Решение № 862 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100501970 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 27.10.2023г. по гр. д. № 29306/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 състав, е уважен предявеният от „МОДУЛ“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и ответникът е осъден да заплати сумата от 4 425 лева - недължимо платени суми във връзка с електронна заявка за купуване на електронни винетки № 0000601893/26.03.2020г. по отношение на 47 бр. ППС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (02.06.2022г.) до окончателното плащане, като е отхвърлена претенцията за разликата от 679 лева – горницата над уважения размер от 4 425 лева до пълния предявен размер от 5 104 лева, която разлика представлява платена сума във връзка с електронна заявка за купуване на електронни винетки

№

0000601893/26.03.2020г. за ППС със следните регистрационни номера :

B****H, В****Н, В****Н, В****Н, В****Н, В****Н и В****Н. Със същото решение са отхвърлени предявените в условията на евентуалност искове по чл.

55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в частта относно сумата от 679 лева (разликата над уважения размер на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД от 4 1

425 лева до пълния предявен размер от 5 104 лева) – платени винетни такси по отношение на 7 бр. ППС, включени в заявка за купуване на електронни винетки № 0000601893/26.03.2020г., а именно ППС със следните регистрационни номера : B****H, В****Н, В****Н, В****Н, В****Н, В****Н и В****Н.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният главен иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че СРС не е разгледал по същество направените възражения за неподведомственост на спора пред гражданския съд, като не е извършил анализ на изложените в писмения отговор основания. Поддържа, че на основание чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), Агенция „Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата, във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси. Това обстоятелство обосновава извода за типична административна дейност, свързана с неравнопоставеност на страните, основана на отношения на власт и подчинение. В тази връзка сочи, че самото естество на винетната такса, установена като вид държавна такса по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), е на публично-правно вземане по смисъла чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, където държавата е възложила събирането й на Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството й на административен орган, което обосновава отношенията на неравнопоставеност между субектите и на отношения на власт и подчинение. Задължението й за плащане като условие за ползване на пътищата от платената пътна мрежа е конституционно установено публично задължение по смисъла на чл. 60 от КРБ. Въззивникът навежда съображения, че тъй като източник на вземането не е гражданско правоотношение, възстановяването на недължимо внесени такси не може да се осъществява по пътя на предявяване на кондикционен иск (гражданскоправен ред). Когато при или по повод изпълнението на тази административна дейност бъдат 2 причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи, лицата имат право да търсят обезщетение за понесените вреди. Аргументирано е становище, че в случая се касае за правоотношения, възникнали от дейност по събиране на такси, определени със закон, в полза на държавата, която дейност се реализира от орган с властнически правомощия, т.е. налице е административна дейност, основана на власт и подчинение, а не търговска или друга независима икономическа дейност на ответника с цел печалба. С оглед изложеното счита, че за конкретния случай не са приложими правилата на ГПК, поради което настоящият правен спор не следва да се разглежда от общите граждански съдилища. На следващо място, в жалбата са наведени доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил релевираното от ответника възражение, че съгласно чл. 10, ал. 14, т. 3 от ЗП, Агенцията сключва договори при еднакви публично оповестени общи условия и цени с търговци по чл. 10з, ал. 2 и чл. 10и, ал. 1, които осигуряват за своя сметка техническо и софтуерно оборудване за целите на предоставяне на съответните услуги. На това законово основание АПИ има сключен договор за предоставяне на допълнителни услуги по опериране на пунктове за продажба от доставчик на услуги за електронно събиране на пътни такси с търговско дружество „Интелигентпи трафик системи“ АД в качеството му на национален доставчик на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние. Сочи, че съгласно част III, глава 3, раздел I, т. 30 от Общите условия към договорите за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси, между Агенцията и Националните доставчици на услуга за електронно събиране на пътни такси, валидни към момента на закупуване на процесните винетни такси: „Доставчикът носи отговорност за коректното въвеждане на декларирани от ползвателя на платената пътна мрежа данни в Електронната система за събиране на пътни такси в случаите, когато плащане се извършва в оперирани от него пунктове за продажба.“ Излага, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД /ИТС/, но съдът неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че именно Агенцията следва да понесе отговорността за евентуални действия или бездействия на националния доставчик на услуги, през чийто пункт за продажба са закупени процесните електронни винетки. В жалбата са изложени съображения, че Агенцията е изпълнила своето задължение добросъвестно и съгласно декларираните от 3 ищеца данни. Обстоятелството, че може да е допусната техническа грешка или от ищеца, или от служителя на националния доставчик на услуги, не произтича от действията или бездействията на ответника. Счита, че неоснователно обогатяване би било налице, ако срещу съответната платена сума ответникът не е предоставил електронна винетка. В случая обаче по делото са представени доказателства, че ответникът е издал процесните електрони винетки, по което обстоятелство не се спори и следва да се приеме, че получавайки за тяхното издаване винетна такса, той е получил едно дължимо плащане. От горното следва, че ответникът не се е обогатил, доколкото е изпълнил своето задължение за издаването й, съобразио подаденнте и декларирани данни. Релевира доводи, че законодателят е прехвърлил отговорността за правилното деклариране на данните на потребителя с оглед на създаването на една стабилност в отношенията между административния орган и потребителите на пътните такси и с цел създаване на отговорност у потребителя при изпълнение на неговата част от задължението по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Противното би означавало, че всеки потребител може да неглижира изпълнението на задължението си за правилно въвеждане на данни, доколкото липсват последици от същото, което би създало неоправдано затруднение при събирането на пътни такси като публичноправно задължение, респективно в адекватното обслужване на всички останали потребители. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна – “МОДУЛ” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че „Интелигентни Трафик Системи” АД /ИТС/ е посредник на АПИ във възникналото между страните правоотношение, поради което правата и задълженията по договора за продажба на винетки възникват за титуляра на правото да издава винетки, a не за неговия пълномощник. Излага, че е неотносимо позоваването на договора между АПИ и ИТС, защото той няма отношение и действие към трети за това правоотношение лица, каквито се явяват всички купувачи на винетки. Излага становище, че услугата, предоставяна от държавната агенция, не се състои в издаването на електронна 4 винетка, а в предоставянето на право за движение на автомобил по националната платена пьтна мрежа. Винетката се издава за да удостовери наличието на това право. Поддържа, че е без значение в настоящия случай дали АПИ добросъвестно е изпълнила поръчката на клиента и кой е виновен за грешно подадената заявка, защото не се претендира договорна отговорност, в която хипотеза би имало значение точното изпълнение на задълженията.

Счита, че неоснователното обогатяване се състои в обстоятелството, че е събрана такса за движение на автомобили, каквито не съществуват в правния мир. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита първоинстанционното решение за валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на получена без основание парична сума.

Производството по гр. дело № 29306/2022 год. по описа на СРС, ГО, 64ти състав, е било образувано по подадена от „МОДУЛ“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искова молба за осъждането на ответника за връщане на сумата от 5 104 лева, представляваща платена без основание на ответника сума, съставляваща стойността на 54 броя винетки, а при условията на евентуалност – платени при отпаднало основание, евентуално - че ответната агенция се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца с посочената сума.

В исковата молба ищецът е посочил, че на 26.03.2020г. е направил поръчка чрез националния доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси – „Интелигентни трафик системи“ АД /ИТС/, за закупуване на общо 54 броя електронни винетки на стойност от 5 104 лева за притежаваните от него МПС-та, след което е констатирал, че в заявката погрешно е посочил 5 регистрационните номера на същите при изписването на последната буква в серията. Твърди още, че на 31.03.2020г. след констатираната грешка е закупил отново 54 броя винетки за МПС-та с посочване на правилната регистрация, поради което и първоначално заплатените 54 броя електронни винетки на обща стойност 5 104 лева подлежала на връщане от ответника поради липса на основание за задържане на престацията, по доводи за нищожен договор, евентуално – на отпаднало основание по доводи за престирането им по унищожаем договор, евентуално - поради неоснователно обогатяване от страна на ответната Агенция.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователен доводът на въззивника за неподведомственост на спора пред гражданските съдилища. В тази връзка съобрази трайно установената практика по повдигнати спорове за подсъдност между общите граждански съдилища и административните съдилища при аналогични на настоящата хипотези, намерила израз в определение № 38 от 23.09.2020г. на ВАС по адм. дело № 35/2020г., 5-членен смесен състав, определение № 14 от 11.05.2020г. на ВАС по адм.дело № 12/2020г., 5-членен състав, определение № 37 от 03.07.2024г. на ВКС и ВАС по адм.дело № 28/2024г., 5-членен състав и др. В цитираните съдебни актове е прието, че в случаите, в които ищецът не твърди да е претърпял вреди от отменен административен акт или незаконосъобразни действия или бездействия, както и не е формулирано искане за обезщетяване на причинени вреди от такъв акт, което да се разгледа в производство по чл. 203 и сл. АПК, нито пък твърди неизвършване на фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, което да се разгледа в производство по чл. 256 и сл. АПК, то повдигнатият спор за връщане на недължимо платена сума за закупена винетка следва да се разглежда като възникнал между страните гражданскоправен спор за извършено недължимо плащане. Този иск носи белезите на иск по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, чието разглеждане е от компетентността на гражданските съдилища. Тези изводи са мотивирани с обстоятелството, че Агенция "Пътна инфраструктура" е определена като лице, събиращо пътни такси от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, издадена на основание чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл.