Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 973 от 23.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 159/2026
Вид
Определение № 973
Подписан
23.02.2026
В сила
23.02.2026
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 973 гр. Варна, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500159 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Боа Инвест“ ЕООД, с ЕИК 206033151, със седалище гр. Бургас, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 16761/02.12.2025 год., постановено по гр. дело № 11222/2025 по описа на РС-Варна, с което е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му.

В писмен отговор насрещната страна Д. П., гражданин на Италия, роден на ********** год., оспорва жалбата, счита обжалваното определение за правилно и настоява да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, срещу обжалваем акт, от страна с правен интерес от обжалване на определението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 11222/2025 год. по описа на РС-Варна по искова молба на „Боа Инвест“ ЕООД, с ЕИК 206033151, със седалище гр.

Бургас, с която срещу Д. П., гражданин на Италия, роден на ********** год., са предявени искове по чл. 59 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД.

Ищецът е навел следните твърдения:

Въз основа на договор за продажба, скл. с нот. акт № 1/30.04.2020 год. на нотариус № 109 с район на действие района на РС-Балчик, е собственик е на 8032, 79 / 8942 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КККР 1 на с. Рогачево, общ. Балчик, заедно с всички намиращи се в поземления имот трайни подобрения, между които: електрическа и водоснабдителна мрежа и съоръжения в поземления имот, осветителна мрежа, ВиК мрежа, интернет мрежа, кабинка за охрана, басейн с принадлежащата към басейна филтрираща инсталация, алеите и пътните връзки с основния път в имота. В описания поземлен имот е изграден комплекс „Холидей Вилапарк Сийвю Албена“, който се състои от 26 броя къщи. След като ищцовото дружество придобило собствеността върху поземления имот (респ. върху 8032, 79 / 8942 кв. м. ид. части от същия), постигнало договорка с отделните собственици на къщи да се грижи за комплекса, а собствениците на къщи – да участват [със средства] в поддръжката на имота, съобразно собствеността си в комплекса, тъй като всички собственици на къщи ползват изградените поземления имот съоръжения и инфраструктура, ползват се и от охраната на комплекса, което дружеството ищец осигурява. От момента на закупуването на поземления имот [заедно с трайните подобрения] ищцовото дружество се грижи изцяло за поддръжката на комплекса и на цялата съпътствуваща инфраструктура и технически съоръжения (осветление, басейн, озеленяване, алеи, охрана и др.), разходите за които дейности заплаща със свои средства. Въз основа на решение от 24.08.2021 год. на собствениците на къщи в комплекса голяма част от тях плащали на ищеца припадащата им се част от задълженията (годишна такса в размер на 800 евро) но няколко от тях, между които и ответникът Д. П.

– не. Твърди се, че от 09.03.2023 год. ответникът Дж. П. е собственик на къща в комплекса, заснета като обект с идентификатор *** по КККР на с. Рогачево, общ. Балчик, ведно с 375 кв. м. ид. части от поземления имот, в който е построена. От момента, в който придобил къщата – 09.03.2023 год. ответникът Д. П. отказал да плаща такса от 800 евро годишно въз основа на решението на собствениците на къщи от 24.08.2021 год., но ползвал както земята (ползвал паркомясто), така и всички изградени съоръжения и инфраструктура, като не е платил съответстващата му част от разходите за ползването им, не желае да сключи и индивидуален договор за поддръжка на общите части в комплекса. В резултат на ползването без основание от страна на ответника на собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Рогачево, общ. Балчик и всички намиращи се в поземления имот трайни подобрения – електрическа и водоснабдителна мрежа и съоръжения в поземления имот; осветителна мрежа; ВиК мрежа; интернет мрежа; кабинка за охрана; басейн с принадлежащата към басейна филтрираща инсталация; алеи; зелени площи и пътни връзки с основния път в имота – ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за ползването на земята и съоръженията, както и разходите за тяхното поддържане.

Твърди се още, че след като ответникът купил къща в гореописания поземлен имот, започнал да развъжда и да отглежда кучата и котки – първоначално в къщата си, а впоследствие и в дворното място (в поземления имот), в което други лица притежават къщи. Понастоящем ответникът отглежда около 35 броя котки и 4 големи кучета, които свободно се разхождат в поземления имот. През месец януари 2025 год. едно от кучетата на 2 ответника паднало върху покривалото на басейна, което покривало е собственост на ищеца, и го унищожило и това наложило подмяната на покривалото с ново. На 19 януари 2025 год. три от кучетата на ответника напълно унищожили и 6 броя чадъри, също собствени на ищеца, които били поставени около басейна.

При така наведените твърдения са отправени искания за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1) сумата от 3000 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил, в резултат на ползването без основание за периода от 09.03.2023 год. до 08.04.2025 год. (подаването на исковата молба в съда) на собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Рогачево, общ.

Балчик и всички намиращи се в поземления имот трайни подобрения – електрическа и водоснабдителна мрежа и съоръжения в поземления имот; осветителна мрежа; ВиК мрежа; интернет мрежа; кабинка за охрана; басейн с принадлежащата към басейна филтрираща инсталация; алеи; зелени площи и пътни връзки с основния път в имота, спестявайки си разходите за ползването и за поддръжката на земята и съоръженията, описани по- горе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от 3000 лева, считано от подаването на исковата молба (08.04.2025 год.) до окончателното й изплащане;

2) сумата от 1000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разходите за възстановяване на увредените (унищожени) през месец януари 2025 год. собствени на ищеца движими вещи – покривало за басейн и шест броя [плажни] чадъри, причинени от собствени на ответника кучета, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от 1000 лева, считано от подаването на исковата молба (08.04.2025 год.) до окончателното й изплащане.

Първоначално исковете са предявени пред РС-Добрич, който с разпореждане от 09.04.225 год. е оставил исковата молба без движение с указания към ищеца да внесе уточнения в исковата си молба, вкл. да наведе твърдения как е формирана (респ. какво включва) сумата от 3000 лева, както и как е формирана (какво включва) сумата от 1000 лева.

С молба от 21.05.2025 год. ищецът е преповторил твърденията в исковата си молба, развил е съображения и доводи относно правната същност на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Посочил е, че претендираната сума от 3000 лева включва: следващата се част на ответника (1 / 26 – според броя на построените в имота самостоятелни къщи) от дължимият наем за ползваната без основание от ответника земя за посочения в исковата молба период, и от разходите, извършвани от ищеца за поземления имот и съоръженията, а след изслушване на заключенията на поисканите с исковата му молба експертизи и установяване на точния размер на дължимия наем за ползването на земята, както и на точния размер на разходите, които се извършват за поземления имот и съоръженията на годишна база, евентуално ще измени размера на предявения иск.

3

След тези уточнения РС-Добрич е приел исковата молба за редовна и е разпоредил процедурата по чл. 131 ГПК. След своевременно заявен от ответника в подадения от него отговор на исковата молба отвод за местна неподсъдност, делото е прекратено и изпратено на РС-Варна, където е образувано като гр. дело № 11222/2025 год.

С разпореждане от 13.10.2025 год. на РС-Варна исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да изправи следните недостатъци:

1) Да посочи претендираната сума от 3000 лв., как е формирана. Каква част от нея се претендира за наем на имот и каква част за разходи за поддръжка;

2) Да посочи какъв месечен наем претендира за периода от 09.03.2023г. до 08.04.2025г. за претендираната обща наемна цена;

3) Да посочи общ размер на разходите които е направил за имота в процесния период от 09.03.2023г. до 08.04.2025г. и как е формирана частта от общите разходи която ответникът дължи.

4) Да изложи твърдения как ищецът е обеднял във връзка с това, че ответникът е ползвал имота, твърди ли че някой друг би могъл да ползва имота по същия начин.

5) Да посочи поотделно каква е стойността на покривалото на басейна, което е скъсано и на 6-те чадъра и сумата която е платил за премахване на екскременти.

6) Да посочи покривалото на басейна на коя дата е скъсано.

7) Да посочи покривалото на басейна и 6-те чадъри, кога са закупени и как са заприходени при ищеца, каква е била стойността им към датата на увреждане.

8) Да посочи на коя дата и на кого е платил и каква сума за премахване на екскременти.

9) Да наведе твърдения какъв вид животни отглежда ответника, същите регистрирани ли са или са бездомни животни, отглеждани от ответника.

Съответно да индивидуализира животното, скъсало покривалото на басейна, като го характеризира по порода, вид, външни белези и т. н. Ищецът е предупреден че при неизпълнение на указанията в едноседмичен срок от връчването на разпореждането, производството ще бъде прекратено.

На 06.11.2025 год., т. е., в указания му срок, ищецът е депозирал уточняваща молба, идентична с молбата от 21.05.2025 год., подадена и пред РС-Добрич.

С ново разпореждане от 10.11.2025 год. РС-Варна отново е оставил исковата молба без движение със същите указания, идентични с дадените с разпореждането му от 13.10.2025 год. Относно указанието по т. 9 (за описание на кучетата) допълнително е пояснено, че навеждането на твърдения относно индивидуализиращи белези на кучетата, за които ищецът твърди, че са на ответника, респ. са отглеждани от ответника, и са увредили имущество на 4 ищеца (покривало за басейна и шест броя чадъри), е необходимо за да бъдат отграничени от други бездомни кучета (животни), които не са хранени или отглеждани от ответника. Ищецът е предупреден че при неизпълнение на указанията в едноседмичен срок от връчването на разпореждането, производството ще бъде прекратено.

Разпореждането е връчено на ищцовото дружество чрез процесуалния му представител на 17.11.2025 год., в дадения срок указанията не са изпълнени и с обжалваното сега определение производството е прекратено.

При тези данни настоящият състав счита, че определението е правилно.

Връщането на исковата молба, респ. прекратяването на производството, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК е законосъобразно когато не са изпълнени указания, които са коректни, т. е., когато исковата молба действително е нередовна. Когато указанията са некоректни не е налице основание за прилагането на последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК. В случай, че някои от указанията са коректни, а други – не, неизпълнението дори и на едно от коректно дадените указания има за последица връщането на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК.

В случая, с оглед наведените от ищеца твърдения, съдът счита, че указанието по т. 1 от Разпореждането от дата 10.11.2025 год. касателно иска по чл. 59 ЗЗД е коректно относно задължението на ищеца да посочи сумата, респ.,стойността на обогатяването на ответника (съизмеримо в случая с обедняването на ищеца предвид наведените твърдения относно иска по чл. 59 ЗЗД), в резултат на твърдяното ползване от страна на ответника за периода 09.03.2023 год. до 08.04.2025 год. на собствена на ищеца вещ (поземлен имот, включително инфраструктура и съоръжения) без основание, т. е., каква част от заявената общо сума от 3000 лева се претендира като „спестен от ответника наем“, който иначе ответникът би заплатил, съответно ищецът би получил за ползването на своята вещ. В хипотезите на неоснователно обогатяване по чл.