Решение № 2598 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2598 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330114536 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. А. Г., чрез пълномощник – адв. Р. Г., против „Банка ДСК“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1758,56 лева/899,14 евро, представляваща стойността на неразрешените платежни операции, ведно със законната лихва, считано от датата на извършването им - 09.07.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните има сключен договор, въз основа на който на ищцата е издадена банкова карта Master Card. Сочи се, че на 09.07.2025 г. в 01:58 часа ищцата получила съобщение на телефона си за временно блокиране на банковата й карта от съображения за сигурност, като било указано да се свърже с контактен център. Ищцата извършила проверка през мобилното приложение за електронно банкиране, при която установила, че на 09.07.2025 г. били извършени две картови операции – плащане на ПОС, едната на стойност 88 долара USD, при курс 1,73351800, равняваща се на 152,55 лева, а втората на стойност 1259,82 CAD, при курс 1,27479600, равняваща се на 1606,01 лева. При проведен разговор със служител на ответника било потвърдено наличието на извършени транзакции. Ищцата подала жалба в клон на банката в гр. Пловдив, входирана с № ***** г., като било разяснено, че срокът за разглеждане е 30 дни. След изтичане на посочения срок, ищцата потърсила информация, при което била уведомена, че срокът за произнасяне е 45 дни, след изтичане на който отново направила 1 проверка, като било посочено, че срокът за разглеждане на жалбата е от 3 до 6 месеца. Изтъква се, че посочените транзакции не били инициирани от ищцата, нито извършени от нея или упълномощено от нея лице, като никой друг нямал достъп до профила й, не знаел пин кода на картата й, която не била предоставяна на друго лице. Предвид изложеното се претендира за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените по делото разноски В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Банка ДСК“ АД, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се банката да е отказвала да възстанови сумите на ищцата, като се сочи, че е инициирала процедура по международно оспорване в картовите схеми, която е спечелена. Изложени са съображения, че банката е положила дължимата грижа за възстановяване сумите на клиента, което е сторено в резултат на спечеленото оспорване, а не като плащане в хода на производството по настоящото дело. По тази причина се моли за освобождаване на банката от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал.

2 ГПК. По наведените доводи се претендира за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се оспорва и от представените писмени доказателства се установява, че на 30.12.2022 г. между страните е сключен Договор за ползване на пакет „ДСК Премиум“, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата специални условия по продукти и услуги на банката по разплащателна сметка с IBAN: *****, BIC код *****.

От представено по делото Искане за оспорване на картови трансакции се установява, че на 09.07.2025 г. ищцата е уведомила банката, че картата й е задължена неколкократно, при неразрешена трансакция. Отбелязано е, че ищцата е установила наличието на неразрешена трансакция на 09.07.2025 г. около 09:00 часа. Изрично е посочено, че ищцата не е предоставяла информация за картата си, нито самата карта за ползване на трето лице, нито с цел актуализация на данните, както и, че не е предоставяла на никого мобилното си устройство, на което е инсталирано приложение за мобилно банкиране. С искането са оспорени следните трансакции: на 09.07.2025 г. за сумата от 1606,01 лева с авторизационен код *****; на 09.07.2025 г. за сумата от 152,55 лева с авторизационен код *****.

От страна на ответното дружество са представени писмени доказателства, за които се твърди, че са свързани с успешно проведено оспорване на трансакциите пред Международната картова организация на Mastercard.

Представено е извлечение от банковата сметка на ищцата, видно от което на 05.11.2025 г. е получен паричен превод на сумата в размер на 1758,56 лева с посочено основание – спечелено оспорване 2 броя. По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че така преведената 2 сума е именно процесната такава, преведена от ответника „Банка ДСК“ АД по сметката на ищцата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Производството е по иск с правно основание чл. 79 от Закона за платежните услуги и платежните системи, съгласно която разпоредба в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.

Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличието на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежна услуга, по който ищцата е платец, а ответникът е доставчик; 2. извършване на твърдените 2 броя платежни операции с банковата карта на ищцата на 09.07.2025 г.; 3. стойността на извършените платежни операции, както и 4. уведомяване на ответника за констатираните от ищцата неразрешени платежни операции, извършени чрез задължаване на картата на ищцата.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ЗПУПС при твърдение на ползвателя на платежната услуга, че не е разрешавал платежната операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. В този случай доставчикът на платежни услуги, следва да представи и доказателства, че е налице измама от страна на ползвателя на платежни услуги или негова груба небрежност, изразяваща се в неизпълнение на някое от задълженията му по чл. 75 ЗПУПС. Това следва и по аргумент за противното от нормата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която възлага в тежест на платеца всички загуби, независимо от размера им, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или поради неизпълнението на едно или повече от задълженията му по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност.

По делото безспорно се установява наличието на договорни правоотношения между страните по делото, като ищцата се явява ползвател на платежна услуга по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗПУПС. Не е спорно, че на 09.07.2025 г. са осъществени два броя неразрешени трансакции на обща стойност 1758,56 лева, както и че още на 09.07.2025 г. ищцата е отправила искане за оспорване на картови трансакции. Наред с това по делото не са наведени твърдения или ангажирани доказателства, че осъществяването на неразрешените платежни операции се дължи на измама или проявена от ищцата груба небрежност поради неизпълнение на задълженията й по договора за платежни услуги.

3

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е основателен и доказан в своя размер. Същевременно от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че след завеждане на исковата молба на 05.11.2025 г. процесната сума в размер на 1758,56 лева е преведена от ответното дружество по банковата сметка на ищцата. При това положение предявената искова претенция следва да се отхвърли поради извършеното в хода на процеса плащане. По делото няма предявена отделна искова претенция с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на разноските:

При този изход на спора съдът намира, че право на разноски има ищцата, като се съобрази обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, като не е изпълнил задължението си по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, а искът се отхвърля поради изпълнение в хода на процеса. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира разноски в общ размер на 572,55 лева/292,74 евро, от които 72,55 лева/37,09 евро – държавна такса и 500 лева/255,65 евро – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Г., ЕГН: **********, против „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1758,56 лева/899,14 евро, представляваща стойността на неразрешените платежни операции, ведно със законната лихва, считано от датата на извършването им 09.07.2025 г. до окончателното изплащане, поради извършеното в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Банка ДСК“ АД, ЕИК:

121830616, да заплати на Д. А. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 292,74 евро /двеста деветдесет и две евро и седемдесет и четири евроцента/ за направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4