Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 27.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 316/2025
Вид
Решение № 179
Подписан
27.10.2025
В сила
02.06.2026
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 86 · Кодекс за застраховането
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Станислав П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20255000500316 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 3610/02.04.2025 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - Пазарджик против решение № 101/17.03.2025 г., постановено по г. д. № 288/2022 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с което е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на М. Н. Т. ЕГН ********** от гр. К. № 11 на 30.04.2019 г., обезщетение за причинените и вреди във връзка пътен инцидент станал около 19.20 часа, на републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр.

Костенец), в участъка между ресторант „Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“, край гр. Белово, при км. 169+131 м., претърпян от нея като пътник в МПС марка „Рено“, модел „Меган“, с per. № ......, управлявано от П.Т., при падане на крайпътно дърво върху този автомобил, както следва: 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. до окончателното плащане и 18 327.59 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г., както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба М. Н. Т. ЕГН ********** счита, че същата е неоснователна. Претендира разноски.

1

„Европейски пътища“ АД – Пловдив, ЕИК 115004094, в качеството на трето лице-помагач на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София счита, че същата е основателна. Претендира разноски.

Останалите участници в производството не са взели становище по съществото на въззивна жалба вх. № 3610/02.04.2025 г.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 5682/27.05.2025 г. от М. Н. Т. ЕГН ********** от гр. К. № 11 против решение № 101/17.03.2025 г., постановено по г. д. № 288/2022 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен иска на Т. да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - Пазарджик да и заплати сумата над присъдения размер от 200 000.00 лева до пълния предявен размер от 300 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътен инцидент, станал на 30.04.2019 г., около 19.20 часа, на републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр.

Костенец), в участъка между ресторант „Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“, край гр. Белово, при км. 169+131 м., претърпян от нея като пътник в МПС марка „Рено“, модел „Меган“, с per. № ......, управлявано от П.Т., при падане на крайпътно дърво върху този автомобил, заедно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.

София не е взел становище по същество.

„Европейски пътища“ АД – Пловдив, ЕИК 115004094, в качеството на трето лице-помагач на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София иска отхвърляне искането за допълнително обезщетение над размера от 200 000.00 лева.

Останалите участници в производството не са взели становище по съществото на въззивна жалба вх. № 5682/27.05.2025 г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективна съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.

Предявени от М. Н. Т. ЕГН ********** от гр. К. № 11 против Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и плати сумата от 300 000.00 лева, частично от 500 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 18 327.59 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, всички вреди причинени от пътен инцидент, станал на 30.04.2019 г., около 19.20 часа, на републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр. Костенец), в участъка между 2 ресторант „Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“, край гр. Белово, при км.

169+131 м., претърпян от нея като пътник в МПС марка „Рено“, модел „Меган“, с per. № ......, управлявано от П.Т., при падане на крайпътно дърво върху този автомобил, заедно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Третите лица–помагачи считат, че исковете са неоснователни.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че на 30.04.2019 г., около 19.20 часа, на републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр. Костенец), в участъка между ресторант „Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“, край гр. Белово, при км. 169+131 м., е настъпил инцидент, с участието на МПС марка „Рено“, модел „Меган“, с per. № ......, управлявано от П.Т., при което, вследствие на паднало дърво върху този автомобил, е пострадала тежко М. Н. Т., пътуваща на предна дясна седалка.

Горните обстоятелства се установяват от констативен протокол за ПТ с пострадали лица № 340р-7326/30.04.2019 г. (л. 14 – 15 от делото на ОС, протокол за оглед на местопроизшествие от 30.04.2019 г. (л. 16 – 21 от делото на ОС) и от показанията на свидетели П.Т., Б. Г.-Б., Д.М., Е.А. и Д.С..

Видно от показанията на свидетел П.Т. (л. 430 от делото на ОС), той е съпруг на пострадалата и пряк очевидец на инцидента. Шофирал автомобила, който бил ударен от дърво, което паднало върху колата, отгоре. Въпреки роднинската връзка, съдът намира неговите показания за достоверни, доколкото дадената информация съвпада с тази на останалите свидетели, както и с другите доказателства, събрани в рамките на производството.

Видно от показанията на свидетел Б. Г.-Б. (л. 486 от делото на ОС), тя е пряк очевидец на обстановката веднага след инцидента, първа се е притекла на помощ. Пътувала по същия път със съпруга си, видяла ударената кола и пострадалата и подала сигнал на телефон 112, което станало около 7 часа вечерта. Дърво било на около 1.50 – 2.00 метра от пътното платно до канавката.

Видно от показанията на свидетел Д.М. (л. 488 от делото на ОС), той е пряк очевидец на обстановката веднага след инцидента. На 30.04.2019 г., малко след 19.00, му се обадил П. – съпругът на пострадалата и му казал за събитието. М. отишъл на мястото около 19.20 ч. Дървото било огромно, паднало напреко на пътя. Пожарникарите вече били разчистили малко и били извадили М. от колата. Дебелата част на дървото била разцепена.

3

Видно от показанията на свидетел Е.А. (л. 587 от делото на ОС), той е пряк очевидец на обстановката веднага след инцидента. Бил дежурен в РСПБЗН - Белово и участвал със свои колеги в спасителните дейности. При отиването на място заварили един автомобил, затиснат от един клон, в посока Белово - Пазарджик, дървото било от дясната страна. Клонът бил много дебел. Дървото било паднало и се било забило в прозореца на автомобила. В него имало мъж, жена и дете. Жената била със сигурност вътре, а мъжът и детето мисли, че били излезли, или излизали в момента, но те не били много пострадали.

Жената била доста пострадала, но какво точно – не знаел. Клонът бил паднал, забил се в стъклото, бил се пречупил и бил върху капака, обаче бил пробил стъклото и бил ударил жената, която седяла на пасажерската седалка. Клонът не бил забит в нея, обаче предполага, че е бил, защото раните бяха жестоки. След това срязали автомобила, огънали му тавана, извадили жената и я сложили в линейката. Обезопасили автомобила и платното. Клонът изглежда е бил доста здрав, защото доста време го рязали, бил доста голям. Рязали го около час - час и половина.

Видно от показанията на свидетел Д.С. (л. 589 от делото на ОС), той е пряк очевидец на обстановката веднага след инцидента. Бил дежурен в РСПБЗН - Белово и участвал със свои колеги в спасителните дейности.

Като дежурен екип им се обадили, че има катастрофа и паднало дърво. На място като отишли, имало паднал един огромен клон. Спрели, извадили инструмента, нарязали колата. Жената била обезобразена – това си го спомня, чак гадно му станало. Единият клон бил забит някъде в корема и. Отрязали колата, тавана огънали назад. Извадили жената. Било грозна картинка. Спомня си, че бил много голям клон. То и дървото било огромно.

Ответникът прави възражение, че дървото и било напълно здраво и единствена причина за неговото счупване са метеорологичните условия към онзи момент. Твърди наличието на непреодолима сила, поради което не следва да носи отговорност за трагичния инцидент.

Това възражение е неоснователно.

За установяване състоянието на падналото дърво са назначени три лесотехнически експертизи, които са дали своите заключения при анализ на снимковия материал, представен с исковата молба и приет като доказателство по делото, като третата експертиза е с направени допълнения в съдебно заседание, след приемането на 1 брой CD със запис на предаване, излъчено в ефир на телевизия „BULGARIA ON AIR “, относно пътния инцидент и е възпроизвеждане съдържанието на записа.

Настоящата инстанция приема, че използваните от експертите снимки и други цифрови носители със съдържание, съхранявано в електронна форма, са писмени доказателства и имат характер на заверени копия от електронни документи по смисъла на чл. 184 ГПК. Този извод следва от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронния подпис, съгласно който „електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент 4 и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), както и ал. 2 от същия, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Ето защо, снимките и другите цифрови носители са копия на електронни документи, тъй като са електронни записи на визуално съдържание (файлове), поради което приемането им като доказателства в гражданското съдопроизводство е допустимо.

Според заключението на първата експертиза (л. 237 – 239 от делото на ОС), изготвена от доцент Д.Д., от приложения снимков материал може да се заключи, че пречупеното дърво е вид чинар (платан). По виждащите се листа може да се предположи, че става дума за западен или яворолистен чинар, но не и да бъде еднозначно определен дървесният вид. Точното определяне на възрастта би било възможно след изброяване на годишните пръстени. По наличните изображения възрастта не може да се посочи конкретно.

Според изложеното в протокола от огледа на местопроизшествието, може да предположи, че дебелината на стъблото е около 1.2 м. (при височина 1.3 – 1.5 м.), а тъй като чинарите се посочват като сравнително бързорастящи видове, би предположил възраст от около 60-70 години. По представените снимки на пречупеното при инцидента стъбло не може да се съди за здравословното му състояние в момента. Точното местоположение на дървото може да се посочи с координати N 42 градуса, 11 минути, 45.68 секунди, Е 24 градуса, 05 минути, 51.20 секунди (по Google Maps). На снимки от месец юли 2018 г. се забелязват сухи клони и частично суховършие за въпросното дърво, което показва известно влошаване на здравословното му състояние тогава. Няма признаци, по които да се съди, че за дървото са полагани някакви конкретни действия или грижи. Редуцирането на короната, вкл. и наличието на сухи клони на процесното дърво през лятото на 2018 г. са откъм противоположната на пътя страна (юг-югозапад), т. е. не би могъл да посочи дървото като непосредствена опасност за преминаващите автомобили и хора тогава, която да налага незабавното му премахване. Предполага, че снимките по делото са били направени непосредствено след инцидента от 30.04.2019 г. По фотографиите от мястото на произшествието не може да съди за здравословното състояние на дървото, непосредствено преди пречупването му, както и за суховършие, евентуално наличие на плодни тела на гъби или липсваща кора. Евентуално загниване на дървесината на стъблото без съмнение в значителна степен би улеснило пречупването, но не може категорично да посочи наличието на гниене, на базата на предоставените материали.