Определение № 961 от 13.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 961 гр. Варна, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20243100500338 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 97293/28.12.2023 г от „БЕТА - 12 - ИВАНОВИ" ЕООД, ЕИК: 040114702, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Марково, Бивш Стопански двор, представлявано от управителя Евелина Павлова, против Определение № 10278 от 29.08.2023 г. по ч.гр.д. № 20233110100484 , с което е „Бета - 12 Иванови“ ЕООД, е осъден да заплати на „Консуматив експрес - Рими“ ООД, ЕИК: 206097613, сумата от 400,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон и е неправилно. Посочва, че определението е било постановено, без да е предоставен списък на разноските по реда на чл.

80 от ГПК. Изтъква, че страната която не предоставила списък на разноските, няма право иска изменение на решението в частта му за разноските. На следващо място излага, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима по отношение минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство, тъй като разпоредбата касае минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя в заповедното производство. Счита, че минималното възнаграждение, за подаване на възражение по чл. 414 то ГПК, следва да се определи по аналогия от § 1 от ДР на Наредбата. Изтъква, че в случая приложение следва да намери чл. 6 т. 5 предложение последно от 1

Наредбата, - подаването на „други молби"., за която минималното възнаграждение е 50 лв.

Моли да се отмени Определение № 10278 от 29.08.2023 г. по ч.гр.д. № 20233110100484. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговора на частната жалба от насрещната страна Консуматив експрес - РИМИ ООД, чрез адв. А. А.. Посочва, че е предоставен договор за правна помощ и съдействие, в който е отбелязано, че е платено адв. възнаграждение от 400 лв. в брой. Счита, че в отправеното възражение е инкорпориран списъкът на разноските. Изтъква, че не е направено в срок възражение за прекомерност. Излага аргументи, че според принципа на добросъвестността дължимо адвокатско възнаграждение следва да е еднакво и за двете страни. Моли да се потвърди обжалваното определение и да му се присъдят разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по заявление от кредитора „БЕТА - 12 - ИВАНОВИ" ЕООД срещу „Рими“ ООД. Издадена е заповед № 262 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 478,65 лв. с ДДС, представляваща дължимата цена по неформален договор за търговска продажба и доставка на хранителни стоки, описани по количество във фактура № 2000611517/09.09.2022 г.

Заповедта е връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение чрез адв. А., в което е посочено, че няма издадена фактура и се претендират разноски. Към възражението са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от който се установява, че длъжникът е заплатил на процесуалния си представител сумата от 400 лв. за защита и съдействие в заповедното производство.

С разпореждане № 7212 от 23.02.2023г. съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иска си и да представи доказателства за същото съобразно чл. 415 ГПК. Съобщението с тези указания е получено от него на 20.03.2023г.

Едномесечният срок, в който искът по чл. 422 ГПК е следвало да бъде предявен е изтекъл на 21.04.2023г. Тъй като в срока по чл. 415 ГПК заявителят не е ангажирал доказателства за предявен иск, ВРС е приел, че са налице предпоставките за служебно обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и с определение № 4954 / 26.09.2023г. е обезсилил Заповед за изпълнение, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

С молба с вх. № 32601/02.05.2023 г. и уточняваща молба с вх. № 3633/17.05.2024, длъжникът Консуматив експрес - Рими“ ООД, е поискал допълване на Определение № 10278 от 29.08.2023 г. по ч.гр.д. № 20233110100484 в частта му за разноските.

От страна на „БЕТА - 12 - ИВАНОВИ" ЕООД не е депозирано становище по молбата по 248 от ГПК.

2

С обжалваното определение ВРС е присъдил сумата от 400 лв., представляваща сторените от длъжника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е частично основателна, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно възражението, че не се дължат разноски поради липсата на списък по чл. 80 от ГПК.

Същността на списъка за разноски е конкретизация на самото искане за разноските, с което е сезиран съдът, чрез посочване на вида и размера на разноските. Според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, списъкът съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени.

В настоящия случай във възражението по 414 от ГПК е посочено, че се иска присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение по договор № 18/07.02.2023 г. за правна защита и съдействие, поради което в тази си част възражението има характер на списък на разноските. В приложения договор е уговорено възнаграждението за адвокат А. от 400 лв., като в него е посочено, че плащането е извършено в брой и в тази част същият има характера на разписка и удостоверява изпълнението на задължението за плащане, поради което са налице всички предостави за присъждане на разноски.

По отношение на другия спорен въпрос по кой текст на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения следва да се определи такова за депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК.

В Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при съобразяване на извършеното процесуално действие.

Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод 3 извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. правило. Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право, в този смисъл - Определение № 102 от 14.03.2022г. по ч.т.д. № 2481/2021г. по описа на I търг. отделение на ВКС. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноски се дължат, но следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по аналогия на основание §1 от Допълнителните разпоредби, тъй като това правило урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство.

С оглед на гореизложеното и възнаграждението, което се следва, съобразно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. в действащата към датата на подаване на възражението и сключване на договора за правна защита и съдействие редакция, е в размер на 400 лв.

Следва, обаче, да се съобрази постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т.60 според която цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това и с оглед разрешението на СЕС, дадено в т.61 настоящата инстанция намира за необходимо да подчертае, че адекватната парична оценка на представената адвокатска услуга е в размер на 100 лв., съответен на възнаграждението, което адвокатът би получил по чл. 25а ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ и каквото би му се присъдило, ако потребителят бе ползвал безплатна правна помощ по конкретното дело, или каквото би се присъдило и за защита, осъществена от юрисконсулт. Отделно се съобразява и обстоятелството, че депозираното възражение е бланкетно и същото не е мотивирано и подкрепено с правни доводи. В този смисъл и определяне на възнаграждение в уговорения размер между страните съобразно чл.11 от Наредбата, е несъответен на качеството и обема на предоставената правна услуга по този иск. Въззивният съд намира, че възнаграждението, което следва да се присъди е в размер на 100 лв., като и частната жалба се явява частично основателна.

В частната жалба и отговора на частната жалба са отправени искания за присъждане на разноски. Разгледани по същество са неоснователно.

Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно такова. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на 4 адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса, относно разноските на страната, инициирала молбата по чл. 248 от ГПК. Противното ще противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, разписан в чл. 78 и сл. от ГПК.

Предвид гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10278 от 29.08.2023 г. по ч.гр.д. № 20233110100484 на Районен съд - Варна, в ЧАСТТА за разликата над 100 лв. / сто лева/ до присъдените 400 лв. / четиристотин лева/, които „Бета 12 - Иванови“ ЕООД, ЕИК: 040114702, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, община Родопи, с. Марково, Бивш стопански двор, ПК 4108, е осъдена да заплати на „Консуматив експрес - Рими“ ООД, ЕИК: 206097613, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Младост“ бл. 152, ет. 11, ап. 69 представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за подадено по ч.гр.д. № 484/2023 г. по описа на ВРС възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10278 от 29.08.2023 г. по ч.гр.д. № 20233110100484 на Районен съд - Варна в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5