Решение № 73 от 12.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Бургас, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120104989 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на ЕТ „МаксмедияДимитринка Генчева“, ЕИК .....; седалище и адрес на управление: гр. ......, чрез адв. М.

О., против Н. Й. Б., ЕГН **********, адрес: гр. ....

От съда се иска осъгждане на Н. Й. Б., ЕГН **********, да заплати на ЕТ „Максмедия-Димитринка Генчева“, ЕИК ...., сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по смисъла на чл. 220, ал. 1 КТ; законната лихва върху главницата от 1000 лв, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на основния дълг.Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че на 28.06.2023 г. между ищеца и ответника бил сключен Трудов договор № ../.... г. със срок до 01.09.2023 г. Сред уговореното между страните било и правото на едностранно прекратяване на договора с предизвестие съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 2, изр. последно от КТ - тримесечно предизвестие, но не повече от остатъка на срока на договора.

На 21.07.2023 г. ответницата заявила, че прекратява трудовото правоотношение с работодателя - настоящия ищец, считано от 01.08.2023 г. На 02.08.2023 г. работодателят издал заповед, с която на осн. чл. 128а, ал. 3 КТ обявил настъпилото на основание по чл. 326, ал.1 прекратяване на договора.

Със заповедта по чл. 128а, ал. 3 КТ, работникът бил поканен да заплати на 1 работодателя обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ, за което му е предоставен седмодневен срок от получаване на заповедта. Заповедта била получена от ответника на 03.08.2023 г. Към настоящия момент падежът на задължението е настъпил, но ищецът все още не е получил плащане. По тази причина ответникът дължи заплащане и на законната лихва върху сумата на главницата съгласно чл. 86 ЗЗД.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК особеният представител на ответника представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че ответницата е подала молба на 21.07.2023 год., в която моли работодателя ЕТ“Максим медия Димитринка Генчева,, ЕИК .....със седалище гр.Бургас и търговски адрес ......., да прекрати трудовият договор считано от 01.08.2023 година по взаимно съгласие, или ако работодателят не е съгласен, да приеме молбата като предизвестие за прекратяване на трудовият договор по чл.326 ал.2 от КТ.

Твърди се, че тази възможност не е обсъдена с ответницата и не е приложена в конкретният случай. Било е възможно, договорът да бъде изпълнен в неговата цялост.

Не е направен никакъв опит и да се установят в рамките на диалог, каква е причината за напускането и попада ли тя в императивните изисквания по смисъла на чл.325 от КТ.

На 02.08.2023 година на основание чл.128а ал.3 от КТ на труда и във връзка с чл.326 ал.1, и чл.220 ал.1 пр. 1 трудовият договор № 3 / 28.06.2023 година е прекратен.

В срочният трудов договор, в точка 1 /едно/ в раздел “Предмет, срок на договора и място на работа“ е посочена длъжностна характеристика, която не е представена като доказателство по делото .

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, чрез особен представител моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че на 28.06.2023 г. между ищеца и ответника бил сключен Трудов договор № .... г. със срок до 01.09.2023 г. Сред уговореното между страните било и правото на едностранно прекратяване на договора с предизвестие съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 2, изр. последно от КТ тримесечно предизвестие, но не повече от остатъка на срока на договора.

На 21.07.2023 г. ответницата заявила, че прекратява трудовото правоотношение с работодателя - настоящия ищец, считано от 01.08.2023 г. На 02.08.2023 г. работодателят издал заповед, с която на осн. чл. 128а, ал. 3 КТ обявил настъпилото на основание по чл. 326, ал.1 прекратяване на договора.

2

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на обезщетение от ответника по чл.220, ал.1 КТ. Съгласно тази разпоредба страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Плащането на посочената сума няма характер на обезщетение за вреди, тъй като сумата е определена глобално и не е съизмерима с някакви претърпени или дори предполагаеми вреди. По естеството си това плащане представлява заместваща престация, която цели да замени дължимото спазване на срока на предизвестието със заплащане на определената от закона сума. Юридическите факти, от които възниква задължението по чл.220, ал.1 КТ, са: прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие и изявление, че предизвестието няма да бъде отработено. От доказателствата по делото се установява наличието и на двете предпоставки за възникване право на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в полза на работодателя.

Съдът преценя предявеният иск за процесуално допустим, като подаден от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор и в срока, указан в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.

Заповедта е издадена от компетентен орган и е издадена в рамките на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма и е мотивирана.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан .

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за заплащането на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 800 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Й. Б., ЕГН **********, да заплати на ЕТ „Максмедия-Димитринка Генчева“, ЕИК ...., седалище и адрес на управление: гр. ... „... ...., представлявано от Д..Г..сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по смисъла на чл. 220, ал. 1 КТ, ведно сс законната лихва върху главницата от 1000 лв, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на основния дълг.

3

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 „Н. Й. Б., ЕГН **********, да заплати на ЕТ „Максмедия-Димитринка Генчева“, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.

...., представлявано от Д..Г..сумата в размер на 800.00 /осемстотин лева/, деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4