Решение № 85 от 25.03.2024, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. гр. Димитровград, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100160 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца „С.Г.“ЕАД и ответника Д. Д. Д. –Л. е бил сключен Договор за доставка на природен газ за битови нужди №БДг-21/18.07.2012г.

Съгласно този Договор ищецът продавал, а ответника купувал природен газ за собствения си недвижим имот, находящ се в Димитровград, ул.“**, представляващ двуетажна къща в ПИ с идентификатор ***. Паричното вземане, претендирано от ищеца, произтичало от доставката на природен газ на ответника и неплащането му от последната по издадени 7бр.данъчни фактури през периода от 31.10.2021г. до 23.03.2022г. Поддържа, че съгласно горепосочения договор, за дължимите суми, за всеки отчетен период продавачът изпращал на купувача фактура с показанията на СТИ, приспаднатото авансово плащане, единичната цена, дължимата сума, срок за плащането й и дата за спиране на газоподаването при неплащане, номера на банковата сметка и адреса на продавача. В настоящият случай ищецът доставил природен газ за нуждите на ответника, като издал и данъчни фактури за доставения природен газ. Въпреки това, ответникът не заплатила дължимите за това суми за процесния период. Поради това, на 10.10.2022г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което искал по отношение на длъжника Д. Д. Д.-Л. да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите, които дължала на заявителя за доставения й природен газ. Образувано било ч.гр.д.№1247/2022г. по което на 11.10.2022г. РСДимитровград издал Заповед №584 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

С нея разпоредил на длъжника да заплати на заявителя сумата от 1875,50 лева главницанеплатени задължения за доставка на природен газ по издадени 7бр.фактури през периода от 1

31.10.2021г. до 23.03.2022г., сумата от 125,97 лева мораторна лихва за периода от 11.11.2021г. до 06.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. Тази заповед била връчена на Д. Д. Д.-Л. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правен интерес да предяви против нея установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Предвид изложеното, „С.Г.“ЕАД иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. Д. Д.-Л. дължи на ищеца сумата от 1875,50 лева главницанеплатени задължения за доставка на природен газ по издадени 7бр.фактури през периода от 31.10.2021г. до 23.03.2022г., сумата от 125,97 лева мораторна лихва за периода от 11.11.2021г. до 06.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед №584/11.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№1247/2022г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът Д. Д. Д.-Л., чрез назначения й от съда особен представител адв.В. Т., посочен от Адвокатска колегия –Хасково поддържа, че оспорва изцяло исковата претенция.

Твърди, че приложените към исковата молба доказателства и направените в нея твърдения не били достатъчни, за да се направи извод за основателност на исковата претенция. С изключение на договора за доставка на природен газ, останалите документи не съдържали подписа на ответника, поради което оспорва доставката на природен газ. Счита, че било възможно настъпила смяна на собствеността на имота на Д. Д., поради което оспорва, че тя е била собственик към момента на издаване на фактурите. Възможно било тя да е прекратила гражданския си брак и да е напуснала семейното жилище, поради което и не носела задължение за плащане на доставените до него количества природен газ. В исковата молба нямало твърдения дали природния газ преди исковия период е бил заплащан редовно и от кого, на кого се води партидата и какво се е случило след исковия период. Ако има смяна на партидата, то на какво основание е станало това, кой е новия собственик на имота и от кога.Алтернативно прави възражение, че процесните суми за имота са били заплатени.

Оспорва лихвата по основание и размер, като счита, че такава не се дължи. Оспорва верността на приложените доказателства, които не съдържат подписа на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор №БДг-21/18.07.2012г. за доставка на природен газ за битови нужди, същия е сключен между ищеца „С.Г.“ЕАД и Д.

Д. Д.-Л.. Съгласно Договора, ищецът трябвало да продава, а ответника да купува природен газ за собствения си недвижим имот, находящ се в Димитровград, ул.“**, представляващ двуетажна къща -ПИ с идентификатор ***. Природният газ трябвало да бъде използван за отопление и топла вода. Купувачът се задължавал да плаща на продавача количествата природен газ, които потребява през съответния отметен период, както следва: за есенен и зимен период, включващ времето от 01.10. до 31.03.- авансови плащания, определени на база предполагаемата консумация за всеки месец от периода, съобразно 2 квадратурата на присъединения битов обект, платими ежемесечно до 5-то число на съответния месец на потреблението; за пролетно-летния период, включващ времето от 01.04. до 30.09.- авансово плащане, определено на база предполагаема консумация за целия период, съобразно квадратурата на присъединения битов обект, платимо в срок до 05.04. на текущата календарна година. Определени са и конкретни дати и месеци за окончателното плащане на разликите в измерените към края на всеки отчетен период количества природен газ и заплатените авансови количества.

На 18.07.2012г. между страните е бил сключен и Договор за присъединяване №БДг21 към газоразпределителната мрежа в

Димитровград, съгласно който газоразпределителното предприятие присъединява към газоразпределителната си мрежа обект на потребителя, находящ се в Димитровград, ул.“**.

Според представените с исковата молба 7бр.фактури, издадени през периода от 31.10.2021г. до 23.03.2022г. ответникът дължи на ищцовото дружество за доставен до обекта й природен газ, както следва: за периода от 30.09.2021г. до 31.10.2021г.- 4,47 лева; за периода от 31.10.2021г. до 30.11.2021г.- 418,97 лева; за периода от 30.11.2021г. до 31.12.2021г.- 489,08 лева; за периода от 31.12.2021г. до 31.01.2022г.- 368,24 лева; за периода от 31.01.2022г. до 28.02.2022г.- 399,57 лева; за периода от 28.02.2022г. до 11.03.2022г. 166,37 лева, като на 11.03.2022г. е такса за прекъсване на газоподаването в размер на 28,80 лева.

Видно от представения от страна на ищеца Нотариален акт за дарение на недвижим имот №11, том 7, дело №1936/1997г., по описа на нотариус **, на 09.09.1997г. Д. Д. Д. е била дарена със следния недвижим имот: 265/810 ид.ч. от дворно място, цялото от 780 кв.м., находящо се в Димитровград, ул.“**, ведно с ½ ид.ч. от построената в южната част на парцела двуетажна жилищна сграда на 100 кв.м. и построения в североизточния ъгъл на парцела гараж.

На 07.10.2022г. ищецът подал в РС-Димитровград, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника Д. Д. Д.-Л.. Във връзка с така депозираното заявление било образувано ч.гр.д.№1247/2022г. по описа на РСДимитровград, по което на 11.10.2022г. съдът издал Заповед №584 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на ответникът било разпоредено да плати на ищеца сумата от 1875,50 лева главница- неизплатено задължение за доставен природен газ за обект, находящ се в Димитровград, ул.“**, представляващ двуетажна къща в ПИ с идентификатор ***, 125,97 лева- обезщетение за забава за периода от 11.11.2021г. до 06.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и 360 лева адвокатско възнаграждение и 41 лева-платена държавна такса. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на ищеца била указана възможността да предяви установителен иск против длъжника в едномесечен срок.

По искане на ищеца, за изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице К. Н., което съдът приема за обективно и безпристрастно дадено, 3 представените с исковата молба данъчни фактури са осчетоводени при ищеца и са включени в дневниците по ЗДДС, подадени към НАП. Сумите за потребен природен газ по посочените данъчни фактури не са заплатени от ответника. Няма заплатен акциз от ищцовото дружество по посочените в обстоятелствената част на исковата молба данъчни фактури, тъй като акциза за битови клиенти е със ставка 0. Размерът на законната лихва от падежа за плащане по всяка една от посочените в исковата молба данъчни фактури до 06.10.2022г. е в общ размер та 128,20 лева. За имота на ответника, находящ се в Димитровград, ул.“** от създаването на партидата до момента са сключени два договора- за присъединяване към газоразпределителната мрежа и за доставка на природен газ. Двата договора са сключени на 18.07.2012г. с Д. Д. Д.- Л..

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника е на ищеца. В конкретния случай, ищецът следва да установи възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на твърдения договор за доставка на природен газ, обстоятелството, че той е изпълнил задълженията си на продавач, а ответника не заплатил доставените му количества природен газ в уговорения срок.

По делото няма спор, че ответника е собственик на недвижим имот представляващ двуетажна къща, находяща се в Димитровград, ул.“**, ПИ с идентификатор ***.

Безспорно установено е, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка сключени Договор №БДг-21/18.07.2012г. за доставка на природен газ за битови нужди и Договор за присъединяване №БДг-21 към газоразпределителната мрежа в Димитровград от 18.07.2012г. Наличието на тези два договора не се оспорва от страна на ответника, поради което съдът приема за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение.

Няма спор и относно това, че през периода от 31.10.2021г. до 23.03.2022г. ищцовото дружество е издало общо 7бр.фактури, съгласно които на ответника са били начислени за плащане общо 1875,50 лева, представляващи стойността на доставен до обекта на Д. Д.-Л. природен газ, както и такса за прекъсване на газоподаването.

От страна на ответника не се оспорва твърдението, че не е заплатил нито една от дължимите по процесните фактури суми.

Спорно по делото е била ли е ответника собственик на газоснабдения имот през периода от м.септември 2021г. до м.март 2022г. и съответно имала ли е задължение за заплащане на доставените до него количества природен газ. На името на кого се е водела партидата през процесния период и какво се е случило в последствие с нея. Имало ли е смяна на тази партида, кога е станало това и на какво основание, кой е новия титуляр по партидата.

4

Предвид направените от особения представител на ответника възражения с отговора на исковата молба, в проведеното на 27.02.2024г. заседание по делото ищецът представи и съда прие като доказателство извлечение от партидата за процесния газоснабден имот в Димитровград, ул.“**, за периода от м.декември 2012г. до м.май 2022г. Видно от това извлечение е, че през процесния период въпросната партида в ищцовото дружество се води на името на ответника Д. Д. Д.-Л., като до м.май 2022г. титуляря не е бил променян.