Решение № 180 от 08.06.2026, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение № 180 от 08.06.2026 г. по НАХД № 1198/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано с постановление на Районна прокуратура – Благоевград от 28.08.2025 г., с което е направено предложение Л. А.

В., роден на **************, с ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за това, че на 01.02.2024г., около 12:54 часа, в гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград, на улица „Петко Д.

Петков“, пред номер 10, в близост до бившия ресторант „Монопола“, чрез нанасяне на удар с глава в лицевата област на главата на Л. Х. М. от гр. Благоевград е причинил на М. подкожно кръвонасядане /хематом/ в областта на носа и кръвотечение от носните ходове, което е лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, като леката телесна повреда е нанесена по хулигански подбуди- на публично място, пред други хора, без да е предизвикан от М., чрез което е изразил явно неуважение към личността и правата на лицето и към обществото като цяло и е нарушил обществения ред и спокойствие- престъпление по чл.131, ал.1, т.12 , вр. с чл.130 ал.1 от НК

Представителят на Районна прокуратура - Благоевград поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и при условията на чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „глоба” около средния, предвиден от законодателя. Излага доводи в подкрепа на твърденията си.

Обвиняемият се явява лично, и с редовно упълномощен адвокат. Дава кратки обяснения по случая, като отрича да е виновен. В правото си на лична защита отрича вина. В правото си на последна дума, подсъдимия иска да бъде оправдан. Защитата пледира за оправдаване на В., като излага доводи за липсата на доказателства, установяващи извършването на престъплението от обвиняемия, както и такива установяващи вина. Твърди, че липсва съставомерност по чл.131, т.12 от НК позовавайки се на наличието на предходни отношения с М., изключващи хулигански мотив.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Л. А. В. е роден на ********, с ЕГН **********. От свидетелство за съдимост и приобщените бюлетинисе установява, че същия е осъждан с два съдебни акта, както следва:

По нохд № 152/03/2003г. на Военен съд София е признат за виновен за престъпление по чл.354 а ал.1 пр.З пр.6, като му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 год. с изпитателен срок от 5 год., като съдебният акт е влязъл в сила на 21.10.03г., от което следва, че наказанието е изтърпяно към 21.10.2008г., няма данни в този период да е извършил други престъпления, поради което по аргумент от чл.86 , ал.1 от НК към тази дата се е реабилитирал по право.

По НОХД 931/ 2007 година на РС Благоевград с Протоколно определение № 3064 от 09.07.2007 година е одобрено споразумение, по силата на което обвиняемият се е признал за виновен за престъпление по чл.216 ал.6 вр. ал.1 от НК , за което му е наложено наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева., заплатена на 23.10.2008г., като по аргумент от чл.88а, ал.1 от НК е реабилитиран към дата 30.05.2011г.

В приложеното свидетелство за съдимост липсва информация по отношение на същия да е 1 прилагана разпоредбата на чл.78а от НК. От попълнена в хода на производството декларация се установява, че същият е безработен.

Св. Л. Х. М. е роден на ***********, с ЕГН **********, ********. М. е служител на „Паркинги и гаражи“ -гр.Благоевград, като заема длъжността „шофьор на товарен автомобил“ над 15 години.

Обвиняемият и св.М. не общували помежду си, но според представени по делото доказателства /Писма на РП и ОДМВР/ взаимоотношенията между двамата са били предмет на разглеждане от страна на разследващите органи във връзка с депозирани жалби от страна на В. през 2021г., относно действия на М., които са приключили с отказ на прокурора да образува досъдебно производство.

На 01.02.2024г., св.М. изпълнявал служебните си задължения, като около 12.45 часа със св.Г. се придвижвали със служебен автомобил по ул. „Петко Д. Петков“ в Благоевград .

По същото време обвиняемият вървял по тротоара и като видял служебния автомобил на „Паркинги и Гаражи“, в който бил М. се изплюл върху автомобила. Поведението му накарало свидетелите да спрат, за да разберат причината, поради което М. спрял автомобила пред номер 10 на ул.“Петко Д.Петков“, в близост до бившия ресторант „Монопола“ и попитал В. на какво се дължат действията му. В този момент обвиняемият нанесъл удар с глава в лицевата област на главата на М., в резултат на което на последния потекло кръв от носа, а В. продължавал да буйства. М. го хванал за ръцете и го повалил на земята, а св.Г. подал сигнал на телефон 112. Поведението на В. продължавало да бъде агресивно, като същия се опитвал да нанесе и други удари на М. и едновременно с това изричал и обиди и заплахи .

По същото време в близост се намирали св. И. В. А. , който случайно минавал по ул.П.Д Петков , Л. М. С. - контрольор инкасатор в „Паркинги и гаражи“, който бил в района и А. Б. А. -З., която била паркирала собствения си автомобил в района, които възприели случилото се между В. и М..

По повод на сигнала на НС 112 на място бил изпратен полицейски патрул в състав св.С. и М., при пристигането на които обвиняемия продалжавал да се държи агресивно.

Полицейските служители провели разговор, както с М., така и с В., след което последния бил отведен в полицейското управление. Поведението му, както и заявеното от него, че пие хапчета и е посещавал психиатър, накарало полицейските служители с цел уточняване на състоянието му да отведат обвиняемият в ЦПЗ Благоевград. В болничното заведение е извършен преглед на В. от д-р А., който преценил, че лицето се нуждае от лечение, поради което същия бил настанен и лекуван в периода 01.02.2024г. – 14.02.2024г. с диагноза Остро полиморфно психотично разстройство, а св.М. посетил СПО, където му е извършен преглед и освободен за домашно лечение /Лист за преглед на пациент л.12 от ДП/. На 02.02.2024г. М. песитл и съдебен лекар, като според приложено и прието по делото съдебно удостоверение на последния е приченена лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. /л.14/ от ДП.

Във връзка с подадения сигнали била извършена проверка и образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на ДП е изготвена съдебно-медицинска експерпертиза, според заключението, на която на М. е причинено кръвонасядане /хематом/ в областта на носа и кръвотечение от носните ходове, което е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, което по своите характеристики представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Според заключението на експерта установените травматични увреждания на М. са в пряка причинно-следствена връзка с нанесения му удар и могат да бъдат получени по сочения от обвинението начин. В изготвената експертиза е даден отговор и относно медикобиологичния характер на констатираното увреждане, като според д-р Ч. същото представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

2

В хода досъдебното производство е назначена и изготвена и комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, касаеща състоянието на В., като от същата се установява, че обвиняемият е ориентиран, контактен, подробен, последователен в действията си. Посочено е още, че той не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата, същия има личностно разстройство вследствие употреба на алкохол и канабис, което според експертите обаче не е пречка да разбира свойството и значението на извършеното.

Има запазен спомен за преживяното и подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място, същност и значимост.Не е обективизирано наличие на психически недостатък, който да пречи на В. да дава достоверни показания и да се извършват процесуални действия с него. Заключено е че не се нуждае от принудително лечение.

В хода на съдебното следствие по искане на защитата с оглед събрани доказателства е поставена допълнителна задача към вещите лица, относно наличието на физиологичен афект при обвиняемия към датата на деянието, като според заключението такъв не е установен.

Експертите са посочили, че личностните характеристики са улеснили В. в извършване на деянието, но не и в степен, възпрепятстваща годността му да ръководи постъпките си.

Агресивно- поведенческият му акт не е бил внезапен, незабавен отговор на провокацията на М., дотолкова, доколкото двамата имат предистория на конфликтни взаимоотношения и многократни словесни стълкновения. Не е констатирано екстремно интензифициране на афективните преживявания и бурно протичане

Съдът кредитира изцяло приетите заключения, като намери, че същите са пълни, обосновани, изготвени въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експертите. По отношение на съдебно-медицинската експертиза, същата, ведно с уточненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание установяват причинените травматични увреждания на М., механизма на причиняване, както и периода на отшумяване. За състоянието на пострадалия и причинените увреждания свидетелстват и представените медицински документи в рамките на ДП; заверено копие на Лист за преглед на спешен пациент, от който се установява, че на инкриминираната дата е прегледан, където първоначално са констатирани наранявания. Експертното заключения по съдебно психологична и психиатрична експертизи и допълнителното такова от своя страна установяват психичната годност на обвиняемия към датата на деянието, като посредством тях се изяснява и цялостното му поведение, като посредством обективираното в тези заключения и посоченото от вещите лица в съдебно заседание може да се обяснят и действията на В..

Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение и в събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на св. М., св. Г., св.С., св.А., А., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се. Св. М. подробно описва фактите, свързани с началото на инцидента, както и развилите се след това действия. С точност и последователност конкретизира конфликта, мястото на деянието, извършените от обвиняемия действия, механизма и начина на причиняване на основното нараняване. Този свидетел с нужната конкретика разяснява повода за конфликта, както и последващите събития и състоянието си. В подкрепа на установеното посредством показанията на М. са показанията на св.Г., С., А. и А., тези свидетели са присъствали на инцидента и са очевидци на случилото се. Конкретно св.Г. с нужната конкретика при разпита си възпроизвежда началото на конфликта, причината за действията на В. и М..

Посоченото от тези свидетели се потвърждава и от св.С., който макар и да не е видял удара е възприел агресивното поведение на В., като относно начин и място на случилото се показанията му са прочетени по реда на чл.281 от НПК. Св. А. и А. от своя страна изсяняват присъствието си на място и възприетото от тях, като тези свидетели са видели поведението на всеки от участниците в конфликта, като пред настоящия състав изнасят относими факти, по отношение мястото, времето и действията на лицата. Част от тях са чули и словесната агресия от страна на обвиняемия. В подкрепа на посоченото от тези свидетели са и 3 показанията на свидетелите С. и М., които са посетили сигнала и са възприели състоянието и поведението на В. и М., като св.С. сочи, че и към момента на пристигането им В. е бил агресивен. Тези свидетели изясняват и последващите си действия във връзка със случая.

Съдът намира, тези показания за обективни и безпристрастни, поради което ги кредитира, като отчете, че М. е пострадал и като такъв е заинтересован от изхода на делото, но в същото време показанията са еднопосочни и непротиворечиви, а и кореспондират с останалия доказателствен материал. Относно твърдените от защитата разминавания и противоречия в показанията, съдът намира същите за несъществени и непроменящи извода за тяхната достоверност, като тук следва да бъде отчетен и изминалия период от време от датата на престъплението до разпита им пред съда, както и различната способност на всеки да възпроизвежда фактите. Предвид изложеното съдът намери, че тези показания следва да бъдат кредитирани. Като конкретно по отношение показанията на св.С. и М. съдът намери, че няма пречка същите да бъдат ценени, като част от доказателствения материал. Според разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК - "Лицата, които са извършвали действия по разследването, разузнавателни беседи и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс". Съгласно разпоредбата на чл.