесния имот не е от типа за дистанционно отчитане, сочи, че реалното снемане на показанията на водомера може да се осъществи единствено чрез посещението на обекта, който факт е останал недоказан за твърдените дати: 16.05.2018 г., 18.06.2018 г., 16.07.2018 г., 13.08.2018 г.,13.09.2018, 16.10.2018 г., 17.01.2019 г., 14.02.2019 г. Последната посочена дата на отчитане не съответства на датата в представената справка за измерванията, от която се установява, че и за периода след това м. 03-04.2019 г. водомерът не е бил отчетен.

Оспорват се изводите на районния съд, че потребеното количество вода се състои предимно от служебно начислено количество, както и такова, отчетено при извършен реален отчет, тъй като от 2018 г. е извършван отчет посредством ел. карнет чрез таблет, а в същото време за периода до м.

02.2019 г. е представен оспорения в съдебно заседание хартиен карнет.

Последният от своя страна, в качеството му на частен свидетелстващ документ, без нито един подпис на абоната, не установява по безспорен начин ползването на начисленото количество вода от ответната страна. По същия начин и от представените по делото отчети не може да се установи, че инкасаторът е посетил именно процесния имот и е снел показания от водомера.

При липса на доказана регулярна проверка и засичане на водомера, както и при липса на неправомерен отказ за достъп до него, жалбоподателят счита, че ищецът не е доказал количествата потребена вода за процесния период, респ. основание за остойностяването им в издадените фактури.

Счита, че същите не се установяват и от представената справка за недобора.

Поради изложеното и липсата на установена процедура/методика за формиране на задълженията, въззивникът намира предявените искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне в цялост, съответно за отмяна на обжалвания акт, в частта, с която същите са уважени.

В евентуалност, жалбоподателят моли за отхвърляне на претенцията за главница за сумата от 26.90 лева, за която е издадена фактура № 11390511161 от 18.05.2018 г., с която е отчетено количество вода за почти тригодишен период (20.07.2015 г. – 16.05.2018 г.), като сочи, че освен липсата на редовно и вярно отчитане на водомера в този период, то и всички задължения за периода преди 15.05.2017 г. са погасени по давност. Доколкото посочената фактура включва суми и за този период моли за отхвърляне на претенцията в тази й част, както и съответно намаляване на задължението за лихва за забава.

Идентично становище се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител.

Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, представлявана от юриск. П.В., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Твърденията са за установена облигационна връзка между страните по делото чрез представените писмени доказателства, а именно карнет по партида с абонатен номер *********, чиито титуляр е ответника, опис на отчети по същата партида, справка по лице от Служба по вписванията, видно от които ответникът е собственик на процесния имот.

Сочи, че при липса на насрещно твърдение, че потребител на услугите се явява трето лице, следва да се приеме, че по силата на § 1, ал. 1, т.2, б.„б“ от ДР на ЗРВКУ, ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения период за процесния обект. Излага също, че за ищцовото 2 дружество няма задължение да издирва лицата, които потребяват ВиК услуги във водоснабдените жилища, а такова задължение имат потребителите съгласно разпоредбите на чл. 43, ал. 2, т.11 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и чл. 5, т. 13 от ОУ, вр. чл. 61 и сл. от ОУ.

На следващо място, въззиваемата страна сочи, че от представения опис на отчети на абонат № ********* от таблет, модул, самоотчет, се установява, че на 17.01.2019 г. и 18.02.2019 г. е извършен реален отчет на въззивника.

Отчитането чрез таблетното устройство се осъществява без да е необходимо полагането на подпис съгласно чл. 23, ал.4 от ОУ. Твърди, че с извършения реален отчет се потвърждават всички предходно извършени отчети през 2018 г. Излага също, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение определеното количество вода в нормативно регламентирания за това срок, съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Сочи, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т.2 от ОУ, според която водомерите, отчитащи питейно-битовото потребление на физически лица се отчитат веднъж на тримесечие, като в междинните периоди ежемесечно се начислява прогнозно количество вода. В случая, след 18.02.2019 г. инкасаторът е начислявал минимален размер по 5м 3/месечно за един обитател, както е отбелязано в карнета, което е изцяло в интерес на потребителя. Поради изложеното, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционния акт в обжалваната му част. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание, като се претендират и разноски.

Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване на решението на ВРС в съответните части.

Същата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл.

261 ГПК.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК 103002253, гр. Варна, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът

В.

П.

П.

ЕГН

**********,

************************************** в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *********, дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД сума в 631.62лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 22.08.2002г. до 17.06.2019г.; сумата от 481.81лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 19.10.2002г. до 12.03.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.05.2020г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед от 18.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4684/2020г. по описа на ВРС.

Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1884 от 18.05.2020г., а именно: заплатена държавна такса в размер на от 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

Ищецът – въззиваем твърди че „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с посл. изм.), предоставя В и К услуги на В. П. П. за имот на адрес **************************************, който е собственик на същия.

Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер *********. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за 3 предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Сочи се от въвзиваемото дружество, че на 15.05.2020г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу П., въз основа на което на 18.05.2020г. съдът издал заповед № 1884 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на П. да заплати на кредитора сумата от 631.62лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 19.09.2002г. до 18.06.2019г.; сумата от 481.81лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 19.10.2002г. до 12.03.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-15.05.2020г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25.00 лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50 лв. Излага се също, че на 29.10.2020г. заявителят (въззиваем) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особения си представител, е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените искови претенции. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, както и доставка на твърдяните услуги. Оспорва представените справки за недобор. Релевира доводи за погасяване на част от вземанията, поради изтекла давност.

Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното д е л о доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.