Решение № 1727 от 14.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1727 гр. Варна , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100501898 по описа за 2020 година

Производството е реда на чл.268-272 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, предявена чрез ст.юрисконсулт С. П., против решение № 2479/ 19.06.2020г. по гр.д.№ 17489/ 2019г. на Районен съд-Варна, в частите, в които е осъдена да заплати на С. Г. Ф. сумата 1534.55лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 223 часа, за периода 01.10.2016г.30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, на основание чл. 140, ал.1 във вр.чл.143, ал.1 КТ във вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението , както и сумата 202.56лв. – обезщетение за забавено плащане върху всяко едно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г. до 30.09.2019г., на основание чл.86 ЗЗД. С решението са присъдени държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.

Счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, постановено при непълнота на прегледа на нормативната уредба, немотивирано.При действащите разпоредби на ЗМВР не намират субсидиарно приложение норми от КТ, Наредба за структурата и организацията на работно време, и ЗДСл. Развити са съображения във връзка с установената нормална продължителност на 1 работното време в чл. 187, ал.1 ЗМВР, с която страните по служебно правоотношение са обвързани. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, поради действащата за процесния период наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В случая следва да бъдат прилагани разпоредбите на ЗМВР- чл.140, чл.187,ал.3, чл. 179, ал.4 , относно отчитането и заплащането на нощния труд , и подзаконовите нормативни актове, при ясно разграничение между извънреден и нощен труд.

По същество отправя искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, за отхвърляне на исковата претенция изцяло като неоснователна . В условията на евентуалност – да бъде съобразено, че в периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни , съгласно редакцията на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските / обн.ДВ бр. 41: 2017/.

Въззиваематата страна- С. Г. Ф.,чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по изложените в писмен отговор съображения.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

Предмет на разглеждане са предявените осъдителни искове от С. Г. Ф. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, за сумата1879.57лв.- представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 225.36 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху главницата от датата на предявяването му до окончателното изплащане на задължението, и за сумата 284лв- дължима мораторна лихва за периода от 01.10.2016г.до 30.09.2019г.

Ищецът твърди и представената кадрова справка установява, че през процесния период е изпълнявал длъжността „пожарникар“ и „ старши пожарникар“ при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ / РДПБЗН/-Варна, част от структурата на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ МВР, в служебно правоотношение по ЗМВР. На основание чл.187, ал. 3 ЗМВР работното време се изчислява подневно, а за работените на 8-,12-,24-часови смени- сумирано на тримесечен период. Работата извън редовното време е компенсирана с възнаграждение за отработени до 70 часа за отчетния период- чл.187, ал. 3 и 5 ,т.2 от ЗМВР. Не му е заплатено възнаграждение за положеният нощен труд, над нормалната 7-часова продължителност при петдневна работна седмица по чл.140 от КТ, изчислено по броя часове след приравняването им към дневни с коефициент 1.143. Твърди, че през периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и получените 2 след преобразуване с коефициент 1.143 се получава разлика, която се явява своеобразен извънреден труд / посочените за всеки отчетен период по брой часове и дължими суми/.При база за изчисляване – основно трудово възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал. 6 ЗМВР, задължението на ответника е в размер на 1879.57лв. , а начислената върху главницата мораторна лихва- 284 лв.

Ответникът оспорва претенцията за заплащане на извънреден труд, получен чрез преизчисляване на нощен труд в дневен с коефициент 1.143, като неоснователна. Твърди, че нощният труд при работа на 8,12,24-часови смени, представлява редовно работно време, неделима част от цялото работно време на служителя. Превръщането на нощните часове в дневни е нормативно установено с цел увеличено заплащане на нощния труд. Счита, че ищецът не е полагал извънреден труд, който представлява действително отработени часове, за които следва да получи заплащане. Развити са правни съображения за приложима нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация- чл.187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67, ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение , с оглед различната продължителност на дневния и на нощния труд , регламентирана в Кодекса на труда.

Посочва, че в периода на разглежданите отношения е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн.ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. Предвиденото в чл.3, ал.3 за работните часове полаган труд между 22.00- 6.00ч. съответства на регламентацията на този въпрос в чл.187, ал. 3 от ЗМВР. Необосновано ищецът счита, че следва да му бъде заплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преобразуване нощните часове в дневни с коефициент 1.143. Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн.ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г. Позовава на предвидената в чл.187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време , установена за държавните служители в МВР, различно от предвидената обща нормална продължителност на работното време за работниците и служителите по трудово правоотношение, установена в чл. 140, ал.1 от КТ, в подкрепа на довода за приложимото право- регламентацията на отношенията, дадена според нормите на специален закон- ЗМВР, и на това основание за неоснователност на предявените искове.

По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:

3

Съгласно кадрова справка на заеманите длъжности през периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. страните са в служебно правоотношение, регламентирано от нормите на ЗМВР.

Работата на служителите, включени в заповедите за определяне състава на дежурните смени, се организира в месечни графици, по вид работна смяна- 8, 12 или 24 часа, при спазване изискванията на чл.14, ал.2 и 3 от Наредба № Iз-1941/ 25.07.2011г. за реда за осъществяване на ПБЗН на МВР. За отчитане на работното време се съставят протоколи до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, а всички обстоятелства за полагане на труд по време на разположение и извън редовното работно време, се вписват в книга по образец - Приложение 4 от Наредбата..Представените на с.68-161 от делото на ВРС се преценяват като относими за спорните факти при посочените в Наредбата условия за отчитане.

На основание чл.179, ал.2 във вр.ал.1 от ЗМВР със заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи са посочени условията и реда за изплащане на полагания труд през нощта, между 22.00ч.и 06.00ч., на официални празници и за времето на разположение, за изплащане на допълнително възнаграждение, както и възнаграждение за нощен труд за всеки отработен час или за част от него между 22.00- 6.00, е в размер на 0.25лв., увеличен считано от 01.01.2020г. на 1.00лв.

Представени са писмени доказателства- платежни документи за получаваното трудово възнаграждение от ищеца, с всички начисления към основната заплата- суми за отработените часове нощен труд, на официални празници и времето на разположение, за извънреден труд по отчетените периоди.

По делото е допусната съдебно счетоводна експертиза и представеното заключение не е оспорено от страните. В периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ищецът е отработил 4946 часа, от които 193бр.24-часови смени от 4632 часа, 40 часа отработени на първо число на месеца по 8ч.,64 часа отработени на последно число на месеца по 16 часа , и 210 часа извън графика при часова норма от 4768 часа. Отчетен е извънреден труд 178 часа, за които е получил възнаграждение в размер на 1107.49лв./ Приложение 1/..

Установени са броя часове положен нощен труд, след приравняването му към дневен с коефициент 1.143 за всеки отчетен тримесечен период / таблица към т. 4/. Общо за 223 часа, върху които следва да се начисли допълнително възнаграждение в размер на 1534.55лв. Обезщетението за забава върху всяко допълнително възнаграждение за всеки отчетен период е възлиза на 202.56лв.

На основание чл.214 ГПК и направеното искане е допуснато изменение на исковите претенции по размер, съответно- от 1879.57лв. на 1534.55лв. по главния иск, и от 284лв. на 202.56лв. по акцесорния иск.

По основателността на исковата претенция:

4

Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV Възнаграждения , материално и социално осигуряване на служителите на МВР.

Според чл.176 месечното възнаграждение се формира от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.

178, ал.1 ЗМВР- за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден труд, работа при специфични условия , и в чл. 179, ал.1 ЗМВР - за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.

Съгласно чл.179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. На основание чл.187,ал.9 от ЗМВР / ДВ,бр. 53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време , режимът на дежурство , времето за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.

По приложението на закона са издадени: :Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.